Окрупняват ли се лявото и дясното и ще изчезнат ли малките партии

Автор: Лъчезар Лисицов



ГЕРБ е безспорният печеливш на парламентарните избори тази неделя. Формацията на Бойко Борисов победи за четвърти пореден път на вот за Народно събрание, което не е толкова голяма изненада. Уникалното в случая е, че ГЕРБ за първи път повишава броя на гласоподавателите си. И то след участие във властта.

Какво обаче става с по-малките формации и има ли бъдеще пред тях?
Привидно през последната година се наблюдава окрупняване на лявото и дясното политическо пространство. Първо БСП смаза АБВ и „Движение 21” на президентските избори през 2016 г., а след това изглежда ги и довърши на вота в неделя. Малката лява коалиция взе едва около 1,5%.
Очевидно е, че оставката на Георги Първанов като лидер на АБВ и последвалата коалиция с Д-21 на Татяна Дончева не даде резултат. Провалът тук бе предвидим. Двете партии изглеждат несъвместими. Новият лидер на АБВ Константин Проданов е фен на леви популистки движения като СИРИЗА и „Подемос” и изповядва техните виждания. В същото време основно лице в партията продължава да е старият играч Румен Петков – политик с много спорна репутация. От друга страна авторитетният Ивайло Калфин изчезна от политическото пространство. Това трудно се връзва с тезите на лидера на Д-21 Татяна Дончева, която се опитва да говори за борба с корупцията и радикална правосъдна реформа. Тема, чиито основни говорители са десни субекти като ДСБ и „Нова република” около Радан Кънев, както и новата формация „Да, България” на Христо Иванов.

За АБВ и Д-21 трудно може да се намери политическа ниша. Бъдещето им изглежда обречено. Обрат е възможен само при чутовен провал на БСП. Какъвто обаче скоро не се очертава. Червените вероятно ще са опозиция в следващия парламент. А Корнелия Нинова доказа, че знае как да се възползва добре от това.

Тук е моментът да се каже, че на пръв поглед БСП изглежда претърпя неуспех на тези избори, но това е само частично вярно. Добре е да си спомним какво бе състоянието на партията само преди година (при стария лидер Михаил Миков). Червените увеличиха вота си спрямо 2014 г. близо два пъти и се доближиха опасно до ГЕРБ. Стратегията на рисковата Корнелия Нинова досега бе успешна. Загубата се дължи вероятно на това, че тя „пренави пружинката” на национализма, популизма и соцносталгията, което консолидира електорат около ГЕРБ.

Партията на Бойко Борисов пък получи допълнителен бонус от разцеплението на старата десница. Много избиратели, които харесват по-малките формации, свързани с „Реформаторския блок”, „Нова република” или дори „Да, България”, предпочетоха да заложат на сигурното. Защото само за ГЕРБ се знаеше твърдо, че е над изборната бариера.

За разлика от малките леви обаче при малките десни има перспектива. На първо място, защото техните резултати не са толкова лоши. „Реформаторският блок” е с 3%, „Да, България” – с 2,9%, а „Нова република” – с около 2,5%. Заедно те събират над 8%. Друг е въпросът, че механичният сбор е некоректен.

В този си вид „Реформаторският блок” е несъвместим с останалите две политически сили. Формацията, особено с добавките „Глас народен” и „Народен съюз” (хора, свързани с БСП и ДПС), изглеждаше доста безпринципна. „Реформаторите” придобиха и реноме на притурка на ГЕРБ. Подобен формат няма бъдеще.

Големият хит на тези избори с много голям потенциал е всъщност „Да, България”. Партията на Христо Иванов бе създадена преди само три месеца и набра бързо над 100 000 гласа. Силата й се крие в няколко неща. Първо, че не робува на деленето „ляво – дясно” и има претенции да обхване избиратели от целия спектър. Освен това залага на много срещи с граждани и на агитация с модерни средства, които предоставя глобалната мрежа - интернет. Христо Иванов и компания нямат пренебрежителното отношение на десните елитарни (и бутикови) формации като ДСБ към хората от малките населени места и са готови да обясняват търпеливо на всеки тезите си с прости думи. В „Да, България” се включиха и много успешни и млади лица от различни професионални сфери, което разширява възможностите и идеите отвътре. Въпросът е дали след тези избори те ще се разбягат или ще се консолидират.

