Кои бяха най-големите политически скандали на изминалата година

Автор: Лъчезар Лисицов




2017-а година бе изпълнена с политически събития. Смениха се три правителства, състояха се извънредни парламентарни избори, приключи дейността на 43-ото Народно събрание и стартира 44-ото. Старият президент Росен Плевнелиев предаде поста на новоизбрания  -  Румен Радев.

Годината обаче бе изобилна и откъм политически скандали. Някои от тях бяха от малък мащаб и без особено обществено значение, но бяха изкуствено раздувани от политици и медии. 

Може би първият подобен скандал беше свързан с думи на президента Румен Радев към депутатите от отиващия си 43-и парламент. Докато четеше първата си реч след току-що положената клетва, той бе апострофиран неколкократно от народни представители. В един момент Радев не издържа, спря речта си и отсече: „Имате още една седмица“.
Възмутени депутати тръгнаха да напускат залата. Един от тях беше съпредседателят на „Обединените патриоти“ Валери Симеонов, който дълго време атакуваше президента Радев.  В един момент обаче той преустанови нападките си към него.

Предизборната кампания за парламентарните избори на 26 март мина сравнително спокойно, ако изключим протестите на националистите по границата с Турция. Емблематична стана битката отново на Симеонов с възрастна жена и опитите му да я върне в южната съседка, за да не гласува у нас. Това е един от скандалите около лидера на НФСБ, които ще му се припомнят още дълго.

Последваха няколко „нацистки“ скандала пак около „Обединените патриоти“. Първо беше освободен току-що назначеният в новосформиращото се правителство „Борисов 3“ зам.-министър на регионалното развитие Павел Тенев заради снимка с хитлеристки поздрав в музей с восъчни фигури.
Последва припомняне, че висшият чиновник в Министерството на отбраната Иво Антонов също има подобна снимка. Бойко Борисов заповяда да бъде уволнен. Антонов влезе в болница и запази поста си след настояване на военния министър Красимир Каракачанов.
Валери Симеонов пък бе цитиран от в. „Сега“, че също си е правил майтапчийски снимки в „Бухенвалд“ - думи, които той отрече да е казвал.

Постепенно темата се изтърка. Бяха извадени и още „нацистки“ снимки – на бившия служебен министър и настоящ съветник на президента Пламен Узунов, на шефа на Агенцията за българите в чужбина Петър Харалампиев, но те запазиха постовете си.

Един от сериозните и същински скандали дойде след разследване на BTV, свързано с обществени поръчки около здравния министър Николай Петров по времето, когато той е бил началник на Военномедицинската академия. Проблемът бе заметен под килима след незабавната оставка на Петров, който бе наследен от финансиста Кирил Ананиев.

Парламентът бе белязан от немалко скандали тази година. В тях най-голямата партия ГЕРБ понесе известни щети. Депутатът от Добрич Живко Мартинов стана известен с афера с изнудване на бизнесмени, наречена „Суджукгейт“. Мартинов бе принуден да подаде оставка като народен представител.

БСП успя да организира мащабна кампания срещу ГЕРБ по линия на шуробаджанащината, като кълбото започна да се разплита от Хасково. Там се оказа, че като основен кадровик се изявява депутатът Делян Добрев. Като че ли за първи път обаче парламентарната група на ГЕРБ се опъна на лидера Бойко Борисов, който бе заръчал Добрев да подаде оставка. Такава имаше, но тя не бе приета от мнозинството в Народното събрание. Странният казус в момента е в Конституционния съд.

Инспирирани от БСП, шуробаджанашките скандали обхванаха и други градове. В един момент обаче те като че ли внезапно секнаха. Вероятно защото нямаше как шуробаджанащината да не удари и самите бесепари.

Една от емблемите на скандалите през 2017 г. безспорно е вече бившият депутат от ГЕРБ Антон Тодоров. Авторът на книгата „Шайка“ не спря да генерира такива в Народното събрание заради грубоватия си език. Той дори бе номиниран за шеф на Комисията по досиетата. След като започна да се заканва на журналисти обаче, чашата на търпението преля и се наложи да се оттегли от Народното събрание.

Все пак Тодоров изглежда е доста ценен за Борисов и Цветан Цветанов, защото продължава да работи в централата на ГЕРБ, като последната му задача е да подхранва един друг скандал – около лидерката на БСП Корнелия Нинова и факта, че тя и мъжът й са сред привилегированите приватизатори от времето на Иван Костов. 
Темата е неудобна за партията на бившите комунисти, която отдавна е обявила приватизацията у нас за разбойнически грабеж. Наскоро претендентът за лидер на БСП Красимир Янков дори намекна, че Нинова трябва да напусне политиката.
Приватизацията вероятно ще е една от темите и в началото на 2018 г. предвид странните идеи на ГЕРБ да премахнат давността за престъпления, свързани с раздържавяването.

