Областният лидер на ГЕРБ в Бургас Димитър Бойчев: Имаме всички шансове да изпратим 6 човека в парламента
Димитър Бойчев е оптимист за предстоящите парламентарни избори и смята, че ГЕРБ ще подобри резултата си от 2014 година
04 Февруари 2017, Събота, 09:08 ч.
Автор: Иван КОЛЕВ, снимка: Иван КОЛЕВГЕРБ ще разчита на "А" отбора си - с трима министри и разпознаваеми имена в българската политика
ГЕРБ Бургас ще се бори за 6 от 14-те мандата в Бургаска област. Това каза пред Флагман.бг областният лидер на партията Димитър Бойчев.Днес се провежда общинската конференция на ГЕРБ в Бургас, на която ще бъдат излъчени кандидат-депутатите. Те ще се утвърдят и наредят от Изпълнителната комисия в София до две седмици. Очакват се няколко изненади, които се счита, че ще освежат листата на ГЕРБ в Бургаска област и ще им осигурят възможност да достигнат до по-широк кръг от избиратели(ВИЖ ТУК).
При всички положения ГЕРБ ще разчита на "А" отбора си. В челото на листата се очаква да попаднат трима министри, както и утвърдени авторитети като настоящите депутати - Димитър Бойчев, Иван Вълков и Диана Йорданова. Номинация получиха и няколко нови имена като д-р Стойно Стойнов - член на сдружение "Морски сговор", директорът на СУ "Константин Преславски" Мартин Илиев, както и зам.-областният управител на Бургас доц.Севдалина Турманова. Ще бъдат осигурени добри места и за младежите от ГЕРБ, които изнасоха на гърба си последните няколко кампании. В листата ще попадне и общинският съветник Галя Василева - представител на новата вълна в ГЕРБ. Тя ще заеме място в ТОП 10.
Сред издигнатите за депутат е и Милен Петров, общински съветник в предния местен парламент. Отвод за кандидат-депутати си направиха кметицата на ж.к."Меден рудник" Магдалена Манолова, общинският съветник Калояна Живкова и Петко Георгиев.
„При всички положения трябва да заложим на нови хора, но и да има приемственост в листата. Промени от гледна точка на това да имаме спуснати или наложени чужди хора, извън територията на Бургаска област – не очаквам, защото през годините спечелихме доверието на централното ръководство с авторитета, който изградихме, постигнатите резултати и свършената работа. При всички положения тези пет мандата, които ги имаме, ще се борим да ги запазим. В зависимост от ситуацията има опция за увеличаването с още един мандат“, каза Димитър Бойчев.
По отношение на оттеглянето на Семир Абу Мелих, Димитър Бойчев уточни, че това е личен акт на Абу Мелих, който въпреки че е деклариран още преди два месеца, му осигури десетки номинации от структурите по места.
„Той е номиниран от доста общини на територията на Бургаска област. Неговото предложения за падането на монопола на Здравната каса ще залегне в нашата програма“, допълни Бойчев.
В категории:
Политика
Задържаха руски заместник-министър на отбраната, разследват го за корупция
24/04/2024, Сряда 08:04
0
ФБР бие тревога заради "ТикТок", чрез мрежата Китай щял да шпионира 170 млн. американци
САЩ ще започнат да изпращат нови оръжия на Украйна още тази седмица
24/04/2024, Сряда 07:45
1
Зеленски благодари на американския Сенат за помощта за Украйна
По какво личи, че той не би ви изневерил
23/04/2024, Вторник 21:58
0
5 начина да флиртувате така, че той да не може да устои
23/04/2024, Вторник 21:45
0
7 токсични признака, че с партньора сте изгубили емоционална близост
23/04/2024, Вторник 21:20
0
Мързелива пица: Просто счупете яйцата върху хляба и добавете сирене
23/04/2024, Вторник 21:00
0
Наум Шопов гладува като Гущерова
23/04/2024, Вторник 20:37
3
5 доказани начина да отслабнете, без диета или спорт
23/04/2024, Вторник 20:22
0
Напълнихме се с IT специалисти, нужни са шивачи и работници
23/04/2024, Вторник 20:00
6
Защо 9% от родителите на деца от 0 до 4 г. не са поставили задължителните ваксини на децата си
23/04/2024, Вторник 19:40
0
Дано патриотите се окажат наистина такива и не пристанат на Нинова след изборите. Атака вече са целували гъза на Доган по времето на Орешака, така че няма да е прецедент.
Дано ПФ се съюзят с ГЕРБ. Заедно могат и да управляват що годе стабилно, и да направят нещо за народа.
Желая, когато младите хора отворят страницата на историята, да има откъде да запълнят белите петна от епохата на комунизма в България. Едно от тези петна е истината за Държавна сигурност, нейната дейност и ролята й на репресивен апарат на Българската комунистическа партия.
Желая, когато българите се обръщат към недалечното минало, да знаят няколко безспорни факта, които все още не са изписани ясно в историята и не се казват на висок глас. А именно:
БКП установява еднопартиен режим в България с помощта на Съветската армия и Сталин чрез убийства без съд и присъди, скалъпени съдебни процеси срещу опозицията, заточения в лагери, изселвания на хиляди семейства от домовете им.
.
По броя на жертвите и размера на насилието спрямо населението България отстъпва само на СССР в целия Източен блок.
Най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическото управление в Източна Европа е на българските горяни, продължила до 1954 г.
Първите бунтове срещу комунистическо управление зад желязната завеса е на българските селяни от Кулско през 1951 г., предшестващи работническите бунтове в ГДР през 1953 г.
Първата държава от социалистическия лагер, която изпада в неплатежоспособност, е НРБ през 1960 г. при управлението на Тодор Живков. В резултат първият секретар на БКП еднолично и тайно продава златния резерв на България - 23 тона, на Хрушчов, за да върне малка част от дълговете на комунистическата власт към основния й кредитор СССР.
Последните комунистически лагери в Източна Европа са тези край Ловеч и Скравена, закрити през пролетта на 1962 г., едва след като в ЦК на БКП достигат сигнали въпреки контрола и наложената конспирация от страна на отговарящия за лагерите зам. вътрешен министър и дясна ръка на Живков Мирчо Спасов, че в тях се извършват убийства.
Човекът, който е лежал най-продължително време – 33 години – в затворите на Източния блок (повече от Нелсън Мандела в ЮАР), е българският дисидент и борец за свобода Илия Минев, интерниран и наблюдаван зорко от Държавна сигурност до 1990 г.
Управлението на БКП не се е свенило да използва Държавна сигурност да спре гласовете на своите критици зад граница като писателя Георги Марков (1975) и емигранта Борис Арсов (1974) чрез отвличане и убийство.
Специално създадени от Държавна сигурност фирми извършват под контрола на Политбюро на ЦК на БКП десетилетия наред контрабанда в нарушение на международните норми, включително и контрабанда на оръжие и наркотични вещества, както и износ на държавни капитали.
Държавна сигурност след 9 септември 1944 г. е конструирана, развивала се е и е била пряко подчинена на КГБ до 1990 г. Тодор Живков дава указанието „координацията и взаимодействието между ДС и КГБ да се издигат на такова равнище, че те да функционират като единна система, Държавна сигурност да работи като филиал на КГБ”.
