Половината компании в България не могат да растат заради липсата на работна ръка, къде са хората?

Източник: capital.bg

Има едно нещо, по което българските компании в момента - независимо от размера им и къде точно в страната се намират, си приличат. Всички те имат проблем с хората. Кризата на пазара на труда може да е заради това, че не могат да си намерят работници - от инженери до чистачки. Може да е и заради това, че разходите им за труд се увеличават, защото липсата на хора вдига заплатите. Голяма част от решенията на този проблем ще дойдат от самия бизнес, но има неща, за които трябва да се намеси държавата. Затова и темата за пазара на труда тази година беше във фокуса на годишната среща на бизнеса с правителството. Това е конференция на "Капитал" (заедно с американската, германската, френската и австрийската търговски камари, българската аутсорсинг асоциация и БАИТ), която през седмицата събра над 300 мениджъри и собственици на големи български компании с представители на ключови държавни институции. В карето със свързани статии ще видите основните изводи и изказвания от конференцията.

Девет души. Толкова напускат област Смолян всеки ден според статистиката на НЗОК, която издава документи при смяната на личен лекар. Ако го умножите по 365 дни (защото за миграцията няма почивен ден), ще откриете какво означава това за област, в чиито десет общини към 2016 г. населението е било малко под 110 хил. души.

България в последните почти три десетилетия приличаше много на Смолян. Заради спадащата раждаемост и миграцията само между 2000 и 2016 г. населението се сви с 1.05 млн. души. И въпреки това икономиката се разрасна с бързи темпове, което логично доведе до момента, в който се намираме - за да продължи да расте, бизнесът има нужда от хора.

Но не става дума само за трудовия пазар. За да могат основни системи като пенсионната или здравеопазването да функционират, също има нужда от работещи, и по възможност здрави, хора. За да могат българските фирми да съществуват на местния пазар, той трябва да съдържа потребители.

Сега сме на прага на възможност. За пръв път от началото на прехода България е едновременно в добро икономическо състояние, с огромна нужда от работна ръка, с подобряващо се качество на живот и е член на най-голямото общо икономическо и политическо пространство в света - ЕС. Това може да я направи привлекателна както за мигранти от близки страни, така и за част от българите зад граница.

За да се справиш с даден проблем обаче, първо трябва да си наясно с него. Ето защо "Капитал" анализира как се е отразила емиграцията от последните десетилетия на пазара на труда, как е повлияла тя на икономиката и какви са решенията на проблема с липсата на хора. За целта използвахме силата на аналитичния отдел на една от големите консултантски компании в Европа - Colliers International, които събраха информация от десетките пазари, на които работят. Ето изводите.

1.33 млн. души зад граница

Колко точно българи има зад граница е изключително сложен въпрос, тъй като регистрациите са различни по места, в ЕС невинаги съществуват отделни данни по държави, а НСИ отчита само част от процеса. Според анализа на Colliers, базирайки се на данните от регистрациите в държавите от ОИСР (обединението на икономически най-развитите държави), в чужбина към 2016 г. живеят 1.33 млн. българи. Това включва почти 410 хил. български турци, регистрирани в съседната ни държава, и малко над 72 хил. души в САЩ. Всички останали с малки изключения се намират в Европа. Трите най-предпочитани държави не са тайна - Германия, Испания и Великобритания. Огромна част от тази вълна - близо 500 хил. души, е тръгнала след влизането в ЕС, като средно на година са напускали малко над 40 хил. души. Този процес се е забавил значително за периода от 2011 г. до 2015 г., но през 2016-а отново показва признаци на възстановяване.

Ефектът за икономиката

Според МВФ ефектът от напускането на хората върху икономиката се е отразил в БВП. Между 1999 и 2014 г. тя е растяла с 0.25 процентни пункта по-малко на година заради този фактор. Това кумулативно е довело до разлика от почти 2 млрд. евро, изчисляват Colliers.

Загубите до голяма степен са компенсирани от ефектите, които са имали върху икономиката парите, пратени от имигрантите обратно. Те се движат между 2 и 3% от БВП и освен че са в помощ на хората с по-ниски доходи, те помагат и на БНБ да поддържа валутния борд, смятат от Colliers.

Дълготрайната тенденция за спад на общия брой живеещи в България обаче се отразява на индустрията. Ако до 2015 г. предприятията, които казват, че липсата на работна ръка е пречка пред ръста им, са под 15%, през 2017 г. този процент вече наближава 40. На конференцията на "Капитал", посветена на тази тема, Шон Бош от ALC - България, вече посочи, че плановете им за нова фабрика зависят от това дали ще намерят хора.

"Автомобилната промишленост винаги се радва на голям интерес през пролетта и тогава търсенето винаги нараства. Така е и с инструменти, които произвеждаме за компании като Bosch и Makita. Тогава изпадаме в ситуации на огромен недостиг. Но и текущо много се пазим какви проекти взимаме заради недостига на кадри", казва Кирил Асенов, собственик на "Арексим инженеринг" в споменатия по горе Смолян.