Основната разлика между „Да, България” и „Нова република” е, че първите разчитат на нови лица, докато вторите – на изпитани играчи. Политическите им тези и виждания са идентични. Там обединението изглежда логично. Но няма да е чудно, ако партията на Христо Иванов се почувства достатъчно силна да продължи сама, за да не бъде свързвана с десницата, понеже това не отговаря на претенциите й за всеобхватна партия.

Пред „Да, България” обаче ще е трудно предизвикателство да убедят избирателите на ГЕРБ да спрат да гласуват за Бойко Борисов и да подкрепят тях. Другият електорален потенциал за Христо Иванов и компания са хората, които рядко ходят до урните и които наистина са много. Да достигнеш до аполитични граждани обаче е трудна задача.

В „Реформаторския блок” и „Нова република” вероятно ще завалят оставки на лидери, за да могат да се рестартират като алтернатива. Радан Кънев вече я подаде.

Така или иначе партиите отдясно ще трябва да чакат търпеливо ГЕРБ да почне да губи доверие през следващите месеци и дори години. Партията на Бойко Борисов вероятно ще управлява, но с рискови партньори, каквито са „Обединени патриоти”. 44-ото Народно събрание има опасност да бъде превзето от популизъм заради отсъствието на модерна опозиция. През годините Бойко Борисов успяваше да поддържа баланс, като избягваше непопулярните реформи и пазеше добри отношения с медиите, свързани с Делян Пеевски и ДПС, както и с прокуратурата. Замитането на проблемите под килима обаче в един момент неминуемо води до големи бели. Най-очевидният пример е сривът на Корпоративната търговска банка, който по стечение на обстоятелствата се случи при управлението на БСП, ДПС (и „Атака”). Лошата работа на регулаторите, партизацията на администрацията, нарастващата корупция и отровната медийна среда, завладяна до голяма степен от мафиотски политически кръгове, рано или късно ще доведат до тежко срутване в системата.

За изчистване на тези проблеми няма да помогне и партията на Веселин Марешки „Воля”, противно на очакванията на бързо намаляващите му избиратели. Аптекарят успя да хване „последния влак”, преди подкрепата му да падне под бариерата. Той обаче едва ли ще допринесе за справяне с пороците в системата, а точно обратното – ще отрови средата допълнително. Много е вероятно депутатите му да бъдат „напазарувани”, както се е случвало в последните няколко парламента при формации като РЗС, „Атака”, ББЦ и др. Веселин Марешки явно е мимолетен политически играч.

Освен малките в лявото и дясното на тези избори привидно губеща е и коалицията ДОСТ на Лютви Местан. Това обаче не е точно така. ДОСТ взе над 100 000 гласа и получи близо 3%. Вярно е, че не достигат за прескачане на бариерата, но ефект има. Първо, ДПС губи от ролята си на силен фактор в българската политика и изглежда, че за първи път от много години ще е четвърта политическа сила. В бастиона Кърджали ДПС падна под 50%, а ДОСТ е втора с над 21%. Местан е истински лидер, за разлика от Мустафа Карадайъ, и няма да се предаде лесно оттук нататък. ДОСТ няма да пропусне възможността да атакува и малките населени места на частични местни избори. Не бива да се пренебрегва и подкрепата на Турция. В коалиция с ДОСТ е и Народната партия „Свобода и достойнство” на Орхан Исмаилов и Касим Дал, което също е бонус.

Проблем пред Местан и компания е доколко те са компрометирани заради обслужването на чужди интереси и дали няма да бъдат смазани от държавната машина, прокуратурата и службите, където ДПС все още има осезаемо влияние. Което впрочем се видя и в предизборната кампания. Най-яркото доказателство е това, което се случи в последния момент с попълването на декларациите за гласуващите зад граница. Инструкцията на ЦИК за чужбина дълго време беше, че тези декларации може да се попълват извън секцията, а само подписът следва да се полага задължително пред комисията, за да не се губи време. Два дни преди изборите обаче това внезапно се промени и се реши всичко да се прави пред комисията. Това затрудни изключително много гласуването в Турция. Според Валери Симеонов от „Обединени патриоти”, именно това е лишило ДОСТ от около 50 000 гласа и така коалицията около Местан е останала извън Народното събрание.
Големият въпрос пред ДПС е как може да бъде неутрализиран Лютви Местан, без когото конкуренцията в смесените райони трудно ще оцелее.