Тайните на морето, когато замръзва: Разходка върху вълните с файтон и история за влюбения лебед Гошо (СНИМКИ)

Източник: Труд

Невиждан сняг и студ сковават градовете и селищата по морето. Леденият вятър повдига снега и го завърта. “Ей на, това е халата, която носи големи бели и смразява всяка мечта за нормално и поносимо време”, коментират в Бургас. Времето е лошо и става все по- лошо.

Метеорологичната обстановка и прогнозата за сняг до дупка връща спомените назад към 1954 г., когато морето в Бургас замръзнало. Тогава местните хора не се уплашили, защото нямало хала, а само лед.
Целият град се изсипвал на брега, но не само да гледа, а да се поразходи над замръзнали вълни, и то без капка страх – ледът със сигурност бил достатъчно дебел. Някои разказват, че имало хора, които с файтони ходили до близкия остров Света Анастасия. Други, че щом ледът започнал да се пропуква, смелчаци скачали от блок на блок и стигали много навътре, чак до острова. После се връщали обратно.

Със сигурност обаче нямало бургазлия, който да не се е щракнал на портрет в близост до символа на града – Мостика. Фотосите се пазят в старите албуми и до днес. И удостоверяват, че в това няма грам измислица.
Било някъде през февруари. Тогава първо се разчуло, че река Дунав напълно е замръзнала. След това рязко се затоплило и това довело до разчупване на дунавските ледове. Говорело се дори, че армията е използвала взривове, за да осигури нормално корабоплаване по реката.

200-килограмов сафрид и моруна, но в минало време

Разказ за замръзналото море преди 53 години хвърля в оркестъра рибарите. Известни с невероятните си морски истории, които се развихрят всяка зима, сега те се смълчават, защото почти всички тогава са били на 3-4 годинки. Няма как да са били участници в някоя случка и да са си направили маратон с лодки, дърпани от впрягове кучета от Бургас до Резово и обратно. Примерно.



В сегашната люта зима те се спотайват в хижите си и чакат пролетния сафрид. Най-интересните им истории си остават за сафрида “Оркинос”, която са чували от предците си. През 30-те години дядовците им ловили този вид сафрид. Екземпляр от него тежал. 200 кг. Най-голямата риба, която са хващали в Черно море, била моруната, също 200 кг. Ловяли я с тралове и мрежи.

Състезание, в което телета плават към брега

От няколко дни морските вълци си правят състезание. Тъй и тъй не могат да надминат историята със замръзналото море, поне да класират своите истории по това коя е най- интересна и все пак вероятна.
Седнали на греяно вино и солен паламуд, досега са поставили безспорно като фаворит историята на покойния си колега Стоян Сербеза. “Ставам една сутрин (хижата му бе кацнала на брега срещу Бургаското пристанище) и що да видя – пясъкът осеян с ябълки. След някой друг ден пък от морето започнаха да излизат живи телета.” И двата случая са със зрънце истина. Влизайки в пристанището, кораб, натоварен с добитъка, получил силен крен и изсипал телетата. Които могли, доплували до брега. Същото и с ябълките – там корабът бил натоварен с плодове.



Лебедът Гошо бил влюбен в хазяйка

След тези разкази идва историята за лебеда Гошо. Пак в една студена зима той се приютил в рибарска хижа и се влюбил в стопанката. Дори напролет, когато слънцето разтопило ледовете, лебедът не си тръгвал от хижата и непрекъснато наобикалял жената.

Повечето ни истории са смешни, не могат да се сравняват със замръзналото море, въздишат рибарите. И признават, че като погледнат навън и видят халата, меракът им да разказват за големи риби и лебеди направо се стопява.

Само пирати от Сомалия могат да се мерят със замръзването

Истинска любопитна история, сравнима със замръзването на морето, е случката с шефа на Моряшкия клуб в Бургас капитан Мушков. През 1998 г. той и екипажът му са отвлечени от пирати в далечна Сомалия. Там в плен прекарват цял месец, а накрая корабособственикът плаща огромен откуп, за да ги пуснат.



Пред “Труд” капитан Мушков разказа, че пиратите имали страхотна дисциплина помежду си и стриктно спазвали йерархията. Ако някой се провини, връзвали го и го оставяли да се пържи на слънцето в 40-градусовата жега. Издевателства над българите обаче нямало. Пиратите просто си чакали откупа. Селището, от което били пиратите и в чиито води стояли нашите, се казвало Алюля и се управлявало от султан. “Когато ни освобождаваха, пиратите донесоха три кози на борда. Ние ги заклахме и направихме курбан от радост, че си тръгваме към дома”, сподели капитан Христо Мушков.

Най-мразовитите години

Замръзването на Черно море е рядко, защото то е солено. Според летописци данни за замръзвало море има от годините: 299, 401, 410, 441, 473, 558, 608, 739, 753, 755, 762 – изцяло, 801, 880, 928, 1011, 1210, 1232, 1419, 1621, 1755, 1788, 1789, 1802, 1823, 1849, 1851, 1852, 1862, 1904, 1929, 1942, 1954…

Най-голямото замръзване било през 762 г. според написаното от летописеца Кедрин, когато от Несебър могло да се стигне до кавказкото крайбрежие по леда.