През 1956 г. Тодор Живков наследява от Вълко Червенков политическата полиция в Държавна сигурност в лицето на ІІІ секретно политическо управление за „борба с контрареволюцията” и развива нейния всеобхватен контрол над обществото с Шесто управление на Държавна сигурност за „борба с идеологическата диверсия, контрареволюционни, националистически и други противодържавни прояви” в НРБ през 1967 г. Репресията над всеки инакомислещ сред интелигенцията, духовенството, научните среди, средствата за масова информация, студентите, включително и членове на БКП, е в основата на комунистическия режим.
Репресивният апарат на Държвана сигурност е използван за потъпкване на човешките права на българските граждани, включително и на представители на малцинствата, като най-бруталните мащаби на тази политика, изповядвана от висшето ръководство на БКП, намира израз в насилствената смяна на имената на българските турци.
Тодор Живков използва репресивната машина на Държавна сигурност и в последните дни на своето управление за разправа с неформалните организации в страната и за разпръскване на мирния протест на независимото сдружение „Екогласност” пред градинката на „Кристал” на 26 октомври 1989 г.
През януари 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори в България след краха на комунизма, изпратеният от триумвирата Петър Младенов - Андрей Луканов - Александър Лилов за министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на Държавна сигурност тайно от опозицията и от обществото. Целта е БКП да прикрие и запази контрола на своя агентурен апарат и да се прочистят архивите от компрометиращите комунистическото управление материали.
Мрежите на зависимост от Държавна сигурност и задкулисното й влияние в политиката, икономиката и медиите хвърлят сянка върху процесите на целия български преход от комунистически режим към демокрация.
Независимият специализиран сайт desebg.com е дългосрочен проект, чиято цел е да предлага на едно място в удобна форма леснодостъпна справочна, историческа и аналитична информация и знание за системата на функциониране на бившата Държавна сигурност и нейната дейност като репресивен орган на БКП по време на комунистическата епоха в България, както да анализира и документира ролята и мястото й в комунистическата държава и по време на прехода от комунизъм към демокрация.
Втората цел е да систематизира на едно място досегашната държавна политика, свързана с декомунизацията, както и да следи, отразява и популяризира в българското общество процесите, свързани с разграждането на комунистическото минало на национално и европейско равнище.
Поставените цели ще бъдат постигнати чрез:
Публикуване на обективна информация за проблемите с наследството на комунистическото минало и системата на Държавна сигурност в национален и европейски мащаб
Проучване на архивите на бившата българска Държавна сигурност и тяхното систематизиране и анализиране
Публикуване на материали за отраженията и проявленията на бившата Държавна сигурност върху обществено-политическия живот в България след промените през 1989 г.
Представяне на пълна и подробна информация за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
Осъществяване на изследователски проекти за осветляване на комунистическото минало и изследването на архивите на Държавна сигурност.
Убеден съм, че когато хората са по-добре информирани за епохата на комунизма и за Държавна сигурност като ключов механизъм на комунистическото управление за контрол и влияние върху отделния индивид и върху цялото общество, една голяма част от неудобните въпроси, които изплуват всекидневно, ще намерят точните отговори.
И тогава българите ще имаме силата и аргументите да убедим властта да назовава ясно причините за една част от основните проблеми в държавата, свързани с миналото, и да предприема такива решения, с които да ги преодолява, а не заобикаля. Защото Джордж Оруел го е казал най-точно: „Който контролира миналото, контролира бъдещето”.
Затова знайте истинската история, помнете я и не я забравяйте!
За да не позволявате бъдещето ви да продължава да зависи от миналото на комунизма.
Година и половина, три правителства, масови протести, една фалирала банка. Погледнато през историята на КТБ, периодът между пролетта на 2013 г. до есента на 2014 г. е най-динамичният за нея. В рамките на тази година и половина се случват някои значими събития, които първо извеждат модела, добил популярност като “Кой”, на яве, показват неговата безгранична сила, а след това той се трансформира и преминава в нови измерения. В края на този период – есента на 2014 г., когато започва вторият мандат на Бойко Борисов, “Кой” не е разрушен, но вече е сменил играчите си.
Палачинката се обръща
В края на мандата на ГЕРБ настъпва разрив между властта и групата около КТБ (Василев-Пеевски – все още тандем). По същото време в страната се зараждат масови протести. Те започват извън София, от Сандански и Благоевград, постепенно обхващат другите градове и достигат до столицата. Поводът са високите сметки за ток от декември и януари, повежда се война срещу монополите (в лицето на РПТ-тата), словестната атака срещу тях от пеевските медии нажежава още повече ситуацията. Протестното недоволство се насочва към Бойко Борисов и ръководеното от него правителство на ГЕРБ. Иска се неговата оставка. Тя идва на 20 февруари.
За отношенията между Борисов и Пеевски/Василев лесно може да се съди по настроенията в TV7 и другите медии от обкръжението на депутата от ДПС. Ако допреди това те са хвалили всяка премиерска стъпка, то вече вестниците и електронните медии повеждат негативна кампания както срещу Борисов, така и срещу неговите министри. „TV7 е единствената телевизия, която непрекъснато правеше разследвания срещу властта… Вече трима министри не са си на постовете – на здравеопазването Стефан Константинов, на енергетиката Трайчо Трайков и зам.-министърката Гергана Павлова. Нашата позиция е кристално ясна от самото начало”, заявява изпълнителният директор на телевизията Николай Бареков пред ПИК и допълва: “Аз не виждам да има по-свободна телевизия от нашата.”
В деня на един от големите протести срещу управляващите гост в предаването на Люба Кулезич по TV7 е Цветан Цветанов. Непосредствено след това Кулезич е изгонена от телевизията с обвинението, че не спазва елементарните журналистически стандарти. “Не аз преобърнах палачинката. Не мога да я обърна за два часа. Не аз бях човекът в телевизията, който поддържа близки отношения с Бойко Борисов, не аз се радвах на есемесите му, нито пък съм получавала такива”, казва тя в своя защита в интервю пред Медиапул.
Аферата „Костинброд”
Отново TV7 е в центъра на едно събитие, което успява да повлияе на изборния резултат в предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. Събитието стана известно като аферата „Костинброд”. В деня на размисъл, бившият водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков се включва в жива връзка пред печатницата „Мултипринт” на общински съветник от ГЕРБ Цветан Бончев в Костинброд, докато прокурорите са вътре, и обявява, че изборите на следващия ден ще бъдат фалшифицирани.
Прокуратурата разпространява съобщение, в което казва, че “в складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12.05.2013 г. До 08.05.2013 г. “Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10.05.2013 г. бюлетини са извън тези количества. Бюлетините /общо 10 палета/ са поставени под засилена охрана.”
Мая Манолова внася сигнал в прокуратурата и се започва разследване. На бившия главен секретар на МС Росен Желязков е повдигнато обвинение в престъпление по служба заради това, че не е упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините. Съдът му дава оправдателна присъда, а прокуратурата не обжалва.