Силно вероятно е, твърди докладът, това да почне да води до повишаване на инфлацията в съвсем близко бъдеще заради бързия ръст на заплатите. Според изчисленията на анализаторите има потенциал от още около 1.2% от работната сила, които могат да бъдат активирани, преди икономиката да достигне пълна заетост и инфлацията бързо да поеме нагоре.
Инфографика


Спасението: жените и пенсионерите

Това, което се е случило на българския пазар след напускането на тези хора обаче, е много интересно. Въпреки че от страната са си тръгнали над милион активни работещи, средният ръст на номиналния БВП е растял с 7.9% годишно за 16-годишния период от 2000 г. Всъщност в сравнителния доклад на МВФ за група от 12 държави от Централна и Източна Европа за периода 1995 - 2012 г. България е страната с най-голям ръст на реалния БВП.

Една от сериозните причини за това според доклада е устойчивият брой работещи в България. Обемът на работната сила не само остава сравнително еднакъв, но и дори се вдига леко за периода. Обяснението е в нещо, което можем да наречем "женското чудо". И мъжката, и женската активност се увеличава значително, но броят жени, които се включват на пазара на труда, е по-голям - от 46% на 60% за периода 2000 - 2016 г. Другата група, която е вдигнала участието си в трудовия пазар, са пенсионерите. Само за периода от 2012 г. до 2016 г. работещите хора над 65 години са се вдигнали от малко под 40 хил. до малко над 60 хил. души. Дори този ръст да не продължава с подобна скорост, според анализаторите за следващите 11 години може да се заложат около 5 хил. души в тази възрастова група, които се появяват на пазара на труда ежегодно.

Сред причините за увеличаването на работещите са и позитивни фактори като повишаването на заплатите, по-добро образование, повече умения, гъвкави форми на заетост, и негативни като ниските пенсии. Урбанизирането на страната, което води след себе си оплакването за обезлюдяването на селата, също играе роля. Работата е в градовете, а броят на градското население се е вдигнал с почти 19% за последните десет години.

Четири сценария за развитие

Резервите на икономиката от работна ръка ще стигнат максимума си до 2027 г., смятат изследователите, защото след това вече няма да има накъде да се вдига броят активно население. Не се очаква и да се случат бързи и мащабни промени в раждаемостта. Те са на средното ниво за ЕС - 1.54 деца на жена, което е под необходимото за задържане на настоящото население.

Докладът представя четири варианта за развитие на икономиката до 2027 г: балансиран, умерен, активен и тежък. При първия, който е посочен и като най-вероятен, нетната миграция постепенно става 0, като броят напускащи страната се уравновесява с тези, които идват. Това включва както част от българите, които се завръщат, така и мигранти от близки държави с подобна култура, предимно извън ЕС. При него населението спада с 35 хил. души на година заради ниската раждаемост и смъртността. Умереният означава продължаваща отрицателна миграция с около 16 хил. души на година и свиване от над 55 хил., а тежкият - с над 40 хил. мигриращи и над 66 хил. общ спад. Активният е най-позитивен и предполага позитивна миграция от над 19 хил., но дори при него населението се свива с около 11 хил. годишно.

При всички варианти икономиката продължава да расте с между 3.8 и 4.8% годишно. За да се стигне до активен вариант, който предполага и бизнесът, и правителство да вземат мерки за привличане на хора, България трябва да ползва възможността за насърчаване на миграцията от държавите от Източна Европа и Русия, с които се намира в близки отношения и културно си прилича, смята Colliers.

Ще дойдат ли?

Никой, разбира се, не може да даде точен отговор на такъв въпрос. Имиграцията и обратният процес е въпрос на лично решение, не на статистика. Но е важно да се вземат предвид няколко фактора.

Първо, разходите за труд в България въпреки най-бързия им ръст в ЕС в последните години остават най-ниски, сравнени с останалата част от съюза. Второ, в дългогодишния индекс на Световната банка, който мери качеството на управлението (World Governance Indicators), в категории като "отговорност" и "контрол на корупцията" страната не е направила никакъв напредък от над десетилетие. Особено интересен е вторият, според който, след като през 2002 г. България почти е настигнала Централна Европа, започва спад, който ни отделя сериозно от групата и до ден днешен. Трето, в класации като Doing business България е спаднала с 11 места в последната година, при това не защото тя е направила нещо особено, колкото защото други държави, включително в Азия, са направили много, констатира Марк Робинсън (виж интервюто с него). Състезанието за талант, не бива да се забравя, е глобално.

Големият потенциал според Робинсън се крие в два фактора. Първият е, че има огромен пазар от 200 млн. души в т.нар. православен кръг - от Русия до Гърция, част от които биха могли да се преместят сравнително лесно в държава със сходна култура, ако им дава повече възможности. 147 хил. чужди граждани вече живеят у нас.

И второто е, че повишаващите се заплати и подобряването на ситуацията генерално може да привлекат повече българи обратно. В Испания, казва докладът, такъв процес вече тече - испанските власти регистрират по-малко българи след годините на растяща безработица. В този процес бизнесът ще има водеща роля (както вече се случва с компании като Telus). Но онези, които трябва да оправят цялостната среда за живот, ще трябва да положат повече усилия от просто клипове в чужбина.