Хитрино? Сношение с уродливото!

Автор: Кеворк КЕВОРКЯН

ЧЕРВЕН БРЯГ – БИСЕР – МИЗИЯ – ГОРНИ ЛОМ – АСПАРУХОВО - ОРАНОВО -
ХИТРИНО - ?

СНОШЕНИЕ С УРОДЛИВОТО

Всъщност, изброените в заглавието селища в Европа ли са?
Хората там в XXI век ли живеят - или в XVIII?
Имат ли значение за някой - освен когато се мръчка някаква спасителна операция, която се представя като битката за Бородино.
Поредният ден за национален траур ще ангажира ли поне една клетка от разума ни – ще стане ли той повод да се сетим, колко сме оскотели, или ще си остане един притворен ритуал?

***
А някой спомня ли си все още за подвижния крематориум на БДЖ, който изпепели 9 души край Червен бряг?
Не. Не. Не. Не. Не.
***
Ако прочетете мотивите на Върховния касационен съд, който почти напълно оправда виновниците за трагедията във влака София - Кардам, ще ви стане ясно, че оттук насетне никой и за нищо няма да носи вина в тази държава.
Палете наред.

***
Нашите страсти вече са противно лекомислени, а пък гневът ни е вятърничав и бързо прегаря.
А сетне обезателно търсим начин да оневиним негодниците, извършили поредната екзекуция.
Пак добре, че не изкараха герой и поспаливият шафнер от онзи влак, можеха да му закачат един орден "Стара планина" - отличие за идиота, който не може да се събуди, дори целият свят да се запали.

***
В крайна сметка, у нас Бог е случайността, всичко е оставено в неговите ръце.
Ако има пожар, той със сигурност ще ни изпепели.
Но това ще бъде сметнато за трагичен инцидент, не като част от нещо неизбежно.
Това наистина е уродливо мислене.
То ще ни причинява още много беди.

***
У нас екзекуцията е само въпрос на време.
От мнозина тя не се възприема като нещо извънредно, а по-скоро като наказание, което ще настъпи, когато и да е било.
Питайте, който искате българин и ще се убедите в примиреното му отношение към неизбежното зло/наказание.
За българина, крематориумът край Червен бряг е, всъщност, състояние на държавата.

***
Българинът отдавна знае, че цената му - на собствения му живот и на собственото му бъдеще - не е никак висока.

***
Обикновените хора не могат да го изразят - но интуитивно усещат дълбоката уродливост на общия ни живот.
Затова те не се съсредоточават прекалено върху това, приемат го като нещо неизбежно.

***
Всички свикваме постепенно със злото.
Сякаш го попиваме в себе си.
Някой, всъщност, ще се запита ли - как се променяме по този начин?
Дори когато имаме работа с някой зъл човек, ние ставаме малко по-лоши, понеже злото е заразно.
А когато сме подвластни на една несръчност, отдавна прераснала в примирение и прикрита с казионни фрази - тогава?

***
Ние сме затворени, заключени между Могилино и Червен бряг.
И ключът е изхвърлен.

***
Във флиртовете с Европа, не послушанието на някои хора ще бъде фатално.
А именно огромните несъответствия, за които тези хора нямат очи.
Те се държат като капитана на "Титаник", който упорито пренебрегвал опасността от айсберга.

***
Навремето Би Би Си представи репортажи за садистични изстъпления и убийства в британски дом за сираци.
Но онези хора там и обществото като цяло не се крият от злото, те го показват незабавно, за да се отдалечат от зловонния му дъх.
А ние тук чакаме те да дойдат и да ни го покажат.
И дори се сърдим за това, макар че иначе никога не бихме го направили сами.
Държавата изпитва някакъв атавистичен свян да го стори.

***
Когато човек преодолее погнусата си и се взре в онзи "жп инцидент", той ще се сети вероятно за описанието, направено от Александър Солженицин, на "столипиновите" вагони, с които откарват безчислено количество зекове (осъдени) към сталинските сибирски лагери.
Няма да се сети за Европа.

***
Това са фрагменти от дописки, които написах в края на февруари 2008 година и през август 2013-а.
Предлагам ги отново, защото смятам, че отношението ни към уродливото изобщо не се е променило.
В замяна на това, примирението ни е завладяло още повече, дори изцяло.
Кратките ритуално/театрални жестове вече изцяло заменят истинското човешко състрадание.
Не се сещаме да изпуснем дори една въздишка, когато хора загиват като скотове.

***
Когато на 2 юни първенците ни клечат принудено за 1 минута - в памет на националните ни герои - някои от тях си мислят, дали няма да изцапат панталона или чорапогащите си.
Главите им са празни от друго.
Никой истински не състрадава наивниците, поели въодушевено пътя си към Голготата.
А то и техните редици непрекъснато се пренареждат от временни величия - както сме я подкарали, само след 10 години няма да има кого да почитаме.

***
И дали тогава властниците вече няма дори да си правят труда да се представят за човешки същества?

***
А обикновените хорица - като тия в ЧЕРВЕН БРЯГ – БИСЕР – МИЗИЯ – ГОРНИ ЛОМ – АСПАРУХОВО - ОРАНОВО – ХИТРИНО - дали ще са се примирили, че съществуват, предварително готови за заколение?

***
Навремето Пушкин беше казал, че в Русия единственият европеец е правителството.
Същото е и у нас, дори в по-голяма степен - обаче ако се има предвид инфантилното послушание на нашите властници.