Социолозите смятат, че в резултат на „Костинброд” ГЕРБ са загубили гласове на изборите. Аферата е определяна като най-близкото нещо до държавен преврат от новата история на България. Мащабната манипулация, извършена чрез медиите, контролирани от Пеевски и Цветан Василев, и с решаващата помощ на прокуратурата, промени радикално пъзела на властта в държавата.
Игра на едро
Групата около КТБ излиза от мандата на ГЕРБ с огромни активи, контрол върху няколко сектора от икономиката и дава заявка за цялата политическа власт. Въпреки че ГЕРБ е на първо място в изборите, партията не може да сформира правителство. Това правят БСП и ДПС, а за премиер е посочен Пламен Орешарски. Министрите в неговия кабинет минават през одобрението на Пеевски и Василев, съобщават източници, близки до събитията. Започва игра на едро, в която частни интереси играят от името на държавата.
Това включва овладяване на потоците на европейските пари и големите проекти. Фирми, близки до групата, си поделят изпълнението на водния цикъл, големите строителните и инфрастурктурни поръчки, подизпълнителството на Южен поток. Напълно е овладяна енергетиката.
Година по-късно, вече в изгнание и след скарването си с Пеевски, Цветан Василев разказва в интервю пред bTV от Виена как държавата е изцяло под контрола на Делян Пеевски: “Тези поръчки се разпределят основно през каналите на този човек… Този човек се изживява като властелин на държавата, няколко негови марионетки говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни обекти и проекти и това става публично”.
Кулминацията на това подчинение на държавата идва на 14 юни 2013 г., когато парламентът гласува избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. С този ход се цели затворяне на кръга на институционалната примка в сектор сигурност – информация, МВР, следствие, прокуратура. Събитието предизвиква масови сътресения в държавата – избухват протести, които в най-активните си периоди събират 30-35 хил. души.
Въпреки че Орешарски дълго време не се поддава на масовите скандирания за оставка, във властта започва да се генерира политическо напрежение между БСП и ДПС. Икономическо напрежение започва да се натрупва и между двамата партньори Василев и Пеевски. То идва основно по линията кредитор-длъжник и се случва още през есента на 2013 г. “Може да се каже, че тогава започнаха да прехвърчат първите искри”, казва самият Василев в интервю по bTV година по-късно.
В основата на конфликта са пари. Общите проекти са финансирани от КТБ и идва моментът, в който Цветан Василев настоява Пеевски да поеме половината ангажимент и да върне част от дадените средства. Това не само, че не се случва, а води до задълбочаване на конфликта между двамата.
Пак по това време Цветан Василев проявява и политически амбиции. Сред подкрепяните от него е Николай Бареков и партията му „България без цензура”. Бареков се явява за първи път на европейските избори през 2014 г. и заедно с коалиционните си партньори ВМРО, ЗНС и „Движение Гергьовден“ печели 10.66% от гласовете. По-късно Василев сам признава, че е финансирал създаването на Бареков като политически субект.
Войната
Последният етап от този период е най-драматичен. Конфликтът между Пеевски и Цветан Василев става явен, а инструментите за атака го изваждат извън контрол. Чрез подставени лица и смяна на собствениците депутатът от ДПС успява да овладее голяма част от общите му с банкера бизнеси. Пеевски впряга държавните структури, над които има контрол, и започва война срещу Василев на всички фронтове – МВР, ДАНС, Прокуратура. Медиите на Пеевски изваждат КТБ на гилотината и я посичат. След натрапчиви внушения през вестниците и сайтовете, че банката е нестабилна, уплашените вложители се струпват пред офиситите и само няколко дни са необходими, за да обяви КТБ, че няма ликвидност.
Затварянето на банката съвпада с подаването на оставка от Пламен Орешарски. Следват отново избори, на които ГЕРБ печелят. На 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 7 ноември е сформирано второто правителство на Бойко Борисов.
ГЕРБЕРИ ПОНЕ ТАЗИ ДОБРИНА СТОРЕТЕ НА БУРГАС.
ГЕРБЕРИ ПОНЕ ТАЗИ ДОБРИНА СТОРЕТЕ НА БУРГАС.
ГЕРБЕРИ ПОНЕ ТАЗИ ДОБРИНА СТОРЕТЕ НА БУРГАС.
Човекът, който доведе Батко във властта, се оказа по-недосегаем и от него
"Холдинг Пътища" предаде контрола в три от основните си дружества на свързани със собствениците си лица за 430 хил. лв.
17 сеп 2010
"Аз съм известен с това, че винаги поемам отговорността лично и с цялото си съзнание, че тогава, когато вземеш дадено решение, което е в интерес на хората, нищо друго няма значение. Така че отговорности съм поемал и съм готов винаги да поема."
Тези думи принадлежат на Асен Гагаузов, а годината е 2001-ва. Поводът - решението му да напусне поста на сливенски кмет, за да стане депутат в 39-ото Народно събрание. Седем години по-късно вече като министър в кабинета "Станишев" той вече гледа по друг начин на въпроса за отговорността. Министърът, който е между основните виновници за спрените пари от еврофондовете, дори не дава знак, че е готов да подаде оставка. На въпроса кой ще поеме отговорността за отнетата акредитация по ФАР Гагаузов наскоро заяви: "Може би аз или националният ръководител - не знам." Но даде да се разбере, че това би било несправедливо.
Скандалът с "Фронтиер"
По странно стечение на обстоятелства името на Гагаузов се появява дори и в скандали, към които не би трябвало да има отношение. В разгара на скандала около "Топлофикация" миналата година се разбра, че в папките със събрани СРС-та съществуват данни за проведени 87 разговора между Гагаузов и собственика на фирмата "Фронтиер" Красимир Георгиев, за който се знае, че е близък до Румен Овчаров. Министър Гагаузов обясни тогава, че разговорите били само във връзка с участието на фирмата в проекта "Бургас - Александруполис". "Много пъти сме разговаряли, не знам дали разговорите са 87 или повече. Ако питате Церовски колко пъти е разговарял с тях, сигурно ще има 800 разговора", каза той.
Разходката до Монако
Гагаузов беше член на делегацията от висши държавници, която миналата година изкара петдневен луксозен воаяж до Монако на разноски на Българската федерация по мотоциклетизъм. В делегацията бяха още двама тогавашни министри - вътрешният Румен Петков и военният Веселин Близнаков. Компания им правеха председателят на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева и заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев. Седмица след завръщането си от луксозната ваканция министрите разпределиха парите от излишъка, като на федерацията по мотоциклетизъм бяха дадени цели 3.9 млн. лева.
Голф или заменки
През февруари Гагаузов изуми всички с екстравагантната си идея да се строят държавни голф игрища край морето. Предложението беше да се учреди фирма "Голф развитие" ЕАД, в чийто капитал да бъдат апортирани атрактивни терени между Балчик и Топола, в района на Тузлата, оценявани на 9 млн. лева. Гагаузов оправда проекта с големите апетити, които имало към въпросните парцели. Само така те нямало да бъдат отмъкнати с познатата схема на заменките, които бяха специалитет на неговия колега Нихат Кабил. Идеята беше на по-късен етап държавата да отстъпи дял в дружеството на частници, които ще инвестират в новите игрища. Две седмици след тази инициатива на Гагаузов гръмна скандал със замени, одобрени от самия него. Разбра се, че с неговия подпис по тази са били приватизирани имот с бунгала в курорта Св. св. Константин и Елена и комплекс "Романтика" до курорта Камчия.
Синът му газифицира Стралджа
Асен Гагаузов има двама сина. По-малкият от тях - Павлин Гагаузов, учи мениджмънт в Лозана, Швейцария. Откакто баща му стана министър, Гагаузов-младши развива и успешен бизнес. Той е собственик на 50% от фирмата "Транс газ енд трейд" АД. Дружеството е създадено през 2006 г. Миналата година то получи лиценз без търг и конкурс от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да газифицира Стралджа. Павлин Гагаузов е съдружник отскоро и във фирмата "Еко инвест 2004" ООД. То планира изграждането на две кули за добив на електрическа енергия от вятър в землището на с. Воденичане, община Стралджа. Съпругата на министъра Ваня Гагаузова пък е съдружник в компанията "Илва газ" ООД, чийто предмет на дейност е търговия с горива.
За родения в Сливен 55-годишен член на кабинета "Станишев" важи с пълна сила максимата, че когато и да бъде освободен, все ще е късно. В последните няколко месеца Гагаузов натрупа толкова много черни точки, че напълно засенчи предшественика си на този пост Валентин Церовски. Злоупотребите в пътния фонд, провалът на концесията за магистрала "Тракия", опитите за скрита приватизация на държавни имоти под формата на голф игрища, спирането на парите по програма ФАР - във всички тези скандали главно действащо лице беше именно Гагаузов.
Гафът с магистрала "Тракия"
Годината е 2005-а. БСП се готви за властта. Предизборната кампания е в ход, а атаките към управляващите от НДСВ са концентрирани в три теми - магистрала "Тракия", затварянето на АЕЦ "Козлодуй" и царските имоти. По това време Гагаузов е един от най-яростните критици на договора за концесия на магистралата, наричана от тогавашната опозиция в парламента "Обирът на века". След изборите в качеството си на номиниран за регионален министър в проектокабинета на БСП и ДПС той заяви пред "24 часа": "Ще действаме максимално бързо. Нямаме никакво съмнение, че ще преразгледаме сделката за магистрала "Тракия".
Няколко месеца по-късно, вече като министър, Гагаузов направи рязък завой в позицията си. Във внесения от него доклад в правителството се казваше, че начинът на отдаване на концесията не е в противоречие с идеологията на Международния валутен фонд, Световната банка или с практиката на Европейския съюз. Документът, под който стои подписът на Гагаузов, завършваше с думите: "Финализирането на проекта съвпадна с предизборната кампания за парламентарните избори, където той бе размахван във всички посоки и от всички, без да знаят за какво става въпрос."
След което започна да убеждава всички, че никога не е бил против дадената без търг или конкурс концесия. "Не е вярно, че съм си променил позицията. Никога не съм бил яростен противник на концесията", заявяватой в интервю за в. "Сега" през октомври 2005 г. А в друго интервю за "24 часа" от същия период добавя: "Това, че политическата сила, към която принадлежа, се обявяваше остро срещу сделката за магистрала "Тракия", затварянето на АЕЦ "Козлодуй" и други, не означава, че сега трябва да отменим всички ангажименти на държавата, поети от предходните правителства, да изтрием всички договори, включително и международните, и да започнем на чисто."
Така от борец срещу сключената на тъмно концесия той се превърна в най-големия неин защитник. До степен, че отказа да разсекрети договора и анексите към него. След изрично решение на парламентарната комисия за борба с корупцията министърът изпрати цензурирана версия на документа, но не предостави допълнителните споразумения към него с аргумента, че те са търговска тайна.
След като изгуби три години в безплодни опити за предоговаряне на неизгодния договор, правителството се оказа изиграно от португалските фирми. В края на май те обявиха, че се оттеглят от проекта. Официалната версия бе, че не са успели да осигурят финансиране. Неофициалната гласи, че португалците са се отказали заради конфликт кой да избира подизпълнителите. Месеци преди това министър Гагаузов заяви, че това ще бъдат български компании и дори посочи поименно кои - "Трейс груп", "Холдинг Пътища" и "Главболгарстрой". Така или иначе фактът е налице - кабинетът тепърва ще търси начини за дострояване на магистралата в условията на глобална финансова криза и растящи цени на горивата и материалите. Гафът обаче не притесни особено министъра, който побърза да си заплюе парите от иракския дълг и бюджетния излишък. Той отново повтори, че магистралата може да се дострои от български фирми, въпреки че по закон трябва да се обяви международен търг или конкурс за лотовете.
Липсващите магистрали
При представянето на екипа си преди три години Гагаузов заяви, че основен приоритет на министерството му ще бъде отдаването на магистралите на концесии. "Концесионирането ще става прозрачно и пред очите на хората", заяви тогаватой. Освен довършването на "Тракия" министърът обеща да се организират бързо търгове за концесии и на магистралите "Струма", "Марица" и "Черно море".
"Нашата амбиция е да направим поне три пъти повече пътища, отколкото са правени през предходния мандат", каза Гагаузов в интервю за в. "Пари" през април 2006 г. Пред партийния орган "Дума" той добави: "До 2-3 години България вече ще има добри пътища."
Всички знаят какво стана после. Доведеният от Гагаузов шеф на пътищата Веселин Георгиев се прочу с раздадените на брат му поръчки за над 120 млн. лева, двама висши чиновници от пътния фонд бяха хванати с подкуп, а заради множеството случаи на конфликти на интереси (констатирани в доклад на одиторската компания KPMG) парите за пътно строителство от еврофондовете бяха замразени. Финалният акорд в тази поредица беше решението на ЕК да отнеме акредитацията на агенциите по ФАР в министерствата на Гагаузов и Орешарски. Това се случи само седмица след като министър Гагаузов убеждаваше на пресконференция ресорните журналисти, че програма ФАР е "успешна", въпреки че при половината от десетте спрени проекта има забавяния и нередности, а вероятността да връщаме пари на Брюксел заради калпаво изпълнение на договорите е съвсем реална. Това го признава вече и самият Гагаузов, който обаче по примера с магистрала "Тракия" отново не смята, че има проблем. След като еврокомисията реши да замрази парите за строителство на пътища по ФАР и ИСПА, министърът не се поколеба да заяви: "Животът е по-силен от всякакъв ФАР и всякакви ИСПИ." Така той обясни предстоящото ново бъркане в джоба на българските данъкоплатци, за да може да се довършат замразените от Брюксел проекти.
Любимият министър на Батко
Малцина си спомнят, че първите дни на кабинета "Станишев" съвпаднаха с потушаването на последиците от големите наводнения през 2005 г. Тогава в едно от първите си интервюта министър Гагаузов беше попитан какво ще предприеме в Агенция "Пътища", за да спре изтичането на публични средства в частни джобове. "Не съм стигнал до етап да видя какво и как изтича. Сега съм на етап да преодоляваме бедствията и авариите. След това, разбира се, ще направим всичко възможно, ако има такова нещо, то да бъде спряно. Ако някои от хората, работещи в агенцията, са го правили, те ще си получат и санкцията", заяви тогава пред "Труд" министърът.
