Динко и Перата могат да станат европейски модел за справяне с мигрантите и тероризма

След поредния ислямистки атентат - пореден спор между двете "школи на мисълта", отразяващи предизвикателствата на ислямския тероризъм в Европа. Първата школа - терористите искат да разрушат нашата демократична общност, ценностите ни, свързани с ненасилие и решимостта ни да не се озлобяваме, да не плащаме данък на национализма, на ксенофобията и омразата. Затова - отговаряме на терора с мирна солидарност и любов. Втората школа - ислямистите идват заедно с огромна вълна от озлобени мигранти. Те сеят страх и терор като част от обща стратегия за завладяване на Европа от една враждебна религия и от нейното острие - ислямисткия тоталитаризъм. Око за око, зъб за зъб - трябва да им дадем отпор, който повишава рязко за самите тях цената на войната, която водят срещу нас.

Няма да коментирам двете позиции - вече нееднократно съм го правил. Бих искал само да подчертая, че която и теза да споделят европейските политически елити, те си

остават длъжници - с нарастващ дълг,

към европейските граждани. От години говорим за необходимостта да се изгради обща система на координация между специалните служби на европейските страни, обща информационна система и общи операции за неутрализиране на ислямистките нашественици. Какво е направено по въпроса досега на общоевропейско равнище? Непрекъснато се говори за необходимостта от обща охрана на границите на Европа от вълни на незаконна имиграция. Докато някои страни работят по този проблем, други - например Италия - от години пледират за "европейска солидарност" за преразпределение на нарастващите потоци нелегални мигранти през Средиземно море, които Рим безкритично извозва и приема на своя територия. В Брюксел произнасят речи срещу "новите стени" и "новия национализъм", но пропускат да видят простия факт, че и най-големите националисти пледират не за друго, а за

обща стратегия за справяне

с дългосрочната мигрантска вълна към Европа. Мнозина на ръководни позиции в Европа се дразнят от самия факт на смесване на двата проблема - миграцията и тероризма. Но без да поставяме двете явления в пряка причинноследствена връзка, очевидно е, че без налагане на ред и закон - включително сред имигрантските общности от предни вълни на имиграция - не може да бъде решен и проблемът с тероризма. В България се убедихме от собствен опит - когато държавата е неефективна в справянето с миграционния проблем - на сцената излизат Динко и Перата. Така е - и ще бъде в цяла Европа. Колкото по-безпомощни и неорганизирани изглеждат европейските елити и институции, толкова по-голям шанс имат всички тези, които пледират за силово решаване на проблема - независимо дали ще ги наречете националисти, ксенофоби или просто хулигани. Безсилието пред актовете на терор задълбочава кризата на тази Европа, към чиито ценности и хуманизъм всички ние принадлежим, но която е изправена пред нови предизвикателства, на които трябва да отговори. Колкото по-бързо - толкова по-добре.

Б.Р. Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора