Светът на Сорос се разпада и той обвинява всички други, освен себе си

Автор: Брайън Макдоналд

Джордж Сорос, роденият в Унгария милиардер, който от десетилетия се бърка в политиката навсякъде из Европа и Северна Америка, е бесен. Светът, за който проповядваше, се разпада и в момента той търси виновници, които да обвини за това.

Според него, либералната демокрация се проваля навсякъде в западния свят. Явно, защото това, което той нарича "отворено общество", е в криза. Той може и да е прав в извода си, но да прехвърля отговорността за това върху Ангела Меркел, е доста абсурдно. Особено когато я обвинява, че непреднамерено се е съюзила с Владимир Путин. Но въпреки всичко Сорос обявява германския канцлер за най-голямата виновница за това, че гласоподавателите отхвърлят модерната демокрация.

В своето новогодишно обръщение, което беше широко отразено, Сорос проследява днешната европейска криза назад до финансовия крах през 2008 г. Той се оплаква, че "Германия стана хегемон в Европа, но се провали в поемането на отговорността да прогледне отвъд собствения си тесен интерес към интересите на народите, които са зависими от нея."

За да обоснове критиката си, той се връща към 40-те години на ХХ век. "Сравнете поведението на САЩ след Втората световна война и това на Германия след кризата от 2008 г.," казва той. "САЩ стартираха плана "Маршал", който доведе до създаването на ЕС; Германия наложи строги ограничения, които обслужиха нейния тесен интерес."

Tова е изключително нечестно към Берлин. Разликата тук е, че планът "Маршал" дойде след най-разрушителната война в историята на човечеството, а САЩ съвсем не действаха от съображения за благотворителност. Те действаха изключително в полза на своя интерес, страхувайки се цяла Европа да не стане комунистическа. И независимо от това, че марксистка Москва помогна за спечелването на войната, беше кристално ясно, СССР и САЩ ще се състезават за глобална доминация в новия световен ред. Така САЩ създаваха буферна зона срещу Съветите и подсилваха своите съюзници, от които имаха нужда за своята собствена защита, както и за подкрепа на капиталистическата система, която проповядваха.

Ситуацията с Германия през 2008 г. беше съвсем различна. Берлин не се стремеше да стане глобална суперсила, нито пък общественото мнение изискваше това. В играта нямаше и никаква идеология, а единствено убеждението, че държавите трябва да живеят според възможностите си. Нещо повече, Германия наскоро бе завършила скъпото си обединение и току-що се бе завърнала на пътя на растежа след близо десетилетие на почти явна стагнация. Последното нещо, което би дошло на ума на средния германец през 2008 г., беше страната му да става хегемон в Европа.

Атаката на Сорос срещу Германия вероятно е заради личното му раздразнение срещу Меркел, която не пожела да окаже натиск за по-нататъшна европейска интеграция. Но тази политика е просто отговор на исканията на електората. Скъпернически настроените германци не са в състояние да подкрепят разточителността на южните европейци. Като резултат, проектът за обща европейска валута - еврото, който бе наложен на предшественика на Меркел - Хелмут Кол, от Франция, винаги е бил под въпрос в дългосрочен план.

Какво му пука на Джордж?

Ако повярваме на житейската история на Сорос (мнозина я поставят под въпрост), той промотира либералната демокрация с перфектни мотиви. “Формиращият житейски опит на моя живот беше окупацията на Унгария от хитлеристка Германия през 1944 г.," пише той. По-късно, разбира се, режимът бе заменен от тоталитарна комунистическа система, преди самият той да избяга от Будапеща през 1947 г.

В своята статия Сорос ни разказва как опитът му във Великобритания и САЩ го е научил, че "отворените общества" са единствените, които гарантират сигурността на своите народи. Разбира се, унгарецът може и да е прав за това. Но той се проваля в това да разбере причините, поради които някои държави не са готови за типа либерализъм, който той проповядва.

Нека си припомним как той хвърли милиони долари за прозападните движения в Украйна. Човек, роден и израснал в съседна Унгария би трябвало добре да знае колко разделена страна е тази и как неговите действия биха могли да доведат до смутове. Още повече, че родината му има присъствие в югозападната част от страната, където унгарският е често говорен език. Въпреки това, той се хвърли с главата напред и неговите действия помогнаха за разпада на страната.

