Трите основни грешки на повечето лидери

Мислите се за велик лидер? А сигурни ли сте, че не правите някоя от тези грешки? Всеки голям лидер притежава това, което биографът на Стив Джобс нарича „способност да изкривяваш реалността”. Джобс налагаше волята си в Apple и често караше служителите да вършат неща, които смятаха за невъзможни – една безценна черта на добрия ръководител.

Този ефект на изкривяване обаче може да действа и негативно. Това означава, че всеки лидер малко или повече изкривява реалността около самия себе си; а това води до напрежение, непостоянство и лоши решения.

Да живееш в собствения си сапунен мехур крие две големи опасности. Първо, личността на лидера изкривява реалността по незабележим начин, ефектите от което обаче са твърде осезаеми за цялата компания. И второ, ефектът на мехура е правопропорционален на способностите на ръководителя. Колкото по-добър е той в работата си, толкова по-голям и здрав е този "мехур".

Ето трите основни грешки на повечето лидери, породени от изкривената реалност:

1. Времето, необходимо за извършване на делата

Визионерите работят на такива стратегически висини, че редовно подценяват реалното време и труд, необходими за извършването на някаква работа. Това изкривяване на реалността се аплодира от медиите, които обичат историите за големия лидер,отказващ да приеме ограниченията на простосмъртните. За съжаление, в реалността резултатът е стотици изтощени, обезверени екипи, които произвеждат лоши, скалъпени решения, единствено заради неспособността на ръководителите си да се съобразяват с часовника.

2. Относителната стойност на хората и идеите
Второто изкривяване на реалността се получава, когато визионерски настроените лидери станат жертва на склонността си да поставят всичко – всяка идея, всеки човек – в някакви крайни категории. За тях идеята е или гениална, или идиотска. Няма средно положение. Човекът е или с нас, или срещу нас. И така нататък. Това е изключително отчайващо за онези, които са били окаляни с негативната категоризация, а за останалите е просто объркващо.

3. Какво чуват другите
Може би най-зловредната грешка на лидерите е, че те просто не могат да разберат какво са чули другите в изказванията им. Този проблем се случва в две противоречащи си крайности. На единия полюс са лидерите, които често се впускат в ураган от разсъждения и теории; бълват аргументи за и против идеите си, правят изненадващ брейнсторминг на самите себе си и така напълно объркват слушателите си.
На другия полюс са онези, които дават инструкции, като си въобразяват, че служителите им могат да четат мислите им. Те използват смътни, почти мистериозни алюзии, за да обяснят важните си директиви.
Вгледайте се добре в начина, по който общувате с колегите си през тази седмица. Разпознавате ли се в някоя от характеристиките?