След скандала с храните Дойче веле промени текста си за Кауфланд, вижте го

След като Дойче веле публикува позицията на шефа на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов, че не е ясно как някои от продуктите в хипермаркета влияят на здравето на децата, онлайн изданието промени първоначалния си текст и премахна скандалния цитат от него, съобщава offnews.bg.

В статия за това има ли разлика в храните в хипермаркетите в Източна и Западна Европа, сайтът цитира Спасов, който заявява, че е съгласен с някои от изводите на организацията „Активни потребители“, които доказаха, че редица български производители използват евтини заместители на традиционните суровини за производството им, без да упоменават това в етикетите.

В текста на Дойче веле от 2 септември се посочваше, че:

Шефът на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов е съгласен с някои от изводите на „Активни потребители“. „Миналата седмица прекратихме търговските си отношения с известен български производител на млечни продукти. Направените от нас лабораторни анализи на неговите сирена показаха, че в тях се влага палмово масло. Мога да уверя клиентите на „Кауфланд“, че няма абсолютно никаква разлика между качеството и съставките в собствените ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България“, декларира Спасов. Мениджърът все пак признава, че в поверената му търговска верига се продават храни, които той никога не би дал на децата си. „Баничките ни, например, не се правят с палмово масло, но съдържат консерванти. Никой още не знае до каква степен това е небезопасно за здравето, особено за здравето на децата“, откровен е шефът на „Кауфланд-България“.

В момента статията е променена и в нея липсва частта с констатацията на Спасов за влиянието на храните върху здравето на децата, както и твърдението му, че е съгласен с изводите на "Активни потребители". Вижда се, че е отпаднала и частта за прекратените търговски отоншения с "известен български производител на млечни продукти".

Понастоящем в текста е останало само изказването на Спасов, че в "Кауфланд" няма разлика в качеството и съставките на собствените търговски марки:

Мога да уверя клиентите на „Кауфланд“, че няма абсолютно никаква разлика между качеството и съставките в собствените ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България.

Ето и как изглежда новата версия на текста:

Знаем ли каква все пак е истината за храните?

Безопасни и качествени ли са храните, които се предлагат на българския пазар? Очевидно не съвсем. Доказва го поредният скандал с вносна суровина за производство на сладолед, замърсена с опасен химикал.

Произведен в Румъния дезинфектант за помещения за кокошки-носачки с токсична съставка, която прониква в снесените яйца, се оказа на трапезата на българските потребители. Замърсеният с опасния химикал половин тон яйчен прах, внесен от Германия, беше блокиран от Агенцията за безопасност на храните (БАБХ), но по традиция чиновниците отказаха да съобщят имената на фирмите, които са го използвали за производството на сладолед и майонеза. „Представете си, че някой ресторант е напълнил фризерите си с небезопасен сладолед. Мълчанието на агенцията означава, че той ще продължи да бъде предлаган на клиентите месеци наред“, коментира ситуацията шефът на асоциацията „Активни потребители“ Богомил Николов. Организацията стана известна с резултатите от лабораторни анализи на популярни сред българите храни като кисело мляко, сирене, масло, кашкавал, лютеница и други. Те показаха, че редица български производители използват евтини заместители на традиционните суровини за производството им, без да упоменават това в етикетите. Това не попречи на някои от тях да обвиняват в същото известни западни производители на храни и напитки.

Както беше и след Чернобил

Богомил Николов вижда в укриването на информация за опасни продукти и техните производители рефлекс, който държавните институции са запазили от времената на комунизма. „Също както по времето на Чернобил, и сега в България смятат, че криенето на информация е полезно за гражданите. В свободните общества е точно обратното – говоренето за проблемите е задължителна част от тяхното решаване“, смята шефът на „Активни потребители“. Той припомня пресния скандал с разликите в съдържанието и в качеството на съставките на хранителни, хигиенни и козметични продукти, които някои мултинационални компании произвеждат за Източна Европа. „В Словакия и други бивши соцдържави местните агенции за контрол върху качеството на потребителските стоки посочиха не само по-евтините заместители и по-ниските проценти на основните компоненти, но и публично назоваха компаниите, които си позволяват да обиждат по този начин източноевропейците, доверили се на продуктите им.

Българската агенция обаче отново предпочете мълчанието. В България производители и търговци, които залагат на ниското качество и ниските цени като средство за трупане на печалби все още имат всички шансове да са задържат на пазара и да преуспяват“, обобщава наблюденията си Богомил Николов.

В тази връзка шефът на „Кауфланд-България“ Димитър Спасов казва: "Мога да уверя клиентите на „Кауфланд“, че няма абсолютно никаква разлика между качеството и съставките в собствените ни търговски марки, които продаваме в Германия и в България“.

Поне вече нямаме умрели от хранителни натравяния“

Шефът на Националния съюз на градинарите Слави Трифонов посочва друга заплаха за здравето на българските потребители. Според него, внасяните от Турция, Йордания и Египет плодове и зеленчуци се обработват с опасни пестициди и консерванти, за да могат да издържат дългото им транспортиране до България и Централна Европа. „Тактиката на производителите и износителите на изток е да обработват продукцията си с химикали, чийто карантинен срок изтича около дните, в които те пристигат на външните граници на Евросъюза. Работеща в Пловдив германска фитолаборатория чрез анализ на смлени пресни плодове и зеленчуци отчита, че през този карантинен период използваните силни пестициди и консерванти са успели да замърсят отвътре продуктите с недопустимо високи концентрации. В никакъв случай българите не трябва да правят сладко от кори на портокали или лимони. Най-добре е да купуват продукти, произведени до 200 километра от мястото на пазаруване“, препоръчва Трифонов.

Той е на мнение, че Агенцията по безопасността на храните е ефикасна единствено когато има подадени сигнали за опасен внос, какъвто беше случаят с яйчения прах от Германия. Но все още няма никакви пречки пред вносители на небезопасни пресни храни подозрително лесно да се сдобиват със сертификати за качество на границата и да подбиват с дъмпинг производството на пресни храни в България. Дъмпинг има и от страна на производители от страни като Полша, които внасят в България произвежданите целогодишно само в оранжерии домати като „суровина за преработка“, въпреки, че те се продават като пресни зеленчуци. Така хем избягват да плащат ДДС по правилата на Единния европейски пазар, хем подбиват със съмнителната си цена от 60 стотинки за килограм българското производство на истински „слънчеви“ домати“, изтъква шефът на Националния съюз на градинарите.

Богомил Николов от „Активни потребители“ е на мнение, че като цяло свързаната с безопасността на храните ситуация в България все пак бележи осезаемо подобрение през последните години. „Поне вече нямаме масови хранителни отравяния, които до съвсем неотдавна вземаха и човешки жертви“, смекчава Богомил Николов тревогите на българските консуматори.