"Южен поток”? Възможен е! И не бива да го пропускаме в този решаващ за България момент

Автор: Пламен РУСЕВ, експерт енергийна сигурност, Снимка: Георги РУСЧЕВ

На всички ни се струваше, че перспективите пред проекта за газопровод "Южен поток" са погребани, но се появиха сериозни признаци на живот. Най-ясният индикатор за това са възобновените преговори между руския Газпром и Европейската комисия. В края на 2014 г. Русия се отказа да строи газопровода заради писмения отказ на България от проекта - поради натиск от страна на САЩ и фактическата забрана на ЕС  България да участва в него.  Ако проектът беше осъществен, то България щеше да се превърна в една от най-важните държави, транзитиращи  газ за Европа, превръщайки го в основен инвеститор на милиарди долари.

"Южен поток" можеше да бъде  златна мина за България, мощен двигател на икономиката ни и източник на извънбюджетни фондове, но бяхме принудени да го изоставим. И това въпреки факта, че ръководството на държавата не скри несъгласието си и продължава да търси подкрепа за  изпълнението на концепцията "Южен поток" от другите заинтересовани членки на ЕС
Проектът е стратегически важен за нас по няколко причини:

Първо - той ни освобождава от ненадеждния украински транзит. Руско-украинските противоречия са толкова силни, че днес е възможно да се вземат дори и най-радикални решения и от двете страни, включително частично или пълно спиране на транзита или доставките. Чрез „Южен поток” ние за години напред можехме да останем встрани от този проблем. Без значение как се отнасяме към „Газпром”, с право наричан "енергийния клуб" на Кремъл, компанията в продължение на десетилетия се утвърди като най-надежден доставчик.
Като се има предвид суровинния характер на руската икономика и огромния принос на продажбите на газ за руския бюджет и икономика като цяло, е ясно - Русия няма да се откаже от доставките на "синьо гориво" в Европа, дори и при най-сериозните разногласия със Запада.

Ето защо, от гледна точка на енергийната сигурност, "Южен поток" е изключително необходим не само за България, но и за Унгария и за други централноевропейски страни.

Второ – срокът на руския договор с Украйна за транзит на газ е до 31 декември 2019 г. И Москва многократно заявява, че няма да го поднови. С други думи, още през 2020 г. руски газ по украинските тръби за България няма да се доставя. Така че същият руски газ ще минава през "Северен поток", Германия, Австрия и Унгария. Той ще се оскъпи, поради значително по-големите транспортни разходи.  Аналогично е и положението с руския газ евентуално доставян в България през „Турски поток”. Още от сега турците искат да го продават по определени от тях цени, които със сигурност ще са по-високи от руските. Ясно е, че новите обиколни маршрути за доставка означават по-висока цена на газа.

Трето -  забраната за "Южен поток" поради „третия енергиен пакет”,  допускането на „Северен поток” и особено „Северен поток – 2” е меко казано спорна.Това е двоен стандарт от страна на ЕС - сериозно да обсъжда изграждането на втория "Северен поток" и бързо да забравя за „рисковете”, с които бе заплашена България - предполагаемо „робството на Русия."
Очевидно, от "Северен поток - 2" на първо място има нужда германската индустрия и Германия като цяло, а след това Франция, Австрия и Италия -  затова водещите държави от ЕС, свикнали напоследък да диктуват свои собствени правила, твърдо защитават „Северен поток – 2”, но са уклончиви, когато ние защитаваме нашите интереси с „Южен поток”. Логично следва въпросът: Защо  вторият газопровод между Русия и Германия по дъното на Балтийско море е европейски проект, а газопроводът между България и Русия по дъното на Черно море противоречи на европейските норми?

Четвъртата причина е, че като не можем да съживим проекта "Южен поток", Русия ще изгради т. н. "Турски поток". Дълго се надявахме на крайната нестабилност в отношенията между Турция и Русия. Но и турците и руснаците ще  загърбят вековните си спорове, ако това им донесе огромни икономически изгоди. И ако Турция извоюва правото да бъде основна транзитна страна на газ в югоизточна Европа, то ние не само губим много приходи от транзитни такси, но и ще се намираме в зависимост от турска страна. А има тенденция връзките между Анкара и Брюксел да се влошават с всеки изминал месец. И можем ли да очакваме от Ердоган нещо хубаво? А ако чакаме необходимата ни газ да бъде доставена през Гърция, то положението ще бъде още по-плачевно!

Петата причина е и най-важна. Проектът „Южен поток” предлага стабилен, дългосрочен и законен източник на доходи, както за държавата, така и за работещите.
Словакия по територия е два пъти по-малка от България, но всяка година печели от транзита на руски газ до 700-800 милиона долара. При пълен капацитет на проекта, приходите от транзит за страната ни могат да бъдат почти 2 млрд. долара годишно. Прибавете към това по-ниските цени на горивата, поръчките за закупуване на оборудване, суровини и материали за изграждането на българския участък от газопровода, стотици или дори хиляди нови работни места - всичко това е реалност, за която може да допринесе "Южен поток".

Трябва ли да жертваме всичко това в името на геополитическите интереси на някои от нашите големи и мощни съседи? Колко дълго може да се бездейства и да се повтарят едни и същи стари грешки? Стана безпощадно ясно, че нямаме значителни залежи нито на нефт, нито на природен газ. Щом не можем да транзитираме и продаваме наш газ, то поне да транзитираме чужд и да напълним със съдържание толкова рекламирания бъдещ газов хъб „Балкани”!

България трябва да мисли, преди всичко, за националните си интереси, а не да се водим от икономическите интереси и политическите  разногласия на водещите световни сили.