Григор Стоичков почина

На 90-годишна възраст почина Григор Стоичков, съобщиха за БТА от семейството. Стоичков е починал тази сутрин след кратко боледуване.

Григор Стоичков е избиран за народен представител в периода 1962 -1990 г. Той е бил министър на транспорта /1969 - 1973/, министър на строежите и архитектурата /1973 - 1977/ и министър на строителството и селищното устройство /1984 - 1986/, както и заместник министър-председател в периода 1977 - 1989 г.

Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в с. Горна Малина, Софийско. От 1940 е член на РМС, а от 1945 и на БКП. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“. Отделно е интерниран в лагера Кръстополе.

След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на Околийския комитет на РМС, а през 1948 г. и на Околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957).[2] Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. Между януари 1984 и декември 1989 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1986 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.

Многократно е избиран за министър: министър на транспорта (1969 – 1973), министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977), министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986)[2]. На 6 септември 1974 г. открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата. [3] Заместник- министър председател на Министерски съвет (1977 – 1989).

От ноември 1991 до юли 1994 се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 и е освободен предсрочно през април 1996 г.
Поклон пред паметта му!