Как стана най-големият банков обир в България

Източник: Вестник Капитал

Една кожена чанта, професионална немарливост и доверчиви колеги - само това е било необходимо на Петко Митевски, главен касиер на българския клон на Алфа банк, за да изнесе преди седем години над 21 млн. лв. от трезора на столичния бул. "Васил Левски". Историята с най-големия банков обир в България е изключително банална и кристално ясна. Преди два месеца Митевски получи на първа инстанция петнадесетгодишна присъда за деянието си, но нито прокуратурата, нито съдът успяха да отговорят на по-важния въпрос - къде са парите. Случаят поставя въпроси около банковия надзор и капацитета или желанието на службите и прокуратурата да разследват тежки финансови престъпления и пране на пари.

Добър ден, ревизия

Петко Митевски е роден в Троян през 1968 г. и още на 29-годишна възраст започва работа в софийския клон на Йонийската банка (преименувана на Алфа банк впоследствие) като куриер-преброител, като през годините се издига в йерархията и през 2009 г. е назначен за ръководител на главна каса. Всяка сутрин Митевски влизал зад паричния салон, където се намирала главната каса, а с него била и управителят на офиса Виолета Вучева. Двамата отваряли касата на принципа на "четирите очи" - тя имала код, а Митевски държал ключа и така само двамата заедно имали достъп. След това тя оставала отворена през целия ден, като вечерта в нарушение на правилата той я затварял сам.

По време на разследването е установен занижен контрол в банката, както дори и фактът, че охранителната система на сградата се поддържала не от финансовата институция, а от собственика на имота, който е... Киро Японеца. За колко време са били откраднати парите не е ясно. Съдът приема, че това е станало през периода 2009-2010, докато Митевски твърди, че ги е изнесъл в рамките на десетина дни в началото на 2010 г. За да прикрие липсите, той създавал фалшиви документи, че парите са "на път". И така до пролетта на 2010 г., когато започнала ревизия на касата. Още в самото начало Петко Митевски извикал един от началниците и му обяснил, че няма никакъв смисъл от проверка, и дал листче с разбивка на изнесените от него средства - 2.1 млн. лв., 9.250 млн. евро и 650 хил. долара.

По време на проверката от работодателя си Митевски пише обяснения: "В началото на февруари 2010 г. моят най-добър приятел Петър Цабалас, известен като Пепи Гърка, ме помоли да му помогна с голяма сума пари в брой поради факта, че има временни финансови затруднения, за да довърши строителството на обекти, които е започнал. Той ми посочи сума, превишаваща десет милиона евро. Той също обеща, че ще върне парите след приблизително шест месеца, като обеща, че ще получа възнаграждение от около 400 хил. евро. Той ми предложи, а аз приех да взема пари от касата. Всеки път, когато взимах пари от касата, аз ги изнасях от банката в чанта и ги предавах на Петър Цабалас, който ме чакаше с кола в района на банката."

Около два месеца мениджмънтът извършва проверка, в която участват и гръцките служби. От Алфа банк не са бързали да уведомят полицията и прокуратурата заради сериозния репутационен проблем, който това може да създаде, разказа представител на банката, с който "Капитал" разговаря. През юли те се срещат с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Чак два месеца след това, през септември 2010 г., е образувано досъдебно производство, което се води в специализираното звено към Върховната касационна прокуратура (ВКП). Наблюдаващ прокурор е Пламен Георгиев, който в момента е директор на Комисията за отнемане на незаконно имущество.

Основният заподозрян е привлечен като обвиняем една година по-късно, когато е задържан под стража. Източник на "Капитал", запознат с разследването, разказва, че обвинението срещу касиера е можело да бъде внесено в съда още веднага, но целта е била да се открият парите. Ето защо Митевски не е привлечен като обвиняем в продължение на година, през което време е подслушван и следен. Поставени са дори микрофони в дома му, но тъй като били толкова близко до телевизора, не дали резултат.