Не е за вярване, че след тази заявка за прочистване на корупцията в пътните ремонти Гагаузов доведе начело на пътната агенция скандално известния вече Веселин Георгиев, който успя за две години да възложи поръчки за 120 млн. лева на управляваната от брат му фирма "Биндер". Важно е да се отбележи, че фирмата е регистрирана в Сливен и преди това е работила предимно в града, на който Гагаузов беше дълги години кмет. Наскоро Веселин Георгиев заяви в интервю за bTV, че се е познавал с Гагаузов пет години преди той да му предложи да стане шеф на пътната агенция. А при неговото назначаване в края на 2005 министърът е цитиран от медиите да казва: "И успехите, и неуспехите ще ги делим заедно." Звучи твърде многозначително.
Особено като се има предвид какво се случи после. Агенцията (която по-късно беше преобразувана във фонд, управляван от трима министри - Гагаузов, Орешарски и Мутафчиев) се превърна в емблема на корупцията и злоупотребите с европейски средства. Разследване на "Капитал" през януари показа, че за една година фирмата "Биндер" е успяла да увеличи сумата на възложените проекти от 5.6 млн. лева на 108.4 млн. лева. Това прави над 18 пъти ръст в обема на поръчките само за една година. След като упорито отричаше да има конфликт на интереси, Георгиев беше принуден да подаде оставка. А вместо да последва примера на своето протеже, министър Гагаузов продължи да заема поста си.
От януари досега той се изявява като личен адвокат на Батко. Още след първата публикация на "Капитал" министърът заяви в предаването "Неделя 150": "Няма конфликт на интереси. Братята му се занимават с бизнес от много дълго време, подобен, който обаче не е така, както е описано в самия материал." Същото той продължи да повтаря, докато на повърхността продължаваха да излизат скандални факти. Няколко месеца по-късно, когато Сметната палата потвърди нарушенията, а прокуратурата образува досъдебно производство срещу Веселин Георгиев за спечелени от брат му ремонти в нарушение на Закона за обществените поръчки, министърът каза в кулоарите на парламента: "Аз за себе си съм спокоен, защото никога не съм поръчвал да се правят далавери в пътния фонд."
Въпросът е дали някой е склонен да вярва на Гагаузов. Брюксел вече ясно показа, че му няма доверие. Опозицията отдавна настоява за неговото отстраняване. Дори и червени депутати вече не крият възмущението си от проваления министър.
За премиера Станишев всичко това се оказа недостатъчно, за да освободи съпартиеца си и "да го хвърли на вълците". Добре поне, че не се присъедини към оценката на бившия вътрешен министър Румен Петков, според когото Гагаузов "ще остане в историята като един от най-успешните министри".
Снимката на " кандидат- президента " Радев в Белене , е жесток анализ , на българската безпросветна бездна . Радев застанал пред надписа " Белене е с теб ", доказва , че за него самия интелигентността съществува САМО КОГАТО Е ПРИНУДЕН ДА ТЪРПИ ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО СИ от ДС , БСП и ДПС кликата, без да съзнава , че ИНТЕЛИГЕНТНОСТ означава , че човек първо трябва да уважава себе си и хората от Белене и България , които са достойни за уважение . Както е видно от надписа зад Радев внушението за " паметникът Белене " / и комунистическия концлагер и престъпния проект " АЕЦ - Белене " наказал българите да отгладуват с над 3 милиарда лева /е на въоръжение за агитация на българи , не живеещи и мислещи уж в миналата епоха , а на сегашната - посткомунистическата . Това което показва кандидат - президентската кампания на Радев , е че саблезъбото им желание е ВРЪЩАНЕ КЪМ ТАТОВИЯ ДИКТАТОРСКИ КОМУНИЗЪМ и отказ от цивилизацията предлагана ни от развита Европа . Отказът от човешките права и свободи е точно внушението чрез " паметникът Белене ", очевадно подсказващ на интелигентните българи , че чрез мюрето Радев се опитват да узаконят чрез замъгляване чудовищните и кървави образи на комунистите , ДС , БСП , ДПС по два начина. Първият начин е чрез " човека от народа " - дезертьора от Европа и света Радев да узаконят кървавите си намерения , и вторият начин е чрез " обикновеният българин "- женкарят Радев , комунистите да не изглеждат толкова жестоки и точно на техния неинтелигентен фон вече са принудили ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОРИСОВ да плати престъпно- поръчаните реактори защото " е глупав "а би трябвало тези пари да ги даде на пенсионерите.
През цялата си кампания дезертьора Радев чрез н еприязън и злоба , ефрейторски внушава разни гнусни и безпардонни измишльотини за чуждите и български емигранти. Най вече по кампанията около изборите. Когато по традиция внедрена от ДС , БСП и ДПС българите се делим...
За да не знае техния " електорат ", че за интелигентните в България и всички българи по - света - Първо: чужбина НЕ съществува.Светът днес е там където има по-добра и по-платена работа, по-надеждни университети, по-смислено бъдеще. И понякога не всеки заминава, за да „ остане“. Радев от тясната си кабинка в самолета още не е разбрал , че всеки буден човек иска да опознае свободния свят ... и този свят не е неговата социалистическа казарма ?! Не е разбрал , че ако имаш избор между Софийският и Монтанският университет - избираш Софийския. Но ако имаш избор между Оксфорд и Софийският, всеки ще избере Оксфорд. И не защото е в „чужбина“ и не само заради качеството на образованието, а заради възможността на всеки нормален българин и човек , да се докосне до друга култура, да срещне хора от цял свят, да се пребори със себе си, да постигне нещо сам.
Радев за себе си дори не е разбрал голямата драма , че болшинството от българите се изнесоха и изнасят, защото се чувстват чужденци в собствената си родина 27 години след като ДС се телепортира във всички над 350 партии .Вярващите в себе си българи / най - вече "децата на номенклатурата" / избягаха не само заради хаоса и абсурдната беднотия създадена от ДС , БСП и ДПС ,не и заради това че им писва от ретроградните наставления на ошашавените си от комунизъм родители , а просто защото имат коренно различни възгледи, интереси, ценности, амбиции и мечти от типичните -„ балканджии“. Образът на чужбина (разбирай Западна Европа и Северна Америка), като извор на вечна младост и благоденствие, поставен до този на България/ която се намира малко на запад от Русия и Турция/- създаде едно разбиране за емиграцията , като за спасение и бягство от проблемите и абсурдите в посткомунистическа и ченгеджийска България. Генерал - Радевците понеже нямат военни успехи ,а внушават , че емигрантите са предатели, които са се изхитрили да се махнат и са оставили будалите в родината сами да се мъчат с "положението". Според тях това значи,ако гласуваш за ГЕРБ или ако не дай си боже имаш любопитството и поне малко ум, имаш стремеж, дръзнеш да рискуваш и да се „ откъснеш“ - веднага те РАЗЖАЛВАТ. Оприличават това като цепене в родово-общинния строй който България напусна още в края на 19 - ти век въпреки " помощта "на Русия. Генерал - Радевците вече 27 години разиграват следният парадокс : докато живееш в България, БСП , и ДПС се опитват да убедят българите / особено младите /, че е тъпо и мизерно да живееш в България и ще бъде фантастично да се махнеш. Но заминеш ли, мненията им се изменят в : „Ааа, добре му е на емигранта - българин там на лесничкото. Измъкна се , спаси се от ГЕРБАДЖИИТЕ...!. Така БСП и ДПС чрез мюрето Радев изграждат хибридно - психотропнаизкуствена мисловна бариера между „нас“- страдалците в България, и „тях“- заминалите в чужбина. Което води до допълнително отвращаване на българите от Президентската и всички останали институции по имперската схема " разделяй и владей " .
