Защо сме такива мрънкалници

Автор: Lentata.com

Мрънкането, оплакването, злословието към някакво абстрактно зло е навсякъде около нас. То е ежедневната отрова, която поглъщаме с безразличие, а понякога и с такава охота, че е редно да се помисли не сме ли пристрастени към същата отрова. Ако допуснем, че по подобие на алкохолика или наркомана, ние сме пристрастени към отровата на сополивото злословие и поровим в книжките за зависими, то ще открием редица удивителни сходства.

1. Приемането на наркотика носи задоволство, приповдигнатост, успокоение

А не е ли така и след една раздумка на тема колко е зле навсякъде около нас. Мрънкащият, оплаквайки се на себеподобния си мрънкалник се уверява, че и другите са също така зле. Значи той, всъщност не е обикновен неудачник, а е една от многото жертви на неясен, но зловещ заговор. Поради тая причина той добива самочувствието на невиинна жертва, смъква от плещите си отговорността за личния си провал и некадърност, но най-вече се социализира със себеподобните си болкуци.

2.Алкохоликът и наркоманът се опитват да привлекат към своя порок и околните.

Те винаги си търсят компания. Освен това са солидарни към себеподобните си, особено когато става дума за намиране на алкохол или наркотик. Заменяме думата алкохолик с мрънкалник и виждаме, че пасва идеално. Мрънкалниците понасят около себе си само атмосферата на недоволство, негативизъм и мрак. Най-често употребяваната дума е „не“,“няма да се оправи“,“никога“. Любимата атмосфера на мрънкалника наподобява мръсно купе във второкласен вагон, където всички пърдят. Там пръдливостта, дори да не е най-доброто качество, те причислява към „ нашите“.

3. Чрез алкохолното или наркотичното опиянение човек попада в илюзорен свят на фантазми и изкривена реалност.

Всъщност индивидът се намира в преддверието на параноята, нарцистичното разстройство и пр. разстройства на личността.

Я да видим как е с мрънкалниците.

Както споменах по-горе мрънкалникът фабрикува една фантазна действителност, в която той заема мястото на невинната жертва. В неговата митология едни лоши хора са взели благото, предназначено за добрите хора (разбирай самият мрънкалник и събеседникът му) и си го държат за себе си.

Тук му е мястото да вметнем, че според мрънкалниците благото не е продукт на личния труд и усилия. Не. Благото просто съществува.То се добива чрез присвояване или раздаване, сиреч чрез кражба или просия. За да се сдобиеш с блага трябва да намериш подходящия задник, който да целунеш в случая на просия, подаяние, или да намериш сгодния врат, който да извиеш в случай на кражба.

Освен невинността, която се заявява от мрънкалника, той получава и още един бонус - той става значителен, той се легитимирра социално. По подобие на кварталния пияница - герой, мрънкалникът придобива самочувствието на главно действащо лице в теорията на конспирацията за прецакване на малките и добрите хорица. Например - на българите или на библиотекарите, или диабетиците наливащи се с кола, или хиппертониците - пушачи.

4. Животът на зависимия - алкохолик или наркоман(или мрънкалник) се превръща в низ от провали.

В случая на мрънкалника животът му е провален преди да е започнал. Латинската пословица гласи: Който има желание, съдбата го води, а който няма желание, го влачи. Съдбата на мрънкалника го влачи и се чуди къде да го захвърли, но мрънкалникът е упорит и не се пуска. Упорит е като гъбична инфекция и между другото, по същия начин се разпространява - чрез заразяване на околните на обществени места, като плажове, басейни, кенефи, медии, фейсбук и др.