Афганистанци, африканци в български села? Какво реално може да се случи – малко факти

Автор: Стоил Стоилов, e-vestnik.bg

От дни се говори за заселване на мигранти в обезлюдяващите се региони на България. Преди 15-ина години някой пусна мухата, че Япония ще ни праща пенсионери, щото тука било по-евтино да ги издържа. Тогава обяснявах на кметове-мераклии за японци, че това не е проста работа и японците няма да дойдат, най-вероятно това е партенка и няма да стане изобщо. То и не стана.

В началото на 90те години на миналия век в Япония се разгоря остра дискусия откъде да се внесе липсващата работна ръка. Разглеждаха се 6-7 възможни страни – Китай, Индия, Виетнам, Камбоджа и още няколко. Публикувани бяха десетки статии за всяка от тези възможности.  Писаха антрополози, етнографи и всякакви специалисти. Потенциалните имигранти от всяка страна бяха анализирани от гледна точка на бъдещото им  вписване в японското общество. Като се почне от образователно равнище, желание за учене, трудова етика, склонност към затваряне в групата на етническа основа (гетоизация, изолационизъм), способност и склонност към вписване и общуване с приемащата среда, особеност в религиозното поведение, склонност към престъпно поведение, репродуктивни традиции, вътрешна йерархия, кастово делене и много други параметри в поведението.

И всичко това от гледна точка на интересите на японското общество и при запазване на японския начин на живот, ценности, традиции и др. В аргументите „за“ и „против“ имаше добронамереност, но нямаше политическа коректност, а реализъм.

При това, забележете, Япония мисли кого да покани, а не какво да прави с хора, които някой друг е принудил да се махнат от постоянните си обитания и ви ги е пратил в съседния двор.


За съжаление в България няма и намек за подобна дискусия. Преди години в далечна Австралия са правени опити за интеграция на аборигените.

Построили са им къщи, обзавели ги и ги населили с коренното население. След няколко седмици или месеци, обаче, коренните жители излезли от къщите и на двора си направили същите колиби, от които били изкарани, с мерака на властите да направи от аборигените евро-австралийци (виж тук). Напомня ли ви това за българския опит – да качим коня на 3тия етаж и да се топлим с буковия паркет на панелния апартамент? Напомня ли ви за циганските мезонети с италианска теракота в Пловдив? Или за циганските блокчета в ж. к. „Христо Ботев“, София? Защо журналистите загубиха интерес какво става с тези проекти от времето на най-усмихнатия софийски кмет Софиянски?
Хайде сега да си представим, че в обезлюдяващите се български райони започнем да заселваме да речем афганистанци.

Първи въпрос – какви афганистанци ще заселваме? Ако гледаме статистката много вероятно е те да са пащуни (те са между 42 и 60% от населението на Афганистан, а иначе са общо към 49 милиона). Може и да са таджики (27%) или хазари (9%). От кой ислям ще са – сунити (80%) или шиити (19%). И къде ще заселваме пащуните – във видинско и монтанско, Странджа и Сакар по границата с Турция или в Родопите? Ами ако има мигранти балучи или нуристани? Какво правим с тях? Ами ако решат да се сбият тука, както се бият там? Можем ли да различим афганистанските от пакистанските пащуни (виж тук)? Още малко да почетем сериозни източници по близки до нас страни: aina.org.

Ако заселим в едно видинско село 20 пащуни, колко пащуни ще живеят в селото след 10, 20, 30 години? За периода 2005 – 2010 коефициентът на плодовитост в Афганистан е 6,6 (според други 5,1 с корекцията на смъртността). И в двата случая това е много висок показател. Значи 10 афганистански жени докато са във фертилна възраст ще родят 66 (или поне 51) деца. Може ли жените да са българки с афганистански мъже? Или, както традицията налага, жените ще са от същата племенна група, а често и роднини?

Какво ще работят пащуните – промишлено земеделие с трактори и комбайни като наемници на арендаторите-зърнари или дребно земеделие за оцеляване? Мак ли ще отглеждат, опиумен латекс ли ще продават? Ами ако започнат да секат гората, както са изсекли кедровите гори? Или ще станат пастири? Наясно ли сме, че каквото и да работят те, за да се прехранват, те ще го правят по своите си традиции и ще влязат в остър конфликт с нашите (брюкселските) правила?

