Спомени от соца: Как изглеждаха ресторантите по времето на Тато
Когато шопската салата струваше 70 ст., а ракията - 50
24 Септември 2017, Неделя
Източник: retro.bgЦялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката, а той се държеше като началник с клиентите
Типичният градски соцресторант беше голям и просторен, понякога с етноелементи, с кратко меню, но имаше и оркестър. Посещавахме ги семейно, водеха и нас, децата, главно да ядем кебапчета.
Рядко отваряхме менюто, защото едно време практиката бе сервитьорът да изброи какво има, а и всичко се въртеше около скарата. С вкиснат поглед той обявяваше: „Кебапчета, кюфтета… шишчета. И мешана скара!”.
Мешаната салата и мешаната скара заемаха централна позиция в едновремешния ресторант. Скарата включваше кюфте, кебапче, пържола, шишче и гарнитура, и всичко това само за 1,70 лв. Измайсторената от „Балкантурист” шопска салата излизаше по 70 ст., пържените картофки със сирене - с 10 ст. отгоре, а най-скъпият специалитет на заведението не беше повече от 3,50 лв. Помня, че ракията, водката и конякът струваха по 50-60 ст. за 50 г, а руската водка - 0,70 лв.
Цялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката, а той се държеше като началник с клиентите. От него зависеше всичко. Като се започне от това да благоволи да те настани на масата, повече или по-малко да ти разреди питието, да ти намали или не грамажа на салатата и се завършваше с най-важното – не дали, а с колко да ти надпише сметката.
Храната често се сервираше изстинала, повече от половината от написаното в менюто липсваше и все имахме съмнението, че ни се сервираше храна от предния ден. Въпреки това обаче винаги му оставяхме бакшиш, за да спечелим благоволението му другия път пак да ни настани във винаги претъпкания ресторант. А и най-важното за нас бе не какво ядем и пием в него, а срещата с приятели и веселата атмосфера.
Тогава поне повечето можехме да си позволим да отидем със семействата си да се позабавляваме в ресторант. Не като сега – в заведенията е скъпо и повечето хора не могат да си позволят този лукс, тъй като си броят стотинките. А пък в модерните ресторанти не можеш и да се нахраниш като хората. Скоро децата ме водиха, порциите са миниатюрни, а ястията – все гурме, все киноа, лимец, булгур, френски десерти и пр. Поисках кебапчета, но ме изгледаха високомерно и казаха, че не предлагат. Какво да се прави, демокрацията ни диктува и евроменю.
В категории: Ретро Флагман
12
Коментара по темата
12.
дядо Мъдю
24.09.2017 16:02:33
8
5
Здравейте,промити мозъчета! И вашето време ще дойде,когато ще разберете,че живота не е само ресторанти и дискотеки,банани и портокали,компютри пари и коли...Живота хубав когато има спокойствие и сигурност за днес и утре ,за семейство и приятели.Да ти пикая на парите и "охолния"живот когато всички които обичаш са на другия край на света, а ти прибирайки се каталясал от втората или третата си работа ги поздравяваш по Скайп или Вайбър.Ще разберете много неща,когато обаче е твърде късно и живота е отлетял.А той лети много бързо...
11.
komunizam
24.09.2017 15:42:57
2
0
"В заведенията е скъпо" ХАХАХАХА
10.
АС
24.09.2017 15:42:47
1
0
Ти и преди не ти е каресвало и сега .Кой тие виновен незнам
9.
Р.Христова Бургас
24.09.2017 15:14:25
2
0
И аз да допълня спомени от соца. Съпругът ми беше три поколения бургазлия. В ресторант Черно море редовно нямаше свободни места, но срещу 5 лв./ колкото струваше такси до Сл. бряг/, пиколото ни допускаше в ресторанта, това си беше практика.Съпругът ми беше роден и израстнал срещу Приморец. В Приморец всяка събота се събираха бургазлии. Когато моята свекърва купи радио, марка Христо Ботев казваше: ,,да бързаме да пуснем радиото, че да не заемат линията комшиите''. Най- хубавите кебапчета бяха на пл. Тройката и в ресторант Свобода, срещу Общината/ сега кафе/, където имаше жива музика и пееше Е.Куманова.
8.
Р.Христова Бургас
24.09.2017 14:59:17
8
3
Към N5.Вие сте отразили истината, такава, каквато беше. Пропуснали сте Интера и Балканчето-има ли още останали бургазлии да си спомнят? Относно телевизията, та тя си беше лукс, не всеки имаше късмет да я има в къщи- нямаше от къде да купим. Ходехме да гледаме в ,, комшийте'' сериала ,, на всеки километър''. По новините гледахме как за запад изобщо не е хубаво, т.е. стойте си в България, че ако ви няма кого ще управляваме.Ама то и без това и пиле не можеше да прехвръкне през граница, само висшия ешалон на Тато можеха да летят с частните си самолети да играят хазарт в Лас Вегас с парите на народа- нашите пари. Е...славно време беше, няма що.Комунистите хубаво си поживяха и когато взеха да изнасят чувалите с парите- те знаеха на кого да ги дадат, за да им ги умножат.Ако сега се назначи една комисия да проследи колко имота имат в ,, тоя лошия запад'', то цифрата ще е фрапираща за какви милиони става въпрос.Никой няма интерес от подобна статистика- защо ли?
7.
папиЙнал
24.09.2017 14:47:46
2
0
папиЙонката е защото е бил пийнал? след като сте неграмотни си инсталирайте spellchecker, поне граматиката да не куца...
6.
