Как Европа организира училищните си ваканции и къде сме ние

Източник: offnews.bg

Необходими ли са промени в разпределението на ваканциите? Трябва ли да се скъси лятната за сметка на зимната, може ли в родните условия - с класни стаи без климатици, да се учи и в юлската жега? Уместно ли е контрапредложението - училището да започва на 1 септември, но да приключва през юни? Вярно ли е, че навсякъде в Европа първият учебен ден е 1 септември?

Последното е доста встрани от истината (не само, че не всички започват на 1 септември, а в някои държави има дори разлики между провинциите) и все пак не е лоша идея да се прегледат практиките в европейските държави. От това може да ни хрумнат някои добри идеи за оптимизация, която би ни се отразила добре, ако доведе до намаляване на стреса и умората у децата и повиши ефективността от времето им в училище.

И така, как го правят в Европа?

Европейската Изпълнителна агенция по образование, култура и аудио-визия дава подробна информацията за организацията на учебното време в 37 страни през 2016/2017 г. в доклад, публикуван миналата есен.

Първият учебен ден

В 11 страни/региони в Европа учебната година като цяло започва между 8-и и 31 август.

В 16 страни/региони тя официално се открива на 1 септември.

В 4 училището започва през първата седмица на септември: Австрия, Хърватия, Ирландия и Словакия.

За 9 първият учебен ден е между средата и края на септември. За южните страни в списъка (Кипър, Гърция, Италия, Малта, Португалия и Турция) по-късният старт е логичен - прекалено горещо е, за да се учи. Но тук са също България, Румъния и Люксембург, отбелязват авторите на доклада.

В Малта учениците се връщат на училище чак в края на септември.

Началото и краят на учебната година са различни за различните региони в рамките на една страна в: Австрия, Германия, Испания, Италия, Холандия, Полша, Словения, Словакия и Швейцария. В Германия например официално учебната година започва на 1 август, но реално началото е между 8 август и 13 септември в зависимост от провинцията.

В допълнение към лятната почивка в Европа има 4 основни ваканции по време на учебната година: есенна, коледна/ новогодишна, зимна и пролетна/великденска. С изключение на почивката по Рождество и Нова година, останалите варират и като начална и крайна дата, и като общ като брой дни. Някои ваканции са свързани с празници, които не са с фиксирана дата от календара (напр. Великден) и затова и почивките търпят известни промени. Допълнително страните определят неучебни дни на важни национални или религиозни празници.

Есенна ваканция

През есента децата имат едноседмична ваканция в 17 страни/региони; в други тя варира от два дена (Чешката република) до три седмици (Швейцария). В някои няма такава ваканция (напр. Австрия и Хърватия).

Рождество

На Рождество почти всички страни осигуряват двуседмична ваканция. Само в няколко тя продължава една седмица (напр. Унгария и Полша), а в други е три седмици - такъв е случаят в Швеция.

Зимна ваканция

През зимата ваканцията е 1 седмица в 18 страни, но тук също има разлики. Гърция, Хърватия, Кипър нямат зимна ваканция, а във Франция и Полша тя продължава две седмици.

Пролетна/Великденска ваканция

Тя е 1 седмица в 15 страни и 2 седмици в 13 държави. Другаде продължава между 4 дни (Финландия и Словакия) и 3 седмици (Швейцария).

Кой решава

Продължителността, началната и крайната дата се определят от различни органи на властта в различните държави. Областните управи решават въпроса в Германия, Испания, Италия, Австрия и Швейцария. В Швеция и Норвегия отговорността пада върху общинските съвети. Като цяло общият брой учебни дни е фиксиран на национално ниво.

В Чехия, Германия, Франция, Италия, Холандия, Полша и Словения (за зимните ваканции), Словакия и Швейцария националните власти определят различни дати за почивка по случай местни празници.

У нас решенията по тези въпроси взима Министерството на образованието и науката.

Въпреки някои различия в продължителността на ваканциите се спазва приблизително един и същ модел в началното и в средното образование.

Лятната ваканция

Тук разликите между различните държави са наистина големи.

Най-общо казано, в Европа учебната година приключва между края на месец май и втората половина на юли. В най-много страни лятната ваканция започва в средата на юни.

Продължителността ѝ варира значително по държави - от 6 седмици в някои германски провинции, в Холандия, Великобритания (Англия, Уелс и Шотландия) и Лихтенщайн до 13 седмици в Латвия, Литва, Португалия, Босна и Херцеговина и Турция, 14 седмици в Италия и дори 15 седмици в България (за началния курс), отбелязват от европейската агенция.