Хайде да слезем на битово равнище

Прочутите и смели гурки (бел. ред. – племе в Непал) дълги години се бориха с британското правителство, за да могат да останат в кралството след като приключи вярната им служба в армията на нейно кралско величество. Накрая успяха (виж тук). Получиха право, някои получиха и жилища. И за потрес на местните жители съпругите на гордите гурки се опитаха да направят традиционно огнище в средата на обзаведените си кухни. И това не е от неблагодарност или неуважение. Жениците просто искаха да готвят любимата си далбат таркари както са я готвили техните майки, баби и бабите и прабабите на бабите. Не на индукционни котлони или микровълнови печки, а на открит огън.

Хайде сега си представете, че споменатите вече пащуни са се заселили в някое от селата на видинско, да речем в Кутово, Антимово или в Капитановци, Майор Узуново и др.  Дали те ще се зарадват на измазаните двуетажни къщи, обърнати към улицата и на рехавите огради и мрежи? Няма. Те ще си пренесат пащунското село с пащунските къщи и високите глинени дувари, зад които ще скрият жените си. Те ще гледат животните си така, както ги гледат в Афганистан и Пакистан, ще хвърлят боклука си така, както го правят там, откъдето идват.

Трябва да сме наясно, че в много от мулти-етническите страни държавата е доста условно нещо. Формално я има (полиция, армия, място в ООН), но на практика животът тече по законите и традициите на съответното племе или клан. Нали сме наясно, че тук няма да се засели образованият на Запад богат елит на което и да е племе. Ще се засели необразованата част от племето, която, обаче, е и най-неподатлива на интеграция.

Хайде да погледнем и на юг към Африка. Основният миграционен натиск идва от страни на юг от Сахара – Мали, Гана, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Нигер, ЦАР, Судан и др.

От кои племена са мигрантите, които потенциално ще се заселят в китните селца на милата на родина? Може да са, например, от групата динка, от Южен Судан (над 5 милиона - виж тук) или масалити от Дарфур и Чад. Защо не Йоруба, те са над 40 милиона. Или канури от Майдугури, Адамава и Борно (10 милиона). Опс – там са Боко Харам и бойците са предимно от племето канури.

Да вземем, например племето Фулани (Фула). Общо над 20 милиона в над 20 държави, в т. ч. и изброените по-горе.  Само в Нигерия са над 7 милиона от общо над 180 милиона население. Фулани са най-голямата номадска етническа група в света.

И сега да си представим, че в обезлюдените български селца се заселват фулани. Те все още са предимно пастири/говедари и стадата им са от няколко стотин до няколко хиляди говеда. Като номади, фуланите не косят пасищата, не балират сеното, а следват природата в нейното движение. Иначе казано следват тревата и водата и се местят стотици километри в преследване на пашата. По този път нищо не може да ги спре. Техните говеда са по-ценни от хората, които им се изпречват на пътя и често фуланите премазват със стадата си реколтата и водата на уседналите племена. Резултатът  престрелки с много убити. Това е от месец май тази година в Насарава, Нигерия: dailytrust.com.ng. Това е от април,  Енугу, Нигерия: unicpress.com. И още малко за четене: 360nobs.com.
Та такива работи стават в пасторалните племена… Няма кавали, гайди, геги, заблеяло ми агънце и друга романтика. Има калашници и стрелба за капката вода и стръкчетата трева.

Представете си сега, че имате 30-40 крави, 200-300 овце, искате да интегрирате мигрант и обяснявате на пастира фулани или динка, че той ще ви ги пасе срещу дневна надница, но те са си ваши и той няма право да прави с тях каквото иска. Ако това не ви докара инфаркт, ще трябва да му обясните как може да ги пасе само в арендуваното пасище с европейски субсидии и как няма право да влиза в съседното пасище, в съседното село и, не дай си боже, в царевицата на арендатора. Или пък да ги пои където си иска. За ветеринарните грижи да не говорим. Докато интегрирате в китната ни родина пастирите фулани или динка ще получите не само инфаркт, а язва, псориазис и мигрена.

И за да завършим този шеговит и тъжен текст нека са запитаме – имаме ли в България ресурс за интеграция на когото и да било?

Та ние не можем вече 100 години да си интегрираме циганите, нашите си местни цигани, които са родени тука от поколения. Как си представяме изобщо, че България ще интегрира хора, които не са интегрирани с десетилетия в бившите колониални сили? С техния опит,  натрупано знание за етносите, антропологията на тези места, с огромния административен капацитет и материален ресурс.
Искаме ли да настъпим мотиката, която вече удари другите по главата и колко струва мотиката, която може да отреже нашата собствена глава?