Спомени от соца: Как изглеждаха ресторантите по времето на Тато
Когато шопската салата струваше 70 ст., а ракията - 50
23 Септември 2017, Неделя, 00:01 ч.
Източник: retro.bgЦялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката, а той се държеше като началник с клиентите
Типичният градски соцресторант беше голям и просторен, понякога с етноелементи, с кратко меню, но имаше и оркестър. Посещавахме ги семейно, водеха и нас, децата, главно да ядем кебапчета.Рядко отваряхме менюто, защото едно време практиката бе сервитьорът да изброи какво има, а и всичко се въртеше около скарата. С вкиснат поглед той обявяваше: „Кебапчета, кюфтета… шишчета. И мешана скара!”.
Мешаната салата и мешаната скара заемаха централна позиция в едновремешния ресторант. Скарата включваше кюфте, кебапче, пържола, шишче и гарнитура, и всичко това само за 1,70 лв. Измайсторената от „Балкантурист” шопска салата излизаше по 70 ст., пържените картофки със сирене - с 10 ст. отгоре, а най-скъпият специалитет на заведението не беше повече от 3,50 лв. Помня, че ракията, водката и конякът струваха по 50-60 ст. за 50 г, а руската водка - 0,70 лв.
Цялата власт в заведението се държеше от сервитьора с папийонката, а той се държеше като началник с клиентите. От него зависеше всичко. Като се започне от това да благоволи да те настани на масата, повече или по-малко да ти разреди питието, да ти намали или не грамажа на салатата и се завършваше с най-важното – не дали, а с колко да ти надпише сметката.
Храната често се сервираше изстинала, повече от половината от написаното в менюто липсваше и все имахме съмнението, че ни се сервираше храна от предния ден. Въпреки това обаче винаги му оставяхме бакшиш, за да спечелим благоволението му другия път пак да ни настани във винаги претъпкания ресторант. А и най-важното за нас бе не какво ядем и пием в него, а срещата с приятели и веселата атмосфера.
Тогава поне повечето можехме да си позволим да отидем със семействата си да се позабавляваме в ресторант. Не като сега – в заведенията е скъпо и повечето хора не могат да си позволят този лукс, тъй като си броят стотинките. А пък в модерните ресторанти не можеш и да се нахраниш като хората. Скоро децата ме водиха, порциите са миниатюрни, а ястията – все гурме, все киноа, лимец, булгур, френски десерти и пр. Поисках кебапчета, но ме изгледаха високомерно и казаха, че не предлагат. Какво да се прави, демокрацията ни диктува и евроменю.
В категории:
Ретро Флагман
Младият мъж, загинал при тежката катастрофа, е син на служителка на КАТ
Тези дрехи съсипват всяка фигура, веднага ги изхвърлете!
13/05/2024, Понеделник 10:57
0
Приятелка ми издаде супер проста рецепта, а се получава разкош: Бутер сладкиши с млечен шоколад и банани
Изчислиха колко струва абитуриентския бал
Скъпа кола осъмна без гуми и джанти
13/05/2024, Понеделник 08:48
5
Пребиха Стив Бушеми в центъра на Ню Йорк
13/05/2024, Понеделник 08:10
0
След принудително лечение психично болен мъж пак тормози съседите си
13/05/2024, Понеделник 07:41
1
По какво личи, че той не би ви изневерил
4 грешки в любовта, които неуверените хора правят
12/05/2024, Неделя 21:40
0
Как се забавляват зодиите
12/05/2024, Неделя 21:20
0
Такъв крем с маскарпоне и ананас не сте яли
12/05/2024, Неделя 21:00
0
Убедителни причини защо е добре да се разходим след вечеря
По него време майка ми вземаше заплата 90 лв., а баща ми 120, като постепенно се повишаваха през годините, но и цените мърдаха нагоре. Аз като ученик тогава получавах за училище 10 – 20 стотинки, а за 50 не съм си и помислял. На ресторант ходехме много рядко(един или два пъти в годината) в средната категория или по-долна и то - ядяхме по някое кебапче и толкова. Телевизията, която тогава прохождаше бе страшно тъпа, черно-бяла и по няколко часа само, а в петък – задължително руска. Сегашните вманиачени по ТВ младежи щяха да скочат от покрива от скука и тъпотия. Повече се разхождахме в Морската градина или ходехме на лятно кино, където гледахме 15 – 20 годишни филми и ни изяждаха комарите.
Относно ресторантите!
В Бургас имаше 2-3 свестни (но и скъпи) ресторанта. Приморец, Черно море и по-късно х. България. Там не беше за всеки – ходеха тия с по-големите доходи – т.е началниците (до един комунисти) и техните отрочета.
Оркестър имаше, но той свиреше два пъти по 15-20 минути и толкова. През останалото време седяха на най-хубавата маса, наливаха се и сваляха посетитиелките.
През 80-те някой от хората (повечето младежи – заради скуката и тъпотията) го удариха на пиянство по кръчми и второкласни заведения и затова там места се намираха трудно. Келнерита пазеха маси за „свои хора“ с прочутите табелки RESERVE. Менюто – от няколко позици, но повечето посетители отиваха там, за да се наливат. Обслужването бе отвратително – чакане и пак чакане. Ако речеш да вземеш такси, ще се наредиш на огромна опашка, където ставаха и пиянски сбивания.
Сегашната свинщина по някой заведения е по инерция от онова време. Ако щеш – така казваха тогава, а и сега.
А, за носталгиците по комунистическите свинщини – еднопосочен билет за Северна Корея или при мамаша им Раша, че е по-близо.
Така е другари – ако щете – нали така казвахте?!!!
И преди да си говорим за цени, помислете, че заплатите тогава се движеха около 100лв а не около 1000.
Гледайте цените тогава и умножавайте до колкото можете. Представете си меню от няколко ястия, портокали и банани само по коледа.