Кадрите на Колежа по туризъм в Бургас са изключително търсени – не само в България, но и в Европа

Автор: Светлозария КИДЕРОВА

Проф.д-р Диана Радойнова е директор на Колежа по туризъм към Университет „Проф.д-р Асен Златаров” в Бургас”. Тя е с богат академичен опит, човек, който знае как се управлява висше учебно заведение и произвеждат качествени кадри.

Разговаряме с проф.д-р Диана Радойнова в навечерието на кандидат-студентската кампания, дни след като служебното правителство на образованието отряза бройките за прием в Колежа с безумен мотив.

-Проф.д-р Радойнова, с какво 2017 година е специална за Колежа по туризъм?

-Да, действително тази година за нас е много специална, защото през есента Колежът ще отбележи 50 години от създаването си. Това е едно уникално учебно заведение в Бургас, защото преди половин век е създаден с точно тази цел-да обучава кадри за тогава прохождащия български европейзиращ се туризъм. В момента Колежът по туризъм има статут на факултет към  Университет „Проф. д-р Асен Златаров” и ние обучаваме студенти, които завършват с образователно-квалификационна степен професионален бакалавър. Те имат тези преференции, че могат без приемен изпит да продължат своето образование в рамките на университета в няколко магистърски програми по Туризъм.

-Какви са специалностите, за които обявихте прием в Колежа по туризъм през 2017 година?

-В Колежа обучаваме студентите в две специалности. Първата е „Организация и управление на хотела и ресторанта” и в тази специалност ние подготвяме хора, които да могат да покриват широкия спектър от специалисти в хотелите и ресторантите - готвачи, сервитьори, бармани и рецепционисти. Другата специалност, която подготвяме е „Организация и управление на туристическото обслужване”. В нея произвеждаме кадри, които са специализирани за туристически менажери, екскурзоводи, аниматори , свързани с обслужването, не толкова с изхранването и настаняването, а с развлекателното и административното обслужване на туристите. И двете ни специалности имат изключително много специализирани дисциплини. Повечето от дисциплините, които изучават, около 90%, са специализирани, включително много широко е застъпено и практическото обучение.



-А имате ли добра база, за да може студентите ви да придобият висока квалификация?

-Смея да твърдя, че Колежът по туризъм има най-добрата база за практическо обучение в цяла България. Това абсолютно всички го признават. Има страхотни практически кабинети, в които студентите се обучават по готварство, с изключително съвременно оборудване. Всеки месец отделяме доста сериозна сума за закупуване на провизии, защото нашите студенти реално се обучават как да приготвя храната, как се прави дресингът и всеки един детайл от целия процес. Носители сме на над 30 национална и международни награди, които са за сервитьорство, за барманство, за готварство, за кетъринг продукция и т.н. Това е практическото обучение на специалността „Организация и управление на хотела и ресторанта”.

Другите студенти,  които са от специалност „Организация и управление на туристическото обслужване”, имат широко застъпено практическо обучение по екскурзоводство. Всяка година те правят екскурзии с беседи на български и на чужд езика. Имат специална дисциплина „Анимация”, в която реално и практически се обучават как се прави анимация.

Подчертавам, че освен всичко останало, нашите студенти са изключително добре езиково подготвени. Всеки семестър студентите имат по 65-70 часа обучение по два чужди език, като единият задължително е западноевропейски-могат избират между английски, немски и френски език. Освен това задължително изучават по един славянски език. Имат възможност за избор между руски, полски и чешки език.



-В края на бакалавърската програма с колко езика излизат?

- С два езика, задължително. Те имат право да изберат и още един. Това показва, че обучението по езици при нас е доста сериозно. Тук е мястото да кажа, че нашите студенти, са изключително търсени не само на българския, но и на международния пазар. В момента ние сме буквално обсадени от чуждестранни фирми. Само за последните два месеца имаме посещения от екипи и предложения наши студенти да бъдат назначение в тези страни, от туристическа фирма в Бергамо, Италия, от туристическа фирма от Англия, която е изключително интересна, защото това е фирма, която прави еко и селски туризъм. Имаме предложения и от две вериги хотели от Гърция с 5-звездни хотели. Това доказва, че нивото на подготовка е толкова високо, че задоволява не само високите критерии на българския туристически бизнес, но и доста по-високите и претенциозни критерии на западноевропейския бизнес.