Бургас
24.09.2017 12:20:50
2
0
кеверт в дискотеката на хл България- 5 лв. (водка и половина с кола) заплата 100-120 лв
5.
мнооого пораснало момче
24.09.2017 12:05:59
7
8
Относно цените!
По него време майка ми вземаше заплата 90 лв., а баща ми 120, като постепенно се повишаваха през годините, но и цените мърдаха нагоре. Аз като ученик тогава получавах за училище 10 – 20 стотинки, а за 50 не съм си и помислял. На ресторант ходехме много рядко(един или два пъти в годината) в средната категория или по-долна и то - ядяхме по някое кебапче и толкова. Телевизията, която тогава прохождаше бе страшно тъпа, черно-бяла и по няколко часа само, а в петък – задължително руска. Сегашните вманиачени по ТВ младежи щяха да скочат от покрива от скука и тъпотия. Повече се разхождахме в Морската градина или ходехме на лятно кино, където гледахме 15 – 20 годишни филми и ни изяждаха комарите.
Относно ресторантите!
В Бургас имаше 2-3 свестни (но и скъпи) ресторанта. Приморец, Черно море и по-късно х. България. Там не беше за всеки – ходеха тия с по-големите доходи – т.е началниците (до един комунисти) и техните отрочета.
Оркестър имаше, но той свиреше два пъти по 15-20 минути и толкова. През останалото време седяха на най-хубавата маса, наливаха се и сваляха посетитиелките.
През 80-те някой от хората (повечето младежи – заради скуката и тъпотията) го удариха на пиянство по кръчми и второкласни заведения и затова там места се намираха трудно. Келнерита пазеха маси за „свои хора“ с прочутите табелки RESERVE. Менюто – от няколко позици, но повечето посетители отиваха там, за да се наливат. Обслужването бе отвратително – чакане и пак чакане. Ако речеш да вземеш такси, ще се наредиш на огромна опашка, където ставаха и пиянски сбивания.
Сегашната свинщина по някой заведения е по инерция от онова време. Ако щеш – така казваха тогава, а и сега.
А, за носталгиците по комунистическите свинщини – еднопосочен билет за Северна Корея или при мамаша им Раша, че е по-близо.
Така е другари – ако щете – нали така казвахте?!!!
По него време майка ми вземаше заплата 90 лв., а баща ми 120, като постепенно се повишаваха през годините, но и цените мърдаха нагоре. Аз като ученик тогава получавах за училище 10 – 20 стотинки, а за 50 не съм си и помислял. На ресторант ходехме много рядко(един или два пъти в годината) в средната категория или по-долна и то - ядяхме по някое кебапче и толкова. Телевизията, която тогава прохождаше бе страшно тъпа, черно-бяла и по няколко часа само, а в петък – задължително руска. Сегашните вманиачени по ТВ младежи щяха да скочат от покрива от скука и тъпотия. Повече се разхождахме в Морската градина или ходехме на лятно кино, където гледахме 15 – 20 годишни филми и ни изяждаха комарите.
Относно ресторантите!
В Бургас имаше 2-3 свестни (но и скъпи) ресторанта. Приморец, Черно море и по-късно х. България. Там не беше за всеки – ходеха тия с по-големите доходи – т.е началниците (до един комунисти) и техните отрочета.
Оркестър имаше, но той свиреше два пъти по 15-20 минути и толкова. През останалото време седяха на най-хубавата маса, наливаха се и сваляха посетитиелките.
През 80-те някой от хората (повечето младежи – заради скуката и тъпотията) го удариха на пиянство по кръчми и второкласни заведения и затова там места се намираха трудно. Келнерита пазеха маси за „свои хора“ с прочутите табелки RESERVE. Менюто – от няколко позици, но повечето посетители отиваха там, за да се наливат. Обслужването бе отвратително – чакане и пак чакане. Ако речеш да вземеш такси, ще се наредиш на огромна опашка, където ставаха и пиянски сбивания.
Сегашната свинщина по някой заведения е по инерция от онова време. Ако щеш – така казваха тогава, а и сега.
А, за носталгиците по комунистическите свинщини – еднопосочен билет за Северна Корея или при мамаша им Раша, че е по-близо.
Така е другари – ако щете – нали така казвахте?!!!
4.
Човека ракета
24.09.2017 11:21:06
4
3
Заповядайте при нас ,още е така .Раздавам базплатни еднопосочни билети за райската държава Северна Корея скарата още излиза 1.7 а тревата е безплатна .
3.
Глупости
24.09.2017 11:16:40
4
7
Колко пъти ,другари комунисти си позволявахте да ходите на ресторант по вашето време ? Стига глупости рам ходиха само богоизбраните .А до сегашните ресторанти като не ти харесва гурмето просто сменяш обекта .
2.
ed
24.09.2017 10:04:03
11
14
Да четат най-вече носталгиците от набор 90. Да, точно вие малки наивници със статусите във facebook, с които ни "припомняте" какво било по татово време.
И преди да си говорим за цени, помислете, че заплатите тогава се движеха около 100лв а не около 1000.
Гледайте цените тогава и умножавайте до колкото можете. Представете си меню от няколко ястия, портокали и банани само по коледа.
И преди да си говорим за цени, помислете, че заплатите тогава се движеха около 100лв а не около 1000.
Гледайте цените тогава и умножавайте до колкото можете. Представете си меню от няколко ястия, портокали и банани само по коледа.
1.
KML
24.09.2017 09:06:50
15
22
За носталгиците по онова време има решение на проблемите - при другаря Ким Че Ун.
