Ако не бяхме забравили Валентин, убит при спирката на с.Атия преди 15 години, днес нямаше да плачем за Костадин (ВИДЕО)

Автор: Иван КОЛЕВ, снимка и видео: Иван КОЛЕВ

48! Толкова са тежките катастрофи, станали в отсечката на смъртта край Атия, където вчера живота си загуби 16-годишният ученик Костадин.

Зловещата цифра е отчетена от Пепа Стоева, една от почернените майки, загубила детето си при идентичен инцидент. От 2002 година Пепа скърби! Тя продължава да брои тежките катастрофи на лобното място на сина й и плаче. Ридае за всяка жертва, а сърцето й се свива, узнавайки, че още един човек ще скърби като нея.

Пепа е майката на Валентин Стоев, млад мъж, убит на същото място, на което загуби живота си и Костадин.

Днес за случая на Валентин от 28 септември 2002 година си спомнят малцина. Но той поразително прилича на трагедията с 16-годишния Костадин.

Ако помнихме трагичния инцидент с Валентин и се бяхме бунтували и настоявали да се обезопаси мястото край Атия, днес нямаше да говорим за трагедията с Костадин.

Това бе поводът да потърсим майката на Вальо, която все още живее в родната им къща в созополското село Росен. Със съпруга си обитават първия етаж, а втория, където са живяли Валентин и жена му, е непокътнат, както са го оставили преди 15 години.

До ден днешен Пепа превърта внимателно лентата от фаталния 28 септември 2002 година и се пита дали инцидентът е можел да бъде избегнат. По зла ирония на съдбата това се случва навръх 6-ата годишнина от сватбата на Валентин. Тогава той се прибира от Созопол, но след Черноморец колата му се поврежда. Едва успява да стигне до разклона пред Военноморската база в Атия.

Отдалеч вижда, че приближава автомобил, явно е иска да потърси помощ. Преминава цялото платно, но няколко крачки преди да излезе на банкета е пометен.

Шофьорът на автомобила изобщо не го вижда. Удря го и го убива на място, точно като случаят с Костадин.

Свидетел става брат му, който панически се втурва към него, опитва се да вдигне тялото от земята, но Вальо буквално се свива на две. Гръбнакът му е потрошен от зверския удар, а той вече е мъртъв. 

Пепа е убедена, че шофьорът е карал с много висока скорост. Експертизата обаче показва, че той се е движил с 90 км/ч.

Има една подробност, която поставя тежко петно върху разследването – шофьорът-убиец е спецполицай.

Тогава полицията дълго време се опитваше да го скрие, не се разкриваха никакви подробности за инцидента и бе наложена безпрецедентна медийна завеса. След като стана ясно, че катастрофата е с участието на топ ченге, се направи опит той да бъде оправдан, защото едва ли не участвал в полицейска операция, а не се е връщал от панаир.

„Почерниха ме за цял живот. Осем години водихме дела, писах на Бойко Борисов (тогава главен секретар на МВР), на Георги Петканов (вътрешен министър 2001-2005 г.), на ген. Васил Василев (директор на Национална служба „Полиция” до 2003 г.). Нищо не излезе! Накрая се опитаха да ме убедят, че синът ми изскочил на платното измежду кипарисите, а там кипариси няма”, връща се назад във времето осиротялата майка.

Днес тя дори не помни името на човека, убил сина й. Мисли, че се казвал Живко Георгиев, споделя с болка, че нито ги е потърсил да се извини, нито пък й е известно да се е покаял по време на процеса в съдебната зала. Пепа избягвала да ходи в съда, защото приемала много  тежко всички обстоятелства.

„Заведохме дело срещу него, снаха ми спечели кръвнина, ние също. Но парите не са нищо, когато загубиш детето си”, плаче Пепа, която 15 години по-късно не е свалила черните дрехи.

Споделя, че съпругата на Валентин, 9 години след смъртта му, се омъжила за втори път. Избрала за свой партньор негов бивш приятел, който бил най-близко до нея в последните години. Новият мъж в живота й помогнал изключително много на детето на Валентин - Станислав Валентинов, който вече е млад мъж, учи медицина, има мечти и амбиции, а баба му се гордее с него. Една от малкото й поводи за радост. С усмивка разказва, че малкият е одрал кожата на баща си. Всъщност Станислав бе единствената причина тя да се усмихне по време на разговора ни.

Пепа не спира да работи, както сама споделя, това е единственият шанс да спре да мисли за жестоката трагедия, сполетяла семейството й. А всеки ден, когато се връща в дома си, гледа снимките на Валентин.

„Това ми е утехата.  Да виждам колко щастлив е бил! Няма връщане назад. Сега с това невинно дете! Плача за него! Родителите му ще останат с мъката си цял живот. Каквото и да направят, детето им ще остане в черната земя”, ридае майката.

„Нито парите те радват – нито нищо. Синът ми не се върна! Къде с хубаво, къде с лошо ходим на гробищата, преливаме, ходим да му чистим паметника на Атия. Виждам, че на гроба му ходят и негови приятели. Намирала съм неща, оставени от тях. Валентин бе хубаво момче, добър човек. Вечно усмихнат и помагаше на всички”, спомня си Пепа.

От вчера кошмарът за нея отново се завърна, след като узна за смъртта на 16-годишния ученик. 
„Плаках много, след като разбрах за инцидента. Днес пак! Какво да кажа на родителите му ли? Не мога да им кажа нищо, защото каквото и да направиш, не може да върнеш детето си”, завърши Пепа.

Вижте изповедта й в нашето видео: