Как борците спряха руснаците на морето и каква е връзката между убийствата на Мечката и братя Илиеви

Черноморското крайбрежие познава силното руско присъствие от един друг период - преди четвърт век, в първите години след преломната 1989-та. Политическите промени вече са формирали различна бизнес среда, което най-силно се усеща по морето.

Родните предприемачи са осъзнали, че където има туризъм, има и възможности за много доходоносни дейности, включително и в сивия сектор. Необходимо обаче е да се подсигурят с достатъчно яки и достатъчно на брой момчета за безпроблемна реализация на проектите си.

В далечната 1993 г. предприемчив и гъвкав ум преценя, че най-големият черноморски комплекс е място, от което може да се печели много и по хиляди начини, например от пропусквателен режим.

Така ВИС стъпва на бариерите в Слънчев бряг и това е мощен трамплин за сключването на стотици неизбежни договори за охрана наематели на обекти.

Морето обаче се оказва привлекателно място и за силови структури от прясно разпадналия се Съветски съюз. Хиляди "афганци" - ветерани от войната в Афганистан търсят нова реализация и част от тях се насочват към България.

Охраната, т.е. контролът, е арената, на която се решава кой кого. Зад нея са дълъг списък съпътстващи дейности. На 13 юни 1993 г. пада първата жертва в крайбрежните войни -

до смърт с бухалки е пребит литовецът Валерий Силаруп. Друг от обкръжението му се отърва със счупен крак Официално инцидентът става пред едно от най-популярните заведения през този период - дискотека "Златна ябълка". Затова и свидетелите се оказват дефицит.

Всъщност конфликтът избухва в самото заведение, където маса срещу маса са "нашите" борци - основната ядка във ВИС /СИК все още не съществува/ и пришълците.

Убийството не е планирано, но двете групи вече са се разпознали като конкуренти за контрола върху доходоносните сиви дейности в комплекса.

Основната версия е, че във въпросната вечер възникнал спор за проститутките

По това време в морските ни курорти вече се предлагат северни красавици, а те вървят заедно със сводниците.

Силаруп буквално е смазан от бой. Той умира от черепно-мозачна травма.

Започва разследване, разпитани са десетки, включително и случайните клиенти в заведението, но преки свидетеи така и не намират.

Знаехме кои са участвали в сбиването, но в едно меле е трудно да се разбере кой е нанесъл фаталните удари, спомня си днес тогавашен полицейски шеф, вече пенсионер. Според него след побоя заподозрените са напуснали бързо курорта, а и страната за известно време, което затруднило разследването.

Хора, които познават охранителния бизнес от онези години, и до днес твърдят, че пролятата тогава кръв е имала голямо значение за спиране на наплива.

Слънчев бряг е спечелен ВИС, но заедно с това се говори, че

Силаруп не е останал неотмъстен. За премазания литовец се заговори след три убийства – на Васил Илиев през април 1995 г., на Георги Николов – Мечката през юни 1995 г. и на Георги Илиев – 10 години по-късно.

Съществува версия, че 27-годишния по онова време Жоро Илиев собственоръчно е нанесъл фаталните удари на Силаруп.

"Златна ябълка" отдавна не съществува. Тя бе заличена от картата на Слънчев бряг в началото на новото хидядолетие.

Дълги години наемател на култовото заведение бе бизнесменът Ангел Тончев. Впоследствие я купува по право, без конкурс или търг.

По-късно обаче я препродава на ДИТ 2000 - фирмата, която през 1999 г. става собственик на двата съседни хотела "Беласица" и "Средна гора". По това време в нея съдружник е един от двамата братя Гьошеви - Илия.

През 2001 г. той е застрелян. Години по-късно двата хотела заедно с "Ябълката" са съборени и на тяхно място е построен комплекс "Еврика", който има и внушителна спортна част. Затова днес е любимо място на бивши и актуални футболни звезди.

