България се срива към авторитарна диктатура - процесите на деградация са много напреднали

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Проф. Иво Христов е депутат първи мандат от „БСП за България”. Роден е на 5 септември 1966 г. в Киев. Магистър по право и доктор по социология на правото. Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Специализирал е в САЩ, Русия, Италия, Австрия. Бил е експертен сътрудник към Комисията по правни въпроси в няколко парламента.


- Проф. Христов, Вие сте първи мандат народен представител. Кажете едно хубаво и едно лошо нещо, което Ви е изненадало в тези първи месеци като депутат.
- Честно казано, не съм изненадан от нищо, защото Народното събрание го познавам в друго – експертно, качество от 15 години. Но мога кажа (дали е добро или лошо вие ще прецените), че нивото цялостно, експертното, човешкото, са по-ниско и по-ниско. Това е проблемът.

- Нивото пада през годините?
- Да, да и то стремглаво. Аз имам наблюдения поне от 1996-97 г., така че мога да правя сравнения.

- От гражданската квота на „БСП за България“ доколко имате свобода, доколко сте длъжни да се съобразявате с ръководството на БСП и с решенията на групата?
- Аз нямам проблем с ръководството на БСП и с ръководството на групата. Досега никой не ме е ограничавал в моите политически и всякакви други изяви. И високо ценя това. Ние имахме такава мъжка договорка още в самото начало.

- Има ли неща, които да са Ви притеснили и да са Ви накарали да се замислите дали мястото Ви е в групата на „БСП за България“ и в парламента?
- Когато възникне такъв казус, ще се разбере.

- Ще е шумно?
- Не, невинаги вдигането на шум означава позиция. Позицията се защитава с действия, а не с вдигане на шум.

- Корнелия Нинова и на Бузлуджа изказа едно интересно мнение – твърди, че иска да се пребори с мафията, с корупцията в държавата. Виждате ли наистина такива намерения в БСП?
- Корнелия Нинова беше единствената, която примерно откъсна известни зависимости, които БСП имаше знаете с кого – с кои олигархически и други сили. Така че, поне сега-засега, освен думи има и действия за разлика от други политически сили.

- Вие сте роден в Киев и сте русофил, ако не бъркам?
- Познахте.

- Във връзка с едно Ваше интервю наскоро ми идва да попитам – твърдите ли, че Украйна трябва да стане част от Русия?
- Никога не съм твърдял такова нещо – не знам откъде сте извадили тази информация.

- Вие казахте, че Украйна е антируски и изкуствен проект.
- И каква е връзката? Аз не виждам пряка причинно-следствена връзка. Украинският проект действително не е жизнено способен проект – това, представете си го, е една голяма Македония. Много бързо някои хора забравиха, че Украйна е създадена с идването на болшевиките на власт в Русия. След това е създаден Съветският съюз. Днешна Украйна е продукт на болшевиките, включително в нейните абсолютно необосновани географски граници. И казусът с Крим е най-малкият, тука говорим за цялата южна и източна част на Украйна – района на Харков, Малорусия, Одеса. Това са си изконно руски територии.

- Според Вас какво ще се случи там в бъдеще?
- Трудно ми е да гадая. Проблемът не е между Русия и Украйна, тъй като, както казах, Украйна не е субект на собствена воля. Това са отношения между Русия и Америка. Ако между Русия и Америка примерно настъпи стратегическо разбирателство, което мен много ме съмнява в сегашната ситуация, казусът „Украйна“ ще бъде затворен поне в сегашния му озъбен антируски вид. Ако обаче между сегашната администрация на Съединените щати и Русия продължава конфронтацията, особено след последните санкции, които Конгресът наложи, нещата ще рефлектират пряко и на украинския военен театър в буквалния смисъл на думата. И заявката на Захарченко за създаването на евентуална държава – Малорусия, е заявка точно за това.

- Доколко НАТО и Европейският съюз имат бъдеще според Вас?
- Очевидно имат бъдеще. Проблемът е, че Европейският съюз страда от изключително жестока криза на идентичност, особено след излизането на Великобритания и Брексита, което рязко променя конфигурацията на основните политически субекти вътре в ЕС. Европейският съюз до излизането на Великобритания представляваше един триъгълник и между върховете на този триъгълник се развиваха всичките действия – става въпрос за Великобритания, Германия и Франция. В момента този триъгълник се е разпаднал, а отношенията между Германия и Франция далеч не са толкова безоблачни, колкото бяха при създаването на ЕС. Очевидно е, че Макрон води политика, която не е в синхрон с политиката на Меркел, а Меркел се опитва да се еманципира от съответните сили, които я поставиха.

- А България печели ли или губи от членството си в НАТО и ЕС?
- Въпросът ви е неправомерно поставен, България няма избор. Така че дали печели или губи, няма абсолютно никакво значение. След разпадането на блоковата структура на Варшавския договор и на СИВ пред страната имаше три опции, чисто теоретични – да бъде погълната от Турция; да се разпадне и да стане зона на военни действия, както Югославия; или да стане част от друг геополитически блок. Стана третото, което според мен е по-доброто за България. Но ако направим една рекапитулация от това, което се случи с България и с българската икономика, нещата са крайно неприятни. България в момента е деиндустриализирана страна. Нейният значителен качествен човешки капитал се отлъчи да търси своя шанс (за което, разбира се, не може да бъде обвиняван) в развитата част на Европа, Америка и света като цяло. Проблемите са в това, че България по никакъв начин не успя да се възползва от това, че все пак по милост и по геополитически причини беше прибрана в лагера на богатите страни.

