Ужас! Това ли ни чака, ако ни окупират бежанците и станем Арабистан

16 Октомври 2016, Неделя, 16:44 ч.

Източник: Блиц

Фоторепортаж на Daily Mail: Ужасяващото гето за бели потомци на холандските колонизатори в ЮАР

По време на апартейда тъмнокожото население на ЮАР бе лишено на практика от всякакви права. Тъмнкожите африканци живееха в резервати и не получаваха дори и най-базовата медицинска помощ, а какво оставаше за образование или работа. През 1994 година с идването на власт на Нелсън Мандела най-накрая бе сложен край на апартейда. Жителите на ЮАР получиха равни права независимо от цвета на кожата си.

Сега много чернокожи живеят обезпечен живот, собственици са на големи имоти и карат скъпи коли. В същото време някои от представителите на европеидната раса се спуснах до самото дъно и са принудени да живеят в гета за бели...

Фотографът Жак Нелс посети едно от тези нелегални селища за бездомни бели и документира техния живот.

Гетото е разположено до градчето Мейнсвил западно от Йоханесбург. По ирония на съдбата селището е получило името си в чест на санитарния инспектор Джеймс Манси. Сежа жителите на лагера живеят в ужасни несанитарни условия. Тук няма нито водопровод, нито електричество, а местността периодично е силно наводнявана...

В трейлъри и вехти бараки живеят около 300 заселници, една четвърт от които деца. Семействата мизерстват, често доходът им не превишава 50 долара в месец.

Жителите на лагера на практика не могат да променят своя живот към по-добро. В болниците им отказват медицинска помощ, а потенциалните работодател, разбирайки за местожителството им, незабавно отказват да ги наемат.

Обитателите на бялото гето са потомци на холандските колониалисти.

Подобни нелегални селища има по цялата страна, те наброяват над 80. В тях живеят около 42 000 бели жители, което е 0.9% от представителите на европеидната раса в ЮАР.

Трябва да се отбележи, че основната маса на чернокожото население на ЮАР не живее много по-добре. От 43-те милиона етнически африканци под чертата на бедността се намират над 60%. Все пак е тъжно, че равноправието се достига не за сметка на подобряването на живота на бедните, а за сметка на влошаването на живота на заможните...