Красивата любовна история на Борис III и Джо

Автор: Флагман.бг
Източник: вестник Ретро

Царят на българите Борис ІІІ се венчава за Йоанна Савойска - дъщерята на италианския крал Виктор Емануил ІІІ, на 25 октомври. Годината е 1930-та, а церемонията се осъществява по католически ритуал в катедралата "Св. Франциск" в Асизи (Италия).

Всъщност, тя е 20-годишна, красива, умна, с деликатно тясно лице и одухотворени зелено-кафяви очи. Той е на 33 - много мъдър за възрастта си, мъж във всяко едно значение на думата. Тя не го пленява просто с чара си, а с чувството си за хумор, със смеха си и с голямата дързост, която има за принцеса. Той я кара да се влюби в него с мъжественото си излъчване и уравновесен вид.
Тя е пряк потомък на Савойската династия чрез баща си и на черногорската принцеса Елена Петрович Нагош, родена в Рим между позлатени гърненца и сатенени панделки. Той е цар Борис Трети - уважаваният син на цар Фердинанд I. Любовта им е чиста и истинска. И колкото това да е нетипично за времето нравите и този тип връзки, непродиктувана от политически или лични интереси.

И именно това шокира обществото и предизвиква драмата, но и красотата в тяхната връзка.
Съдбовната среща между  цар Борис ІІІ и италианската красавица се случва, според биографите, на 25 септември 1927 г. Борис е поканен на обяд в кралското имение „Сан Росоре“ близо до Пиза от родителите й.

Там е и Джо, както я наричат вкъщи – светлокестенява, крехка, с бяло лице, фини черти и проницателен поглед. Тя е със солидно образование – литература, история, латински, изкуство. Освен това говори френски и английски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармониум.
Не това обаче впечатлява 33-годишния тогава Борис. Той се влюбва в Джо заради чувството за хумор на слънчевата италианка и заради свободното й обсъждане на светски теми, което в съвременен превод означава, че принцесата не се е свенила да говори пиперливо и без заобикалки за каквото й е на сърце.

Всички забелязват искрите, които прехвърчат между двамата, но съдбата не ги среща отново скоро. Те се виждат пак след 3-годишна пауза, което е предостатъчно време, за да са се забравили, но не... През януари 1930 г., при втората им среща, на която Борис и Йоанна са в дома на нейната любима сестра Мафалда, той изговаря лично предложението за женитба. Отговорът е „да“, но не всичко се нарежда по ноти.

В този период на разлъка са текли множество разговори и спорове възможна ли е женитбата между католичка и източноправославен, като в дискусиите са замесени както Ватиканът, така италианското и българското правителство, дори и чужди дипломатически представители.
На помощ идва апостолическият визитатор в България архиепископ Анджело Ронкали. Съгласно разпорежданията на римското канонично право цар Борис трябва да даде писмено съгласие децата от този брак да бъдат кръстени и възпитавани като католици.

Първоначалното становище на Българската православна църква е мъжките наследници да бъдат кръстени православни, а момичетата - католици. По-късно Светият синод се съгласява само престолонаследникът да бъде православен.

Отчаян от всичко това, царят нарежда на българския пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да преустанови подготовката на женитбата. Дори в емоционален изблик заявява, че е готов да остане ерген, ако не се ожени за принцеса Джована. От своя страна, тя декларира и готовността си да се оттегли в манастир, ако няма разрешение. И праща две писма до папата.

В началото на септември 1930 г. най-после Борис отново пристига в Сан Росоре. Той носи радостната вест, че е успял да получи благословията на главата на Св. синод, митрополит Неофит, и на Софийския митрополит Стефан. А и Ватиканът най-после дава благословия за венчавката.
Борис се връща в София за уточняване на последни подробности. Сагата „царска сватба“ е към финала си. Официалният отговор на италианското кралско семейство по обявяване на годежа се получава на 4 октомври 1930 г.

И следва грандиозната сватба, показ на истинската, силна и голяма любов. На 25 октомври 1930 - деня на сватбата, в Асизи пристигат правителствени мъже и цветът на европейските монархически династии, а улиците буквално са задръстени от хиляди хора, които искат да зърнат младоженците. 10 000 автомобила идват в малкото градче.

Това наложило общината да разшири гарата с няколко коловоза, за да може да посрещне всички влакови композиции. Заради царската сватба училищата в Асизи са затворени за десет дни. Наложило се кметът да пусне допълнителна телефонна линия, за да може всички чуждестранни журналисти, дошли да отразят събитието, да изпълнят задълженията си.

Йоанна впечатлява гостите, като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. По нейна изрична молба дамите носят рокли без деколтета, с дълги ръкави и бял воал, а прическите им са без бижута. Мъжете са с фракове или униформи на военния чин, към който принадлежат. Всичко това е записано в поканата за сватбата, която гостите са получили.

Самата Йоанна е с рокля от фино бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с було от старинна дантела и малък букет от портокалови цветя от Сицилия. Цар Борис е в униформа на генерал от Българската армия, на гърдите му блести орденът „Св. св. Кирил и Методий“. Сабята му е със златен ефес.
В общината на градчето Борис и Йоанна подписват граждански брачен акт. Свидетели са тогавашният премиер Бенито Мусолини, в качеството си на държавен нотариус, и Андрей Ляпчев, министър-председател на България.

След сватбата американският публицист Маркъм ще напише: „Едно от най-добрите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за царица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа.“

Борис и Джована се качват на специален царски влак, с който се отправят за София. Младото царско семейство влиза в столицата пред очите на събралото се многохилядно множество през специално построена триумфална арка на Лъвов мост. Следва православна сватбена церемония в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. В този свещен момент Джована, Принцеса Савойска, става Йоанна, Царица Българска.

И макар доста по-късно, след появата на дъщерята Мария-Луиза и сина Симеон, българите истински обикват своята царица Йоанна и в сърцата им тя остава като Царицата на милосърдието.
През 1946 г. по време на комунистическия режим Йоанна (вече вдовица) и децата й са екстрадирани от България, но въпреки това нейната огромна благотворителна дейност, смелото й поведение по време на бомбардировките над София и абсолютното й мъжество в много отношения карат министър-председателя Константин Муравиев да въздъхне:
"Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи мъжество - царицата."

Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада – в църквата „Св. Франциск“ в Асизи, където е венчана. Казват, че до последния си ден не е съжалявала нито за миг, че е била отдадена като италианка и че е обичала като българка. По мъжки. До самия край.