8 начина на мислене, които блокират креативността

Източник: Manager.bg



Пълен мит е, че само високо интелигентните хора са креативни. В интерес на истината проучвания показват, че щом надминеш IQ от 120, което е малко над средното, интелигентността и креативността вече въобще не са свързани една с друга. Това означава, че дори да не си по-умен от повечето хора, все още имаш потенциала да впрегнеш невероятни творчески сили.

Защо тогава толкова малко хора са силно креативни?

Причината е, че има някои вредни, много лоши навици, които блокират ума и пречупват пътищата на творчеството в сложната система на мозъка. Както всички останали навици, те могат да бъдат премахнати, ако човекът ги осъзнае и си постави за цел да ги отстрани. Тук следват 8-те най-вредни от тях, които може би спъват работата и развитието ви. Ето кои са те:

1. Едновременното създаване и оценяване на творчески продукт. Не можете да карате автомобил на първа скорост и да правите обратен завой в същата секунда. С други думи, не бива да се опитвате да мислите едновременно за две неща, за които трябва да се мисли по отделно и последователно, едно след друго. Ако го правите, повреждате и изхабявате умствените си скорости. Да твориш, означава да генерираш нови идеи, да визуализираш, да гледаш напред, да обмисляш възможности. Да оценяваш, означава да анализираш и преценяваш, да отдаваш присъди, да отделяш настрана идеите и да ги сортираш в купчини в ума си като добри и лоши, полезни и безполезни. Повечето хора оценяват твърде скоро и твърде често. Следователно сътворяват по-малко, зяащото твърде много се впускат в анализирането.

2. Синдромът да правиш само това, което ти казва експертът. Това е голям проблем във всяко поле на занимание. Много от т.нар. гурута ще ви дадат съветите си по този въпрос. Изслушайте ги, но помислете добре дали ще ги последвате. Някои от най-успешните хора в света са правили това, което други хора са ги съветвали да не правят и за което им е било казвано, че никога няма да проработи. Всеки път към успеха е уникален и различен.

3. Страхът от провала. Никой не иска да прави грешки и да се проваля. Но ако твърде педантично се опитвате да избегнете провала, ще избегнете успеха. Съотношението винаги е следното: за да увеличите нивото си на успеваемост, трябва да се насочите към правенето на повече грешки. С други думи, приемайте повече шансове и ще успявате по-често. Малкото страхотни идеи, които са ви дошли на ум, ще бъдат повече от достатъчна компенсация за всичките ви тъпи грешки.

4. Страхът от нещата, които са неясни и неразбираеми. Повечето хора обичат предпочитат да се залавят само с нещата, които им се струва, че имат смисъл. За жалост обаче животът не винаги е подреден и понятен. Има някои неща, които никога няма да разберете, колкото и да впрягате ума си, и някои задачи, които никога няма да разрешите. Специалистите в областта на рекламата се съгласяват, че най-страхотните креативни идеи се раждат от хаоса. Примирете се с това, което виждате, че работи, дори да не можете да си обясните защо.

5. Липсата на доверие. Определена доза несигурност придружава всеки креативен акт. Малката доза съмнение в себе си е здравословна. Въпреки това трябва да бъдете уверени във възможностите си, за да създадете и измислите ефективни решения на проблеми. Когато разберете, че идеите често първоначално изглеждат малко луди, че провалът е само процес на учене и че всичко е възможно, сте на път да станете по-уверени и по-креативни. Вместо да делите в ума си света на възможно и невъзможно, разделете го на това, което сте опитали и това, което не сте.

6. Обезкуражаването от други хора. Мнението на останалите със сигурност е възпряло хиляди гениални идеи и реализацията им в историята на човечеството. Действително, човекът е социално същество и няма как да не се влияе от другите, но ако не бяха тези, които са дръзнали да се опълчат на общата представа, светът не би вървял към прогрес.

7. Претрупването с информация. Да бъдеш претрупан с информация може така да блокира ума ти, както нищо друго. Процесът се нарича „анализационна парализа“. Това е състоянието, в което се мисли толкова много, че се губи способността да се реагира. Твърди се, че информацията за мозъка е това, което е храната за тялото. Не трябва да се прекалява с нея, защото пренасищането е нездраво състояние. Всеки успешен човек знае кога да спре да събира информация и да предприеме някакво действие.

8. Да бъдеш в капана на погрешни граници. Попитай един писател или автор за чудесна идея и ще получиш решение, което се измерва в думи. Запитай дизайнер и ще ти го поднесе под формата на визия. Блогърът ще подходи по свой начин, може би мултимедиен. Всички сме продукт на личния си опит. Но границите, които си поставяме, са определени от самите нас. Понякога си поставяме погрешни граници и така спираме ума си да произведе това, на което е способен.
От сайта coppyblogger