Спомени от соца: Призраци от Аркутино (СНИМКИ)

Полузавършените постройки седят замразени във времето, потънали в забрава, напомняйки за една мечта която остава неосъществена

Ключови думи: аркутино, дом за надарени деца, созопол, приморско, людмила живкова, социализъм, тодор живков, асамблея, флагман

24 Февруари 2017, Събота, 00:05 ч.

Автор: Манол МАНОЛОВ, снимки: авторът

Вижте какво се случи с мечтата на Людмила Живкова да построи дом за надарени деца между Созопол и Приморско

Началото на дома за надарени деца в Аркутино е свързано с Людмила Живкова, дъщерята на бившия първи. Амбициозна и разполагаща с влиянието и възможностите на знаменития си баща, както и с парите на данъкоплатците, към края на 1970-те години Людмила вече е осъществила много нейни идеи под формата на културни мероприятия и проекти. Може би най-известната от тях е международната детска асамблея “Знаме на Мира”, състояла се в специално създадения парк-комплекс “Камбаните” през 1979-а година. Грандиозната идея за ваканционно селище за надарени деца от България и цял свят се заражда след успешния завършек на популярната асамблея и в известна степен представлява нещо като продължение или по-нататъшно развитие на идеологията за братство между децата на света. Планирано е този амбициозен проект да бъде реализиран на живописно място и да се отличава с интересен и уникален архитектурен стил. Хората около Людмила Живкова решават, че пясъчните дюни на Аркутино между Созопол и Приморско представляват перфектното местоположение.

В началото на 1980-те, след внезапната смърт на Людмила, фондация, носеща нейното име, е създадена от българската държава. Тя решава, че времето да се осъществи проектът Аркутино най-после е дошло. Площта над плажа в Аркутино е иззета, и строежите започват през 1985 година, без да се пести каквото и да било от гледна точка на материали и работна ръка, за да може да бъде реализирана мечтата на бившата първа дъщеря.

Поради причини, които все още не са изцяло известни, строителната дейност е прекратена през 1989 година, през периода на политическите промени в България. Според някои източници, организация “Екогласност” повлиява на бъдещето на проекта, като настоява конструкцията да бъде прекратена, понеже исполинските сгради пречат на полета на птиците в района.

От тогава до сега, полузавършените постройки седят замразени във времето, потънали в забрава, напомняйки за една мечта която остава неосъществена. След промените, земята и недовършените имоти върху нея се прехвърлят между Министерството на културата, Министерството на образованието, частни строителни фирми и дори чуждестранни инвеститори, желаещи да превърнат съществуващата инфраструктура във модерно ваканционно селище, но този път, не за надарени деца.

Днес, скелетите все още стърчат, надвиснали зловещо над една от най-красивите плажни ивици на Ююжното Черноморие. 30 години по-късно, изтощени и износени от времето и морския климат, те бавно, но сигурно биват превзети от природата, безцеремонно навлязла в битието на едно минало, осеяно с разбити мечти.

След като си проправих път през пясъка и растителността, поех нагоре по хълма, където не след дълго бях посрещнат от първия от много бетонни гиганти, които ме очакваха.