Кога го искат жените?

Източник: edna.bg

Нарочно или не, през последните няколко седмици съдбата ме срещна с няколко господа, които налудничаво и дори фанатично твърдяха, че единствената житейска мисия на всяка Edna жена е да “върже“ мъжа до себе си.

Това неминуемо ме накара да се гмурна в океана от спомени на отминали взаимоотношения с противоположния пол и да си задам въпроса: Желала ли съм някога да ”вържа“ човекa до мен? Така че той да се чувства в естрогенен капан, от който няма измъкване...

И какво всъщност означава “да вържеш“ някого? Да не му даваш пространство във връзката? Да настояваш силно, че искаш да създадеш семейство с него, докато той още не се чувства готов? Или буквално да го оставяш завързан вкъщи, за да си сигурна, че няма да погледне никога повече друга жена? Последното беше шега!

Мисля, че мъжете имат раздвоение на понятията при търсенето на смисъла в думичката “връзване“. Защото е прекрасно, когато някоя жена “им върже“, но е ужасно, когато тази същата дама “ги върже“, нали?

Със сигурност обаче съвременната модерна и интелигентна жена мечтае за далеч по-интересни и възвишени неща, преди да пристъпи към сериозното обвързване. И ако именно него имаме предвид под “връзване“, то сега ще разбием на пух и прах всички митове относно въпроса “Кога го искат жените?“

Ще ви споделя нещо интересно – в своята същност дамите са далеч по-амбициозни и преследващи целите си от господата.

Жените никога не биха се отказали от мечтите си, преди да ги осъществят. Желаят ли нещо, те ще го направят. В началото на своя съзнателен път на зрели и мъдри хора кроят безброй планове за бъдещето, които изискват пълна отдаденост... И понякога наличието на сериозен партньор би било проблем.

Не само мъжете обичат свободата си. Всеки емоционален ангажимент би могъл да бъде обременяващ, както за тях, така и за представителките на нежния пол. Докато не почувстват, че могат смислено да споделят амбициите си със своя партньор, жените няма да пожелаят да имат с него нищо повече от приятен флирт.

Това важи и за личното пространство. Гледали сме стотици филми, в които мъже канят дамата да остане при тях само за една-две вечери, а после свят им се завива, когато видят из дома си всички знаци за установяване на женска цивилизация – козметика, дрехи, обувки... Е, с жените е същото – само че с чорапите по пода и небостъргачите от неизмити чинии в мивката.

Концентрацията върху професионалното развитие и кариерното израстване също е един от най-емблематичните фактори, които предопределят, че пътят нагоре по стълбата на успеха е по-щадящ и възможен, когато в него не е замесен и мъж.

От опит глава не боли – и колкото повече експериментират, колкото повече мъже срещат, колкото повече общуват и научават за общото и различното между всеки един от тях, толкова по-подготвени стават за предстоящия съвместен живот с половинката си.

И не на последно място – всички тези изброени обстоятелства гарантират едно – това помага на представителките на нежния пол да опознаят по-добре и самите себе си. Да бъдеш сериозен във връзка на 20, на 30 или на 40 години са три коренно различни неща. Не бива да се бъркат. Колкото по-зрели сме, толкова по-адекватно можем да приемем любовта – да я даваме и получаваме.

Кога го искат жените ли? Ами когато са сбъднали мечтите си, които могат да постигнат и сами – кариера, себепознание, изживяване на насладата от младостта... И едва, след като си позволят да бъдат свободни, независими и балансиращи хармонията и щастието в себе си, те могат спокойно да се оставят да бъдат “вързани“ или да “вържат” някого завинаги. Да бъдат майки, съпруги и да носят отговорност за семейството си.

Не бих искала да се ангажирам с крайни коментари по темата. Вярвам, че всяка Edna жена може сама да усети интуитивно кога е моментът за сериозно обвързване. Кога точно го иска! И съм убедена, че “връзването“ е само едно клише, плод на въображението на самотен човек, неистово копнеещ за обич.

Свързани, а не обвързани. Така бе написала писателката Михаела Петрова в свой текст за Edna.bg. Е, аз бих го казала така: “Свързани, а не вързани“. Защото любовта не е присъда, тя е избор. И няма нищо лошо, ако сме се оставили в нежните ѝ опияняващи вълни.