Ако бяхме разстреляли Живков

Автор: lentata.com

Дали ако навремето бяхме разстреляли Т. Живков, както румънците направиха с Чаушеску, сега червените другари и тяхното пребоядисано обкръжение щяха да си правят, каквото си искат повече от четвърт век след т. нар. “преход”?

Дали, ако в онова повратно за историята и бъдещето ни време бяхме показали зъбите си, демонстрирайки истинска сила и воля, сега щяхме да сме толкова зле? Може би не чак толкова зле, си мисля аз.

Но румънците имат гръбнак… с огромна мъка на сърцето добавям… не като нас.

Разстрел – крайно, варварско, нецивилизовано, недемократично?

Вижте къде са румънците, вижте къде сме ние сега.

Спомнете си на какъв хал бяха България и Румъния, погледнете какво се случва сега – там и тук.

Погледнете ги как единно отстояват и как се борят за справедливост, как протестират, как милиони души пълнят улици и площади в градовете… и извърнете омерзен поглед към нашата родна действителност.

Някои ще кажат: то да беше само Живков.

Разбира се, че не е бил само той. Имало е много по-големи изверги от “партията-майка”, които са колили и бесили наред в името на лично и партийно благоденствие, под претекст, че всичко е било за родината. Много са. Но той бе главата на змията. Ако навремето беше последвал съдбата на румънския си колега, това щеше да е един пределно ясен и недвузначен знак към всички, че народът може и да действа решително, ако се наложи, а не само да вряка по площадите. Това щеше да е послание към тях и към света, че един такъв народ има воля, гръбнак и зъби да защитава своето.

Други ще кажат: ами тия, дето дойдоха след тях да не би да са по-добри.

Въпреки че това е съвсем отделна и много по-голяма тема, която открай време се нищи, ще се огранича в следното: Т. нар. “преход” не се състоя, защото те (другарите) направиха така, че да не се състои. Целият този театър включваше добре обмислен сценарий, контролирана опозиция, контролиран хаос, ако щете, в който те (другарите) се скриваха и изтъпанчваха във властта, когато им е най-изгодно. Никога не са си тръгвали и винаги са присъствали във всяка една значима сфера на държавата през всичките тези години. Те и техните подопечни поквариха и корумпираха всички съществени държавни звена.

Но, ако народът беше отрязал главата на змията още тогава, навярно перфидните им планове нямаше да се случат точно, както са искали.

Ако това се беше случило, сегашните управляващи нямаше да си разиграват коня по начина, по който правят сега.

Да, и в Румъния има корупция, и там страдат от куп сходни проблеми на нашите. Но някак си съумяват да се справят по-добре от нас, нали? Инициативата на Моника Маковей например, е един от светлите примери. Ще се намери ли някога някой българин или група българи, които да направят нещо подобно?

Не, далеч не си правя илюзии, че ако бяхме затрили “бившия първи”, щяхме да цъфнем и да вържем. Но щяхме да сме други и въпросът е повече от принципен. Млади и стари, нови поколения щяха да израстват с тази мисъл. Щяха да знаят, че в страната им е имало народен отпор срещу тиранията и неправдата. И когато се случеше поредните измекяри да долазят до управленските места, съпротивителните сили щяха да са много по-силни, по-уверени и по-ефикасни. Манталитетът на хората щеше да е по-различен, щяха да разсъждават по друг начин, нямаше да се примиряват така лесно. Щяха да са по-единни, националното самочувствие – каквото и да значи това в днешни дни – щеше да е друго.

Да, има разлика между тогавашните режими в България и Румъния – при тях се е извършвал геноцид.

А трябва ли да изчакаме и това да се случи, за да действаме решително? И гаранция ли е въобще, че дори тогава бихме взели в ръце съдбата си? Та той геноцидът и сега се случва, само че под друга, по-модерна, по-“цивилизована” форма.

Знам, че станаха много “акò”-та: ако баба ти имаше дръжка, щеше да е мъжка, нали? Но не е срамно да взимаме добри примери от тези, които са направили повече от нас. Изпуснахме момента си през 1989 г., нека не изпускаме и бъдещето си.