Корнелия Нинова и БСП успяха да генерират още един голям скандал, който удари председателя на парламента Димитър Главчев. Последният отне думата на Нинова и я изгони от пленарната зала заради стандартни критики към Бойко Борисов. Наложи се премиерът да се намеси и да вземе главата на Главчев, тъй като предстоеше реч на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни в българското Народно събрание. Борисов се бе притеснил да не се изложи пред чужденеца, тъй като рискуваше БСП и ДПС да бойкотират заседанието. Затова Главчев бе жертван, а на неговото място седна Цвета Караянчева.

Това породи друг скандал. Вицепремиерът Валери Симеонов обвини Борисов, че се меси недопустимо в законодателната власт и че се държи като самовластен и едноличен лидер, макар че управлява в коалиция. Няколко седмици по-късно Симеонов обяви, че не иска да вижда премиера заради друг скандал – за втория кабинков лифт в Банско. В края на годината вицепремиерът атакува безпрецедентно министър-председателя, както и министърката на туризма, която е от квотата на ГЕРБ. Въпросът е дали предстои мегаполитически скандал в края на годината. Валери Симеонов даде да се разбере, че 28 декември ще е ключова дата за кабинета в зависимост от това дали ще има решение за казуса „Банско“.

Друг голям скандал през 2017 г., който отекваше дълго и в различни посоки, беше аферата „ЦУМ-гейт“. От клип в интернет стана ясно, че издателят и бизнесмен Сашо Дончев се оплаква, че е бил заплашен от главния прокурор Сотир Цацаров.
Вместо да удари по Цацаров обаче, скандалът нанесе щети най-вече на Георги Гергов, който бил посредник за срещата между Дончев и Цацаров. Корнелия Нинова реши, че това е добър повод да се отърве от Гергов, когото тя беше вкарала в Изпълнителното бюро от благодарност (с негова помощ тя бе станала лидер на БСП).

Нинова обаче не посмя да се изправи срещу статуквото в съдебната власт и обслужи триото Борисов-Цацаров-Пеевски. Това бе скандално, макар и не неочаквано. Случи се при гласуването на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на парламента. БСП имаше възможност да блокира нагласения избор на задкулисието заради новото изискване за квалифицирано мнозинство. И въпреки обещанията на Корнелия Нинова и заканите й срещу „паралелната държава“, тя влезе в схемата. И както можеше да се очаква, новият ВСС се оказа също толкова превзет, колкото и старият. Това е може би най-големият политико-съдебен скандал на годината, но той остана скрит за широката публика заради спецификата на темата.

Самата БСП не спря да се тресе от скандали заради промените, които Корнелия Нинова стартира в партията и вкарването на стария елит в „бекофиса“ (по думите на дясната й ръка Кирил Добрев).

През 2017 г. за първи път от много години журналисти бяха изкарани на протест в защита на свободата на словото. Повод станаха изяви на Антон Тодоров и Валери Симеонов, които в един сутрешен блок се изредиха на тв водещия по Нова тв Виктор Николаев.

Властта тази година нападна и цели бизнеси и критични издатели. Първата мащабна атака бе чрез икономическия министър по военния завод „Дунарит“ и собственика Емилиян Гебрев. В акцията се включиха прокуратурата, както и вестниците на Делян Пеевски. След като служители на завода излязоха на мащабни протести под Министерския съвет, Бойко Борисов се уплаши и спря нападението. Засега.

Продължава обаче скандалът около другия атакуван издател – Иво Прокопиев, чиито медии са сред малкото, които си позволяват да критикуват управлението. В акцията се включиха главният прокурор, медиите на Делян Пеевски и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Запорирани са имоти и авоари на Прокопиев. Казусът е в съда.

Парламентът приключи дейността си за годината със скандала около мораториума върху изплащането на иновативни лекарства от здравната каса. След преодоляното президентско вето върху закона, с който бе въведена мярката, Корнелия Нинова се обади лично на Бойко Борисов и всичко се реши за минути.

Немалко скандали сътвориха президентът Румен Радев и така наречените от него беквокали в ГЕРБ. Емблематичен бе спорът за избора на нов изтребител, който бе решен с отмяна на процедурата, вероятно по заръка на Борисов, който въобще не обича да харчи пари за военните.

Европредседателството също породи доста скандали, а върхът беше около обществените поръчки за ремонта на НДК и започналото разследването на вече бившия директор на двореца Мирослав Боршош.

През 2017 г. политиците генерираха изключителен брой скандали, като всеки следващ покриваше предишния. Медийната пушилка явно не се отразява особено на рейтинга на водещите партии, които според последните социологически проучвания не търпят особени щети и статуквото се запазва. Въпросът обаче е дали не узрява времето за нови политически проекти и за генерална промяна след дългогодишната хегемония на ГЕРБ, БСП и ДПС...