Защо си губим ума, когато се влюбим?

Източник: cosmopolitan.bg

Защото любовта не пита. Въпросът е как да се предпазиш от опасните й странични ефекти и да извлечеш само чистата доза еуфория.

А защо започваме да забравяме, когато остаряваме? И защо бълнуваме, когато сме с 40 градуса температура? Ами, на същия принцип. В тялото настъпват физиологични промени, които се оказват по-силни от разума и волята. И под тяхно влияние ти се вдигаш до морето за уикенда (1000 км път за два дни), понеже с тръпката ти сте си казали, че може евентуално да се видите там. Обикаляш половината град на път за вкъщи след работа, тъй като е здравословно човек да се разхожда по любимия си маршрут... по чисто съвпадение минаващ покрай дома му. Напиваш се от кеф след среща. Затваряш се у дома и се съсипваш от сълзи и цигари, когато се скарате. А ако се разделите, направо се каниш да умреш. С една дума, натворяваш невероятни глупости, които въобще не са в твой стил, като през цялото време се питаш: "Аз с всичкия си ли съм?!".

Не че мозъкът ти неочаквано е решил, че е собственост на класическа блондинка и е затворил няколко отделения. Просто организмът ти вдига концентрацията на определени нехаещи за рационалната логика вещества, които могат както да те изстрелят на седмото небе на еуфорията, така и да те закопаят вдън деветия кръг на депресията. Виж хубавата, лошата и направо опасната страна на влюбването и си блуждай на воля из облаците, сложила розовите очила, без обаче да губиш здравословната капка здрава почва под краката си (тоест мисълта “Спокойно, явно всички минават през това”).