Версията за руско отмъщение се прокрадва и при друго убийство от 90-те - на Георги Николов - Мечката. Бургазлията обаче няма пръст в случилото се пред "Златна ябълка", твърди 168 часа. През юни 1993 г. Той е в друга конфигурация - все още е полицай в спецподразделението на бургаската полиция заедно с Найден Милков, Рали Пенков, Недялко Керезиев - тримата днес имат всеки свой бизнес в различни сфери.

Същевременно много от момчетата с униформи и спортни фигури заработват допълнително като гардове в частни фирми. Бургаските полицаи са редовни "клиенти" на заведения, охранявани от местната охранителна фирма "Първа часта полиция", която също има претенции за място под слънцето на Слънчев бряг.

Така се стига до конфликт между местни и „софиянци”. Тогавашният представител на ВИС за Южното Черноморие – борецът с шампионски титли Иван Гинов пуска жалба до Районното управление, че е нападнат и пребит от Мечката и Найден.

Малко по-късно жалбата се "обогатява" с грабеж - Гинов твърди, че му липсвали пари след нападението. Ченгетата бързо стават бивши, арестувани са и са елиминирани за целия летен сезон.

Затова няма логика у Мечката да се търси вина за смъртта на литовеца. Като възпитаник на спортно училище роденият през 1967 г. Георги се лично с братя Илиеви, засичали са се по лагери. След излизането от МВР Георги Николов официално поема "Първа часта милиция" и за година и половина фирмата заема по-голямата част от пазарната ниша по морето. В началото на 1995 г. става официален представител на ВИС по Южното Черноморие.

До убийството на Васил Илиев през април 1995 г. нещата вървят безпроблемно, след това обаче между Николов и Георги Илиев възниква напрежение.

Мечката е разстрелян на 10 юни 1995 г. около 19.30 ч пред зала „Атлантик” в Бургас, а "руската" версия е основна в разследването на екзекуцията. Но тя няма пресечна точка със случилото се пред „Златна ябълка”. Свързана е с друг руснак – Анатолий Домнушкин, който след 1989 г. се е установил у нас и е отворил магазини. По това време Толя Домнушкин е доста известен по морето, а родните служби имат съмнения, че той не е просто търговец на матрьоши, а човек с протекции от руските служби, който не подбира средства, за да се наложи в бизнеса – в най-широк смисъл на думата. В писмо до медиите, озаглавено: „Граждани на Р България на помощ срещу руската терористична мафия”, собственик на павилион в Слънчев бряг от онова време описва как първо са потрошили стъкло на магазинчето му, след това са го заплашили да не продава стоки от т.нар. „рашън шоп”, а една сутрин е намерил обекта си овъглен.

Според него наприливът на руснаци в курорта е свързан и с „Фондация Милосърдие”, в която Домнишкин има и български партньор.

Две момичета, разпитани от разследващите веднага след убийството на Мечката, правят описание на мъжете, които са видели до кабриото на боса, изработени са фотороботи. Полицаите по оперативен път стигат до информация, че в ресторант в Слънчев бряг на руски банкет е забелязан мъж, който прилича на един от описаните. Намерен е дори запис от купона. Момичетата разпознават сред присъстващите двамата, които са видели и пред “Атлантик” - оказват от обкръжението Домнушкин.

От “Първа частна милиция” първо охраняват руснака, но когато той спира да плаща, отношенията се променят.

През пролетта на 1993 г. Домнушкин публично обявява пред медиите, че бившите ченгета са отвлекли гаджето му Елена Погорелова

Това не се потвърждава, а руснакът си плаща с унижение за обвиненията - завързан е за дърво и е бит. Заради работата по версията “Домнушкин” в Москва са командирования тогавашните шефове на бургаската областна полицейска дирекция Аргир Бояджиев и на следствието, Емил Христов. Научават къде живеят двамата заподозрени за убийството.

Планът те да бъдат предизвикани да се завърнат успява - в края на 1995 г. в България влизат Ради Леонидович, Андрей Баронецки и Максим Мухин. Когато отиват в офиса на Домнушкин, са арестувани. Тъй като имат забрана да влизат у нас, срещу тях първоначално е повдигнато обвинение за това.