Разследването продължава три години и през 2013 г. делото е внесено в съда. Обвинителният акт е на прокурор Евгени Стоянов, който след това работи за кратко по разследването на КТБ, но напусна системата на прокуратурата, за да стане съдия, а днес е зам.-министър на правосъдието. Пламен Георгиев отказа коментар с обяснението, че е извън системата, а от правосъдното министерство обясниха, че Евгени Стоянов е в чужбина.

Процесът срещу Митевски продължава четири години, като основното забавяне идва от факта, че половината свидетели са чужденци и призоваването и разпитването им е било сложно. Така до май тази година, когато бившият главен касиер получава 15-годишна присъда, конфискация на половината му имущество, както и да плати на Алфа банк 23 млн. лв.



Къде са парите

И ако сюжетът с изнасянето е повече от ясен (защитната теза на Митевски е, че контролът в банката бил толкова занижен, че всеки можел да изнесе парите), то абсолютно неизяснен остава въпросът какво се е случило с парите.

Петър Цабалас е разпитан един-единствен път по време на продължилото три години разследване. Той разказва, че се познава с Митевски от 90-те години, когато двамата работели в Йонийска банка, а до 2010 г. поддържали приятелски отношения. "Не ми е давал пари, доколкото си спомням", казва Цабалас пред следователя, но след това в съдебната зала прави уточнението, че е категоричен - не е получавал пари. Съдът не кредитира тези негови думи, защото приема, че Цабалас не е искал да се уличи в престъпление.

Пред разследващите Пепи Гърка разказва, че е научил за изчезналите пари от мениджмънта на банката, които го поканили няколко пъти на среща. Управителят на българския клон на Алфа банк Сотириус Петру, разказва Цабалас, му заявил, че той е откраднал парите, а друг представител на мениджмънта, Одисеас Захаракис, му предложил "да задържи 30-40% от сумата, без да има проблеми за когото и да било, но парите на Алфа банк били "собственост на гръцките тайни служби и ако не се реши положително въпросът с парите, ще стане "страшно".

От разпита на Цабалас изскача един изпълнен с неясноти сюжет, който по никакъв начин не впечатлява разследващите. Когато е извикан в банката във връзка с изчезналите 21.2 млн. лв., разговорът тръгва в неочаквана посока - за инвестиционните намерения на банката. "Бях консултант в една фирма, с която строяхме една сграда в близост докъдето живея. Беше дошла кризата вече. Не мога да кажа дали беше 2009 или 2010 г. Тази сграда беше в строеж, пазарът беше лош, тази фирма имаше голям кредит, сградата е на скъпо място и аз видях възможност да продам тази сграда на банката, защото банката търсеше сграда от много години и това беше възложено и на мен индиректно. В този момент, тъй като аз съм свободомислещ търговски човек, установих, че мога да продам сградата на банката, която тогава имаше себестойност около 6-7 милиона, аз предложих на банката да дадат 20 милиона и г-н Петру беше сериозно заинтересован. Той каза, че на банката липсват 10 милиона и дали съм съгласен да взема тях във вид на лош кредит и да взема още 10 милиона. Казах да. Сградата струваше 6 милиона, пък щеше да има и 4 милиона отгоре. Аз не разказвам слухове. Коментирам конкретни неща."


Това е сградата на ул. Оборище 45, която Петър Цабалас предлагал на банката

Става дума за шестетажна сграда на ул. "Оборище" 45, която е построена от фирма "Вилион". Неин собственик към онзи момент е Йордан Миланов, известен с прякора си Дънди, чийто пълномощник и консултант е Пепи Гърка. Строежът на сградата е финансиран с шест милиона от бившия финансов министър Стоян Александров, а според мениджмънта на банката в изграждането и придобиването й са стигнали парите, които Митевски присвоява.