- Кой е вашият пример за държава или държави от нашия мащаб, които можем да следваме, включително и като политически строй?
 Безспорно Унгария, но ние нямаме унгарската имперска традиция, високото качество на политическа култура и високото качество на съпротива, независимо дали това идва от Запад или от Изток. Българите нямат традиция в това отношение и проблемът е в нас, а не в нашите геополитически врагове или съюзници.

- Т.е. това е нереалистично?
- Естествено, че не е реалистично.

- А друг пример, който да е реалистичен?
- Какво разбирате под „реалистичен”? Аз ви казах кой е примерът. За да бъдете като някоя друга страна, вие трябва да бъдете като себе си, а ние не сме като себе си. Пред очите ни за 25-30 години нашата страна ни беше открадната. Цели 8 милиона българи гледаха като стадо как страната им отлита, открадната от шайка разбойници. Никой не се възпротиви, никой не излезе за това. Какво очаквате от такъв народ? Ами значи заслужаваме съдбата си. Ниска политическа култура; ниска култура на съпротива; ниска, ако щете, култура на осъзнаване на това, което се случва със страната ни и с всеки един поотделно. Българите в по-голямата част даже не могат да си представят, че техният личен просперитет е функция от просперитета на общността, в която пребивават. Българинът в най-добрия случай смята, че може да реши личния си просперитет, като просто емигрира или спаси само най-близките си. Така не се създава общност, нито се създава държава.

- Какъв политически строй следва да има нашата държава? Подходящо ли е това, което сме в момента - парламентарната република и т.н.?
- Не, не е подходящо, но за съжаление процесите – социалните, демографските, културните, цивилизационните и икономическите, са толкова напреднали като деградация, че България се срива към една авторитарна диктатура с имитация на демокрация. Това го знаят всички.

- Задължително ли Бойко Борисов трябва да олицетворява тази диктатура?
- Ако не беше Борисов, щеше да е някой друг. Тенденциите на авторитаризъм в България започнаха още с идването на Костов на власт. След това те само се задълбочиха. И проблемът не е персонален – държа ясно да подчертая, проблемът е структурен. Това, между другото, журналистите не го разбират, тъй като те нямат системни сетива. Те се плъзгат само по повърхността.

- Бойко Борисов вече е трайно политическо явление, трети мандат премиер. Каква е прогнозата Ви – кога и какъв ще е неговият край като политик?
- Защо трябва да има край човекът – да е жив и здрав? Защо!

- Говоря за политическия му край.
- Не мога да кажа, аз избягвам да правя прогнози – това са неблагодарни неща. Аз все пак съм социален учен. Мен ме интересуват тенденциите, а не съдбата на една или друга персона. Така че не мога да отговоря на вашия въпрос.

- Това, че Бойко Борисов управлява толкова дълго страната…
- Колко дълго, господине? От 2009 г. управлява – няма и десет години.

- Това не е малко, три мандата премиер, и не се вижда краят му между другото.
- Три мандата, които не ги е довършил, така че това малко лъже. Няма даже и десет години. Есента на 2009 г. ГЕРБ дойдоха на власт.

- Това, че все пак той управлява толкова време, за какво е индикатор?
- Първо, е индикатор именно за нещата, за които ви казах – липса на икономическа, социална, ако щете, цивилизационна и политическа алтернатива на този модел в България, за съжаление.

- Наскоро говорихте за сериозността на циганския проблем, но можете ли в няколко точки да формулирате решението му? Макар че този проблем е много сложен.
- Не, не. Хич не е сложен. Сложен е за тези, които нямат умствен капацитет да го обхванат. Решението на циганския проблем е функция от решението на българския проблем. Това е като температурата на човешкото тяло. Когато вие вдигнете температура, болестта ви не е температурата – тя е индикация, че имате проблем. Т.е. намален имунитет, атакувани сте от вируси и организмът реагира. Проблемът с циганите и с тяхната интеграция е, че те са продукт на деиндустриализацията на страната, на разпадането на държавните и социалните връзки и оттам циганите като най-слабо звено в тази система първи дават на късо, образно казано. Пак казвам, проблемът е да се реши българският въпрос – циганският е само следствие и функция. Много хора обаче представят следствието за причина – къде съзнателно, къде не. Но това освен всичко останало е и липса на интелектуален капацитет да разбереш проблема.

- Т.е. не трябва да се концентрираме специално върху циганите, а по-скоро да си оправим държавата?
- Да, първо трябва да си оправим българския проблем, защото при лошия социализъм за добро или за лошо тези хора бяха интегрирани, както знаете. И държавата играеше с моркова и тоягата. Резултатът беше, че циганчетата бяха образовани, имаха базово образование, можеха да четат и да пишат, имаха занаят и нямахме проблемите, които имаме. В момента гетоизацията, маргинализацията – пета генерация цигани не знаят български, не могат да четат и да пишат – това е бомба със закъснител, както казах. Вместо да се концентрират обаче върху дълбинните причини на този процес, някои тръгнаха да ме обвиняват едва ли не, че съм се изказал расистки. Което пак показва липсата на интелектуален капацитет за пореден път, дори и в инсинуациите.