Става напечено: Турция ще оспори всички условия по Лозанския договор, който определя и границата на България

Бъдещето трябва да се планира на базата на задълбочения прочит на историята, Турция ще построи по-голяма от себе си държава с помощта на Аллах. Това заяви турският президент Реджеп Ердоган пред участниците в конференцията за новата концепция за сигурността, предаде БГНЕС. Той специално акцентира на Лозанския договор, по силата на който 3 млн. кв. км. имперски територии са орязани до 780 000 кв.км.

„И това стана в Лозана под носа ни. Отнеха ни толкова земи и някои пак намериха повод за гордост. Какво бяхме, какво станахме, какво ще бъдем? Този въпрос за нас е изключително важен. Необходимо е да четем втория план на историята и така да планираме бъдещето си“, посочи Ердоган и припомни, че винаги при споменаването на Лозана „някои се чувстват некомфортно“.

По-нататък в словото си той подчерта, че никой няма право да се намесва във вътрешните закони на Турция, а решенията ще вземат нейните власти. За пореден път Ердоган обвини ЕС в намеса във вътрешните работи на страната и в покровителство над терористите и техните депутати, избягали в Брюксел. „Лозанският договор не е безспорен текст, не е и свещен. Разбира се, че ще го обсъждаме, ще правим опити да постигнем по-доброто решение. Първата световна, Втората световна, Студената война останаха в забрава и на базата на това се опитват да ни затворят в Лозанския договор. Но ние сме дали дума на нацията си. Ние ще оспорим всички условия“, заяви турският президент.
Лозанският договор от 24 юли 1923 г. е подписан между Османската империя и държавите победителки в Първата световна война - Великобритания, Франция, Италия, Япония, Гърция и Румъния. С договора Турция се отказва да претендира за наследството на Османската империя, а в замяна Съюзниците признават държавния й суверенитет и границите й. Според условията на договора Източна Тракия и Караагач се предават на Турция, а Западна Тракия на Гърция.

Турция също така се отказва от претенции към островите в Егейско море, присъдени на Гърция, и официално се отказва от Кипър. Макар че България не е страна по договора, в Лозана се определят нейните граници. Тъй като по Ньойския договор на България се забранява да се въоръжава, за да не се променя договорът за частта му за военните клаузи, срещу което остро реагират Югославия, Румъния и Гърция, се въвеждат 30-километрови демилитаризирани зони по българската граница с Турция и Гърция в Тракия.

С подписването на Лозанския договор България признава предаването на Западна Тракия на Гърция, като си запазва от международноправна гледна точка възможност да претендира за получаване на икономически излаз на Бяло море по чл. 48 на Ньойския договор. С втората конвенция от договора Проливите се поставят под международен контрол, с което се накърнява суверенитетът на Турция. Като цяло договорът определя границите на Турция, Гърция и България. Според условията Турция се отказва от всякакви претенции към Дедоканезките острови, Кипър, Египет и Судан, Сирия и Ирак.