От имотния регистър се вижда, че около периода, в който е станало присвояването, Петър Цабалас - лично и през фирми, в които участва, придобива редица имоти в района на ул. "Оборище" в София, Банкя и Русе. Негово например е бившето шивашко ателие на "Сан Стефано" и "Шипка", където се намира заведението "Парк бар". Допреди два месеца притежава и цветарския салон на другия ъгъл, който продава.

Съдът не се доверява на показанията на Петър Цабалас, тъй като те са дадени с уточнението, че той няма да отговаря на въпроси, които могат да го уличат в извършването на престъпление. "При липсата на каквото и да било обвинение срещу Цабалас от прокуратурата не е сериозно да се обсъждат варианти какво може Цабалас да задържи и какво да върне."

Къде е държавата

На няколко места в мотивите си съдия Николай Младенов натъртва факта, че държавата е проспала случващото се в банката. Съдът отбелязва, че за търсенето на изчезналите 21.2 млн. лв. разследващите не са направили много. Първото действие в тази посока било предприето година и половина след установяване на кражбата. Тогава службите са отворили банкова касета, ползвана от Николай Миланов, който е бизнес партньор на Петър Цабалас (а преди това и на небезизвестния Филип Найденов-Фатик, застрелян през 2003).

"По делото няма документирани други действия от процесуален характер за установяване на изчезналите пари", приема съдия Николай Младенов. Съдът дава съвсем логични примери за това в каква посока е могло да тръгне разследването - "например спрямо други негови (на Николай Миланов - бел. ред.) бизнес партньори или спрямо самия свидетел Петър Цабалас (респективно няма анализ на финансирането на негови бизнес проекти към релевантния период от делото), за да се провери твърдението на редица свидетели, че сумата на присвояването е била предадена именно на него. Разследващите са се задоволили да проведат единствено разпит на този свидетел, след който Цабалас е освободен".

"Настоящият съдебен състав не намира никаква разумна житейска логика, въз основа на която свидетелите Петру и Хол (от мениджмънта на банката) да информират толкова късно компетентните органи на Република България, а скоро след това и да напуснат страната (след срещата им с тогавашния вътрешен министър), което не сочи на някаква особена лична загриженост за благоприятно развитие за банката с оглед така възникналия проблем", пише в мотивите си съдия Младенов. И добавя, че дали управителите на Алфа банк ще бъдат привлечени като обвиняеми "е изцяло в компетентността на държавното обвинение".

Именно в този контекст съдът обръща внимание, че в ДАНС има специална дирекция "Финансово разузнаване" със задачи да предотвратява случаи като този. Това очевидно не се е случило, нищо че през годините правомощията на тази структура са разширявани. "При преценката на обществената опасност на извършеното престъпление впечатляващо за съда е, че при този значителен обем на доказателствените материали по делото (включително и такива, представляващи класифицирана информация) не е документирано съответните органи (специализираните такива в областта "финансовото разузнаване"), а така също и органите на досъдебното производство да са извършвали действия по конкретен анализ на имущественото положение на свидетеля Петър Цабалас." Според съдия Младенов повече усилия от разследващите са били "абсолютно задължителни най-малко с оглед защита на професионализма на тези органи".

Но критиките не са насочени само към службите. Анелия Александрова, която работила в "Банков надзор" на БНБ, разказва пред съда, че забелязала в отчета на Алфа банк за 2010 г., че е било отразено "операционно събитие", в резултат на което били отписани около 20 млн. лв. Тя не извършила проверка, "защото никой не й е наредил", нито помни надзорът да е уведомявал разследващите за липсата. Последното е подчертано от съдията в мотивите му.

Да обобщим - четири от четири държавни институции (ДАНС, прокуратура, МВР и "Банков надзор") си затварят очите. Между другото случилото се в Алфа банк, която беше купена от Пощенска банка, идентично съвпада по време и място със зенита на КТБ и дава ясен отговор за генезиса на това, което се случи през 2014 г.