-На този фон как ще коментирате отрязаните бройки от Министерството на образованието?

-Това беше шок за нас, едно недомислие на Министерството на образованието, защото освен всичко останало, ние получихме подкрепителни писма от всички кметове на всички черноморски общини, които се намират на територията на Бургаска област.  Директорите на големите туристически комплекси, от туристическата камара и ред други по-малки туристически фирми в региона също ни подкрепиха. Свържете се с кой да е туроператор, той ще ви каже, в момента има глад за кадри. Миналата година в Слънчев бряг около 30-ина хотела не отвориха навреме, защото нямаха персонал.

-Какви ще бъдат дълготрайните последствия за туризма и за Колежа?

-Това драстично намаление, от една страна, е по-малката беда, която се нанася на Колежа по туризъм, защото като паднат студентите, падат часовете, като паднат часовете, намаля се заплащането на преподавателите. Има млади хора, за които отпада този материален стимул с много часове и той като остане на една основа заплата от 600-700 лв., ще почнат да си търси другаде работа. А ние също искаме да имаме млади, отлично подготвени кадри, с докторска степен. Хора, които действително да осигуряват едно качествено обучение.

Втората страна, по-голямата беда, е бедата за самите млади хора, защото на тях няма да им се даде шанс да завършат своето качествено обучение тук в България.  Няма какво да се чудим, че повечето ще започнат да бягат на Запад, за да се обучават там.

Но третата, най-голямата беда, ще бъде ударът, който ще бъде нанесен и то с дългосрочни последствия, върху българския туристически бизнес, защото те като не могат да намерят добре подготвени кадри, се принуждават да взимат хора, които нямат необходимата професионална квалификация . И като нямат професионалната квалификация. Дългосрочни последствия ще са тежки, защото един немец, холандец, поляк, като дойде тук и не е обслужен добре, той няма да повтори. Това е удар, последствията, от който ще се усещат години напред в българския бизнес. Аз съм шокирана, ясно ми е защо са прави.



-Защо се прави – защото искат да концентрират целия академичен потенциал в София, за улеснение на преподавателите ли?

-За икономии. Държавата е длъжна да дотира всека един студент държавно обучение с 670 лв. Ако използваме една позната максима: „няма човек, няма проблем”, като няма студенти, няма дотация. Те разсъждават така: Вместо да плащаме на 240 човека, както беше до преди 2 години, ще плащаме на 60 човека и ще икономисаме средства. Добре, но тази сметка е без кръчмар, защото това, което ще спечели държавата от икономията на тези мизерни средства е пренебрежително малко в сравнение с това, което ще загуби. Ще се нанесе тежък удар върху българският туризъм, който ще има трайни последствия.

- Какви са таксите в Колежа по туризъм за 2017 година?

-Нашите такси, въобще в целия Университет „Проф.д-р Асен Златаров”, са най-ниските в цялата страна. Специално в Колежа по туризъм е 230 лв. на семестър. Пропуснах да кажа, че към нашите студенти има такъв голям интерес, че в момента имаме предложения от изключително авторитетни фирми, които желаят да заплатят обучението на студентите- от първи курс до магистърска програма, за да си възпитат собствени кадри.  Примерно верига „Хепи” има специална програма „be happy стажант” и в момента искат от нас да направим кастинг, като им препоръчаме 10 от най-добрите студенти, които желаят да се обучават, като те поемат всички разходи по тяхното обучение - от първи до края на магистърска степен, т.е. - 4 години. Като през лятото им осигуряват работа в Хепи по местоживеене, за да могат тези деца да минат през цялата верига на Хепи и след 4 години да могат да бъдат отлично подготвени менажери.