БСП и ДПС ,заливат българите с едни кичозни словоизлияния и размишления, излезли от перото на патологично увредено съзнание на водачите им - написани с онази животинска жестокост, с която третираха „ невъзвращенците“ от „ златното време“ при Т.Живков. Размишленията на генерал - Радевците, се раждат от адската смес между брутално слугинство пред Москва и примитивен ум. А липсата на поне малко познание за западната действителност, глупостта и ЗАВИСТТА филтрират българите така, че връзката с реалността да изтънее до опасни нива на маргинализъм. А когато елементарният гласоподавателски мозък се „ разтревожи“, той разцепва света на добри и лоши. И понеже за БСП и ДПС по подразбиране „ те“ са добрите - лошите са Бойко Борисов , ГЕРБ и " международното положение". БСП и ДПС чрез Радев внушават / защото на Нинова и Доган не им стиска / , че „ чужбината“ е особено добър избор за всякакви неудачници и морално пропаднали, сексуално прецакани и финансово провалени „ лоши българи“, които автоматично се припознават, заклеймяват и позиционират като техни ВРАГОВЕ. Нещо повече с подобни словоизлияния и действия БСП и ДПС пробутват чрез Радев на българите , нещо като СЕРТИФИКАТ за собственото си „ величие“ на перфектни „ патриоти“. Дори техните хора начело със Станишев гласуваха в Европарламента да се настаняват масово сирийски бежанци в България "патриотично "да запълнят местата на "българските невъзвращенци "
Та това е видимото от кампанията на генерал - Радевците от БСП и ДПС в България " емигрант - затвор Белене" за да може покрай сухото да изгори и суровото. Някой да не е разбрал...?
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Публикувано 2016-11-17 02:02:00
Тези дни един политик се завърна на бял кон под светлината на прожекторите.
Е, не точно под светлината. Той пак играе ролята на сив кардинал, но задачата на медиите е да осветяват точно кукловодите на задкулисието, нали?
А задачата на прокуратурата е да повдига обвинения на бандитите. Това и стори тя днес. Въпросният политик бе обвинен, че в ролята му на енергиен министър е нанесъл щети на НЕК (тоест на държавата) надхвърлящи 190 милиона евро. Престъплението се нарича умишлена безстопанственост и за него Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода. Ако въпросният бъде признат за виновен може да получи присъда, която варира – от три до осем години зад решетките.
Неговото име е Румен Овчаров. Днес той е човекът, който триумфира. Успя да докаже на своите другари, че протежето му Корнелия е лидерът, който ще съумее да върне БСП към властта. И дотук успява.
Нинова (с всички условности) успя да спечели национални избори. Това не се бе случвало на столетницата от 11 години. За последно те бяха първи през 2005г., след което съставиха „Тройната коалиция“.
С две думи – проектът „Нинова“ дотук е успешен. Но нека кажем няколко думи за биографията на на неговия автор.А и на самата Нинова. Защото във визитката на Овчаров ще разкрием, че личното му политическо инженерство наречено „Корнелия Нинова“ е стартирало много отдавна. Просто днес той бере плодовете от направената инвестиция.
Действието започва преди точно 20 години.
По онова време Румен Овчаров е министър на енергетиката в кабинета „Виденов“. В същата година младата и напориста юристка Нинова работи в столичното следствие.
След падането от власт на правителството на БСП някак припряно Нинова решава да напусне следствието. Тя търси реализация на далеч по-уютен и добре платен пост в държавната още БТК. И чудо на чудесата – невръстното 28 годишно девойче е назначена за юристконсулт на гигантската компания. Как става този номер? Очевидно покровителят Овчаров е ударил едно рамо.
Малко след това Корнелия Нинова получава още по-висока служба. Младата дама става изпълнителен директор на „Техноимпекс“. Припомням, че иде реч за едно от прословутите външнотърговски дружества, чрез които изтичаха държавните милиарди в неизвестна посока.
Критиците на Нинова от левите среди я упрекват, че по това време се е продала на СДС. Не съм на това мнение. Според мен тя винаги е служила на Румен Овчаров – точно и ясно. А Овчаров знаеше как да се разбира с Костов когато трябва.
Нека припомним подаръка му към управляващите за кметския вот в София през 99-та. Той издигна собствената си неизбираема кандидатура, с което вдигна топката на СДС и Софиянски да го разгромят. А на тези избори картата на България почервеня. Под формулата(така популярна напоследък) „независим подкрепен от“ – БСП взе Бургас, Варна, Стара Загора, Русе и много други важни общини. Социалистите не номинираха читава личност, заложиха на Овчаров и претърпяха загуба с разлика
По този начин „сините“ запазиха София. Въпреки проблемите на своето управление, въпреки вече започващите да избухват корупционни скандали, свързани с кабинета „Костов“.
Запазиха я, защото Овчаров им помогна. А те му се отблагодаряваха с услуги зад кулисите.
Стигаме до 2005г. Румен Овчаров е в апогея на своето могъщество. Той поема мегаминистерството на икономиката и енергетиката. Светкавично назначава за свой заместник старата си дружка Корнелия Нинова. Нещо повече – Нинова поема контрола над най-апетитните държавни активи тогава – „Булгартабак“ и пловдивския панаир.
Но могъществото им не продължи особено дълго.
През 2007г. шефът на столичното следствие Ангел Александров разкри, че Овчаров и Нинова са покровителствали олигарха Красимир Георгиев(един от най-близките приятели на Овчаров по онова време) и фирмата му „Фронтиер“, която години наред „консултираше“ всички златни проекти в енергийната система.
Името на Корнелия Нинова бе замесено пряко в скандала след разкритията на разследващите органи, че тя буквално е инструктирала Георгиев какво да говори при разпитите му, които бяха провеждани от следователката Шарланджиева(също с повдигнати обвинения след аферата). Органите на реда засякоха десетки разговори между Корнелия Нинова и Красимир Георгиев. Включително и СМС с текст: „Твоята приятелка е фантастична“ – по адрес на следовател Шарланджиева.
Или с други думи – Корнелия Нинова е била посредник между разследван бизнесмен и разследващия го следовател. Казват го прокурорите, не аз. Именно представителите на държавното обвинение разкриха наличието на 1000 страници разговори и есемеси между Нинова и Шарланджиева
Но днес вероятно тя услужливо ще забрави това.
Ще забрави и как се кри от прокурорите като Трайчо Трайков от златен скункс. Имитирала сърдечни кризи, защото не искала да я разпитват. Посещавала по нощите „Пирогов“. И най-изпечените бандити могат да и завидят. Ето и информацията от тогава, да не кажете, че си измислям:
„Сърцебиене спаси Нинова от прокурор“, в-к „Стандарт“, 10.05.2007г.