Милиардерът днес казва "единственото обяснение, което може да намери (за отхвърлянето от страна на електората на глобализацията и либерализма) е, че избраните лидери се провалиха да посрещнат законните очаквания и желания на електоратите и този провал доведе до разочарованието им от преобладаващите версии на демокрацията и капитализма. Много просто - много хора решиха, че елитите са откраднали тяхната демокрация."

Да, това е истинският Джордж Сорос. Същият, който ходи в Давос всяка година. Защото, ако търсите символ за дълбоката пропаст между плебса и елитите, това най-вероятно ще е годишният Световен икономически форум в Швейцария. Откъдето владетелите на света гледат отгоре на нас, простосмъртните - от най-високо разположения град в Европа - на 1560 метра надморска височина.

Гневът срещу Меркел

Но тогава Сорос решава да прехвърли огромна част от вината на една личност, която никога не е била от апологетите на Давос. Ангела Меркел. И предрича края на Европейския съюз.

"С намаляването на икономическия ръст и излизането на мигрантската криза извън контрол ЕС е на границата на колапса и изглежда обречен да последва съдбата на Съветския съюз от началото на 90-те години на ХХ век."

И причината за предстоящата гибел на ЕС са изборите в Европа през 2017 г., където ключови ще бъдат тези в Германия, Холандия, Италия и Франция. В последната "двамата водещи съперници (Марин льо Пен и Франсоа Фийон) са близки с Путин и готови да го прикоткат,", твърди Сорос.

И така, най-накрая стигнахме до Путин. Сорос смята, че независимо дали спечели Льо Пен или Фийон, "доминацията на Путин над Европа ще бъде свършен факт".

Той пише: "Аз съм особено загрижен за съдбата на Европейския съюз, който е заплашен да попадне под влиянието на руския президент Владимир Путин, чиято концепция за управление е несъвместима с тази на отвореното общество."

Това е защото "Путин не е просто пасивен облагодетелствал се от последните развития, той поработи усилено, за да ги постигне."

Често казано, твърдението, че Путин е режисирал изборите във Франция, за да организира двубой между Фийон и Льо Пен (което още не е факт), е нелепо. Но това е изпълненият с болка свят, който Сорос днес обитава. И той продължава, докато изказва друго абсурдно твърдение:

"С един брилянтен ход, той (Путин) употреби бизнес модела на социалните медии, за да разпространява дезинформация и фалшиви новини, с което дезориентира избирателите и дестабилизира демокрациите. По този начин той помогна на Тръмп да бъде избран".

С други думи, Сорос мисли, че Путин е манипулирал Фейсбук и Туитър, за да спечели изборите в САЩ за Тръмп.

Този аргумент е нелеп и кара Сорос да изглежда глупав. Той също така предполага, че Сорос е излязъл от кожата си, защото няколко демократични решения са се обърнали срещу него. И е принуден да очерни Меркел и да използва Путин като плашило, за да излезе самият той целият в бяло.

Но нека погледнем истината в очите. Сорос силно се противопоставяше на президенството на Джордж Буш-младши. Той финансира движението "Move On" (създадено през 1998 г. в защита на Бил Клинтън, което през 2016 г. активно работеше срещу Доналд Тръмп) и отрупа с милиони и милиони долари Демократическата партия. Тази намеса доведе до откъсването на демократите от тяхната работническа класа и превръщането им в глобалистка партия, която днес побеждава единствено в големите крайбрежни метрополиси. Принудени да търсят финансиране поне на предишните нива, левичарите използваха парите на Сорос, за да се фокусират върху т.нар. "политика на идентичността", която ги отчужди от бялата работническа класа. И именно тази група гласува масово за Тръмп тази есен.

По ирония на съдбата, именно в Давос Сорос предрече, че Тръмп няма шанс да бъде избран за президент. И сгреши.

Сега изглежда, че не може да преглътне последствията. Може би защото чувства, че каузата на живота му отива в небитието.

Превод: Епицентър.БГ