Летните ваканции са обикновено по-кратки в онези страни, където учениците имат по-често и по-продължителни ваканции през годината.

В някои продължителност на лятната ваканция е в зависимост от възрастта на учениците. За гимназистите обикновено тя е по-кратка, отколкото за децата в началния курс. В България, Гърция, Кипър, Литва, Португалия, Швейцария, Сърбия лятната ваканция за малките ученици продължава по-дълго, отколкото за гимназистите, а в Босна и Херцеговина и Ирландия е обратното.

Брой учебни дни

Той е между 162 (Франция, с изключение на последните години от гимназиалния курс) и 200 (Дания и Италия). В приблизително половината държави е между 170 и 180 дни. В 15 страни е от 181 до 190. Някъде малките ученици имат над 191 дни ваканция годишно. Като цяло броят на дните е един и същ в началния и средния курс, но има и изключения. Такива са Белгия и Франция (последните години от средното образование), както и Босна и Херцеговина (Република Сръбска), къдет учебните дни за гимназистите са повече, отколкото за децата в началния курс. Обратното се наблюдава в Ирландия, Гърция, Кипър, Холандия и Полша.

България не е посочила данни за общия брой учебни дни.

Качеството

Организацията на учебния процес е само един от елементите, които изграждат качеството на образованието. Има други, не по-маловажни фактори. И все пак, ако търсим най-добрите европейски примери в образованието, доказали се в международни проучвания (например PISA на ОИСР – програма, която тества знанията и уменията на 15-годишните в различни области и която при последното провеждане през 2015 г. обхвана 72 страни), няма как да не се насочим към Финландия и Естония, които имат най-високите резултати за Европа. В групата на добрите, с резултати над средните, са още Англия, Холандия, Словения, Германия.

България е далеч назад, под средните резултати, а общото ни ниво е сравнимо с това в Турция, Молдова, Гърция, Албания, Македония, Румъния, Йордания, Алжир, Тунис, Мексико, Перу, Колумбия, Бразилия, Чили, Тайланд и Индонезия. Страната ни обаче може да вземе пример от доказалите се лидери, включително за организацията на учебната година и ваканциите.

Каква е тя в един от водачите в европейското средно образование – Естония?

Там учебната година започва на 1 септември и приключва на 31 август, което едва ли е проблем за северната страна, но би изисквало осигуряването на необходимата климатизация в клас на родна почва. Есенната ваканция е 1 седмица, коледната – 2 седмици, пролетната – 1 седмица, лятната – 12 седмици и половина. Те започват на 7 юни и приключват на 31 август.

Отделно естонските деца не ходят на училище на 24 февруари – Денят на независимостта, на Разпети петък и на 1 май.

Ако вземем друга отлично представила се държава в PISA - Словения, която по резултати е в една група с Германия, но има по-близки до нашите условия, ще видим следната организация: учениците тръгват на училище на 1 септември, а годината приключва между 22 май и 23 юни. Есенната ваканция е 1 седмица, коледната – 1 седмица, зимната – 1 седмица, пролетната – 1 седмица, а лятната е 10 седмици. Извън това словенците почиват един-единствен ден - в понеделника след Великден.

Ако на този фон на стройна организация покажем данните за 2016/2017 г. за България, ще видим доста хаос в системата.

Единствено началото на учебната година е еднакво за всички – 15 септември. Оттам нататък имаме 4 различни дати за завършване на учениците в различните етапи от образованието – между 15 май и 30 юни, ваканциите не са определени по седмици, а са от дата до дата – първата е 4 дена (есенна), втората – 12 (коледна). Всъщност реално е 13, защото започва във вторник и приключва официално в събота. Третата (пролетна) е 10 дена, но е обявена от събота до понеделник включително и първият учебен ден на децата след почивката е с програмата за втория от седмицата.

За разлика от естонците и словенците, които не позволяват много допълнителни почивни дни да нарушават ритъма на децата, у нас системата щедро подарява почивки – пред европейската агенция сме декларирали цели 8 дни, нищо, че един от тях сме включили и във ваканциите (24 декември).

Разбира се, не трябва да се прилага чужд модел автоматично, без съобразяване с условията тук, дори и много да ни се иска да си откраднем нещо от чужбина. Но примерите са красноречиви и може би трябва да помислим как, ако не да направим словенска или естонска система, поне да намалим хаоса от нахвърляните почивки – ту 4-, ту 12-дневни ваканции, от многото неучебни дни - общо 8, но раздавани един по един посред учебно време, които не осигуряват почивка, а просто развалят ритъма и прибавят стрес.