Нинова успя да се спаси от съдебната система. Тя влезе в безкрайния списък на политиците, за които има видими доказателства за търговия с влияние, избегнали наказателна отговорност. Явно защото доказателствата са видими само за аудиторията. Темида е сляпа, очите и са вързани за Овчаров, Нинова и компания.
Вързани бяха очите на Темида и когато ексшефът на „Топлофикация“ пишеше сърцераздирателни писма от ареста. Призоваваше Р. Овч. да му помогне. Призоваваше, защото бе наясно какви услуги е правил на Овчаров и „Фронтиер“ на Красимир Георгиев. Именно управляваната от Валентин Димитров „Топлофикация София“ се превърна в куче касичка за Овчаров и обръчите му от фирми. През Димитров „Фронтиер“ трупаше милиони, част от които съвсем естествено отчиташе на Р. Овч.
Затова Вальо Топлото поиска помощ. Но вече бе късно. Станишев изрита Овчаров и Корнелия заради обществената нетърпимост към тях, възникнала след избухналия корупционен скандал.
Ако си мислите, че те си затраяха в ъгъла – съвсем не. И двамата станаха депутати в следващия 41-ви парламент, когато БСП бе в глуха опозиция. Целите в бяло заиграха ролята на много загрижени за народа и обществения интерес.
Дори и повече. Овчаров продължи да агитира народа за блатото „Белене“. Нищо, че той самият има основна вина за потрошените милиарди в един от най-корупционните проекти през крадливия Преход.
Като министър на енергетиката до 2007-ма той подготвяше почвата за кражбите. Сключваше консултантски договори за милиони, раздаваше обществени поръчки, поръчваше оборудване, което НЕК няма възможност да плати.
След 2007г. продължи да ръководи непряко събитията, чрез новия министър. Нали не се съмняваме чия лична кандидатура бе Петър Димитров, нали?
Днес по всичко личи, че прокуратурата не е забравила ролята на Румен Овчаров в грабежа „Белене“. Адмирации за това, нека покаже на завърналия се на бял кон, че все още някой помни всичките му зулуми и далавери.
Но нека държавното обвинение покаже, че не са забравили и другите схеми на Овчаров. Особено там където участваше четящата днес морал от сутрин до вечер Нинова.
Нека Нинова обясни:
Как на 28 години ръководи огромни държавни структури? Ако Пеевски и Прокопиев са успелите млади мъже на Републиката, то Корнелия Нинова ли е успялата млада жена?
Наистина ли е назначена в БТК, защото е потулила(в качеството и на следовател) разследване срещу висш чиновник в БТК?
Тя ли опъна чадъра над „Фронтиер“ и Красимир Георгиев?
Какво знае за източването на „Топлофикация“?
Какво свърши за периода, в който ръководеше „Булгартабак“ и пловдивския панаир?
Какво знае за източването на държавата по казуса АЕЦ „Белене“?
Каква е ролята на разследвания от прокуратурата Румен Овчаров в управлението на БСП днес и ще бъде ли за трети път министър ако Корнелия Нинова стане премиер? (каквато заявка дава).
Все въпроси, на които успялата млада жена дължи отговори. Част от тях – на компетентните органи, а всички тях – на обществото.
Това е достатъчно.
Да знаят, че никога, никога, ама никога няма да видят нищо добро от комунист.
И след още 50 години ще сме нормална държава.
Кабинетът „Орешарски“ не само не изпълни нито едно от гръмките си обещания, но и оставя след себе си огромно количество несвършена работа. Доверието в българските институции се е сринало почти до нулата, доказателство за което е сюжетът с банковата истерия. Това са част от заключенията на философа Калин Янакиев и политолога Антон Тодоров, които в интервю за Дойче Веле правят равносметка на 14-те месеца на кабинета „Орешарски“.
Професор Калин Янакиев от Софийския университет е категоричен, че през последната година България не е била управлявана от правителство: „По дефиниция управлението е в ръцете на правителството. Само че кабинетът „Орешарски“ може да се оприличи единствено с офис, в който постъпват най-разнообразни поръчки. В началото живеехме с илюзията, че тези поръчки идват от управляващите партии, но постепенно на всички стана ясно, че поръчителите са шепа олигарси. Случилото се през последните седмици недвусмислено потвърди това предположение. Защото след като олигарсите се скараха, „бюрото за изпълнение на поръчките” напълно блокира - поради невъзможността да обслужва едновременно и двете воюващи помежду си страни“, посочва професор Янакиев и допълва, че кабинетът „Орешарски“ ще се запомни и с това, че още преди да беше изтекъл първият месец от управлението му, доверието в него вече беше преживяло катастрофален срив. Този кабинет ще бъде запомнен и с още нещо: с безличието на министрите, отбелязва Калин Янакиев.
"Кабинет на олигархията"
Политологът Антон Тодоров заема сходна позиция и дори поставя оценка „двойка“ на свършеното от кабинета „Орешарски“: „Тази „двойка“ не е израз на някакъв субективен негативизъм, а плод на внимателен и безпристрастен анализ, особено що се отнася до кадровата политика на отиващото си правителство. То така и не прие програма и се осланяше единствено на спуснатите му „опорни точки“. Това правителство не само остави впечатлението, че е „кабинет на олигархията“, но дори показа, че е кабинет на точно определени олигарси“, казва Тодоров и уточнява, че поставената от него „двойка” не се дължи единствено на кадровата политика на правителството:
„Вижте как бяха сбъркани публичните финанси! Това е истинска бойна мина под поне две следващи управления. Дисбалансът в енергетиката достигна 3 милиарда лева. Абсолютен мит е, че правителството се било разплатило с бизнеса. Хиляди фирми са потърпевши от тази пропаганда, защото на практика общините бяха поделени на “наши” (БСП и ДПС) и “чужди”. Заради тази политика много от фирмите в „чуждите“ общини сега са пред фалит. Не казвам, че предишните управления не са вършили същото, но нали тъкмо правителството на Орешарски дойде с обещанието да сложи край на подобни практики и да подкрепи всячески малкия и средния бизнес“, припомня политологът.
Калин Янакиев е на мнение, че всички скандали от изминалата година бледнеят пред случилото се през последните дни: „Оказа се, че българското правителство е било заложник на отношенията между двама олигарси. Ясно е, че е бил направен опит за изграждане на „дяволски вертикал“ на властта, в чието „приземие“ са икономическите интереси на олигархията, а на „покрива“ е разположен нейният медиен монопол“, твърди професор Янакиев.
Той смята, че неуспешните “леви” управления на кабинетите „Виденов“ и „Орешарски“ ще възкръснат още поне веднъж, преди България да излезе от пътя за никъде. Изходът, според Янакиев, е в едно дясно реформистко управление с твърда парламентарна подкрепа и висока активност на гражданското общество. „Единствената положителна равносметка от случилото се през последната година е ясният извод, че олигархията може да купува партии и избиратели, но не може да удържа власт. Защото едно е да купуваш вот и политици, друго е да поддържаш правителство, което няма смислена програма“, заключава професор Янакиев.
Добре написано, но откъде Ви е информацията за този анализ. Едва ли е от медиите. Явно разполагате със сериозни източници на обективни данни. Поздравления!
