Нено Димов: ГЕРБ подкрепя семействата със санирането, а БСП - крупния бизнес (ВИДЕО)

ГЕРБ и БСП представиха програмите си и кръстосаха шпаги на терен, който не е особено ясен поради простата причина, че ние забелязваме едно разминаване между политическите елити и това, което се случва в обществото като цяло, каза в „Денят започва по БНТ Нено Димов от Института за дясна политика. Имаме много ясен консервативен консенсус в посока, в която може да се види практически в почти всички партии, като не говоря за листите, а за програмите и говоренето, добави той.
„Аз виждам едно „ново“ лице в БСП. Казва се Румен Гечев и една „нова“ политика, наречена реиндустриализация. През 1996 г. правителството на Жан Виденов имаше такъв план и същият вицепремиер го водеше. Това е може би добре забравеното старо“, коментира бившият син депутат. Политиката е професионална дейност и колкото повече се опитваме да я депрофесионализираме, толкова по-лоша става, подчерта той.
„БСП предлага едни 500 млн. лева, които са за крупния капитал и нямат нищо общо с малкия и средния бизнес. Представителите на тази партия скачат като ужилени срещу санирането, което е директно подпомагане на семейства. То дава директен бонус за жилището, намаля ви сметките, което означава, че семейният бюджет ще стане по-голям и така, пазарувайки повече, може да завъртите икономиката. Нормално е да подкрепиш най-малката клетка, а не крупния бизнес“, обясни Димов.
Росен Карадимов от Института за нов икономически напредък пък прогнозира, че не при тези, а при следващите избори неизбежно ще бъде въведен мажоритарен вот. „Затова започва политическа игра, в която се лансират лица, които са приемливи за максимално широк кръг хора. Те биха натрупали политически опит в този парламент и биха били прекрасни кандидати за мажоритарните избирателни райони. На следващите избори те биха били и опитни, и атрактивни за голяма част от хората“, изтъкна Карадимов.
„След прехода България е обърната наопаки държава. Имаме свръхлиберална система в енергетиката, комуникациите, банковата система, където държавата е абдикирала и един тежко стагниран сегмент на малък и среден бизнес, който е административно мачкан, трудно финансиран и рекетиран. Когато държавата влезе в икономиката, се разбират две неща: Първото е да влезе в регулативната си функция по отношение на макрорамката. В Германия е така. Второто е да се създаде конкурентна среда на малък и среден бизнес“, обясни бившият председател на Българската демократична младеж.
Държавата трябва да влезе на пазара в сектори, които са изкривени заради монополизация или картелизация, защото е играч, който не търси на всяка цена икономическата печалба и с икономически механизми може да въведе регулация в съответните сектори, каза още Карадимов.