Година и половина, три правителства, масови протести, една фалирала банка. Погледнато през историята на КТБ, периодът между пролетта на 2013 г. до есента на 2014 г. е най-динамичният за нея. В рамките на тази година и половина се случват някои значими събития, които първо извеждат модела, добил популярност като “Кой”, на яве, показват неговата безгранична сила, а след това той се трансформира и преминава в нови измерения. В края на този период – есента на 2014 г., когато започва вторият мандат на Бойко Борисов, “Кой” не е разрушен, но вече е сменил играчите си.
Палачинката се обръща
В края на мандата на ГЕРБ настъпва разрив между властта и групата около КТБ (Василев-Пеевски – все още тандем). По същото време в страната се зараждат масови протести. Те започват извън София, от Сандански и Благоевград, постепенно обхващат другите градове и достигат до столицата. Поводът са високите сметки за ток от декември и януари, повежда се война срещу монополите (в лицето на РПТ-тата), словестната атака срещу тях от пеевските медии нажежава още повече ситуацията. Протестното недоволство се насочва към Бойко Борисов и ръководеното от него правителство на ГЕРБ. Иска се неговата оставка. Тя идва на 20 февруари.
За отношенията между Борисов и Пеевски/Василев лесно може да се съди по настроенията в TV7 и другите медии от обкръжението на депутата от ДПС. Ако допреди това те са хвалили всяка премиерска стъпка, то вече вестниците и електронните медии повеждат негативна кампания както срещу Борисов, така и срещу неговите министри. „TV7 е единствената телевизия, която непрекъснато правеше разследвания срещу властта… Вече трима министри не са си на постовете – на здравеопазването Стефан Константинов, на енергетиката Трайчо Трайков и зам.-министърката Гергана Павлова. Нашата позиция е кристално ясна от самото начало”, заявява изпълнителният директор на телевизията Николай Бареков пред ПИК и допълва: “Аз не виждам да има по-свободна телевизия от нашата.”
В деня на един от големите протести срещу управляващите гост в предаването на Люба Кулезич по TV7 е Цветан Цветанов. Непосредствено след това Кулезич е изгонена от телевизията с обвинението, че не спазва елементарните журналистически стандарти. “Не аз преобърнах палачинката. Не мога да я обърна за два часа. Не аз бях човекът в телевизията, който поддържа близки отношения с Бойко Борисов, не аз се радвах на есемесите му, нито пък съм получавала такива”, казва тя в своя защита в интервю пред Медиапул.
Аферата „Костинброд”
Отново TV7 е в центъра на едно събитие, което успява да повлияе на изборния резултат в предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. Събитието стана известно като аферата „Костинброд”. В деня на размисъл, бившият водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков се включва в жива връзка пред печатницата „Мултипринт” на общински съветник от ГЕРБ Цветан Бончев в Костинброд, докато прокурорите са вътре, и обявява, че изборите на следващия ден ще бъдат фалшифицирани.
Прокуратурата разпространява съобщение, в което казва, че “в складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12.05.2013 г. До 08.05.2013 г. “Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10.05.2013 г. бюлетини са извън тези количества. Бюлетините /общо 10 палета/ са поставени под засилена охрана.”
Мая Манолова внася сигнал в прокуратурата и се започва разследване. На бившия главен секретар на МС Росен Желязков е повдигнато обвинение в престъпление по служба заради това, че не е упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините. Съдът му дава оправдателна присъда, а прокуратурата не обжалва.
Социолозите смятат, че в резултат на „Костинброд” ГЕРБ са загубили гласове на изборите. Аферата е определяна като най-близкото нещо до държавен преврат от новата история на България. Мащабната манипулация, извършена чрез медиите, контролирани от Пеевски и Цветан Василев, и с решаващата помощ на прокуратурата, промени радикално пъзела на властта в държавата.
Игра на едро
Групата около КТБ излиза от мандата на ГЕРБ с огромни активи, контрол върху няколко сектора от икономиката и дава заявка за цялата политическа власт. Въпреки че ГЕРБ е на първо място в изборите, партията не може да сформира правителство. Това правят БСП и ДПС, а за премиер е посочен Пламен Орешарски. Министрите в неговия кабинет минават през одобрението на Пеевски и Василев, съобщават източници, близки до събитията. Започва игра на едро, в която частни интереси играят от името на държавата.
Това включва овладяване на потоците на европейските пари и големите проекти. Фирми, близки до групата, си поделят изпълнението на водния цикъл, големите строителните и инфрастурктурни поръчки, подизпълнителството на Южен поток. Напълно е овладяна енергетиката.
Година по-късно, вече в изгнание и след скарването си с Пеевски, Цветан Василев разказва в интервю пред bTV от Виена как държавата е изцяло под контрола на Делян Пеевски: “Тези поръчки се разпределят основно през каналите на този човек… Този човек се изживява като властелин на държавата, няколко негови марионетки говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни обекти и проекти и това става публично”.
Кулминацията на това подчинение на държавата идва на 14 юни 2013 г., когато парламентът гласува избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. С този ход се цели затворяне на кръга на институционалната примка в сектор сигурност – информация, МВР, следствие, прокуратура. Събитието предизвиква масови сътресения в държавата – избухват протести, които в най-активните си периоди събират 30-35 хил. души.
Въпреки че Орешарски дълго време не се поддава на масовите скандирания за оставка, във властта започва да се генерира политическо напрежение между БСП и ДПС. Икономическо напрежение започва да се натрупва и между двамата партньори Василев и Пеевски. То идва основно по линията кредитор-длъжник и се случва още през есента на 2013 г. “Може да се каже, че тогава започнаха да прехвърчат първите искри”, казва самият Василев в интервю по bTV година по-късно.
В основата на конфликта са пари. Общите проекти са финансирани от КТБ и идва моментът, в който Цветан Василев настоява Пеевски да поеме половината ангажимент и да върне част от дадените средства. Това не само, че не се случва, а води до задълбочаване на конфликта между двамата.
Пак по това време Цветан Василев проявява и политически амбиции. Сред подкрепяните от него е Николай Бареков и партията му „България без цензура”. Бареков се явява за първи път на европейските избори през 2014 г. и заедно с коалиционните си партньори ВМРО, ЗНС и „Движение Гергьовден“ печели 10.66% от гласовете. По-късно Василев сам признава, че е финансирал създаването на Бареков като политически субект.
Войната
Последният етап от този период е най-драматичен. Конфликтът между Пеевски и Цветан Василев става явен, а инструментите за атака го изваждат извън контрол. Чрез подставени лица и смяна на собствениците депутатът от ДПС успява да овладее голяма част от общите му с банкера бизнеси. Пеевски впряга държавните структури, над които има контрол, и започва война срещу Василев на всички фронтове – МВР, ДАНС, Прокуратура. Медиите на Пеевски изваждат КТБ на гилотината и я посичат. След натрапчиви внушения през вестниците и сайтовете, че банката е нестабилна, уплашените вложители се струпват пред офиситите и само няколко дни са необходими, за да обяви КТБ, че няма ликвидност.
Затварянето на банката съвпада с подаването на оставка от Пламен Орешарски. Следват отново избори, на които ГЕРБ печелят. На 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 7 ноември е сформирано второто правителство на Бойко Борисов.