Дългове извадиха на публична продан атрактивен хотел в Малко Търново
Това е един от най-хубавите хотелски комплекси в Странджа
23 Юни 2016, Петък, 00:30 ч.
Автор: Георги ДИМИТРОВКомплексът се намира в началото на града, собственост е на бургаските бизнесмени Петър Янков и Тодорка Желева
Банкови дългове извадиха на публична продан 1/2 от един от най-красивите хотели в Странджа -“Свети Никола“, който се намира на входа на града. Целият комплекс разполага с 14 двойни стаи, както и механа, а цялостният му архитектурен вид с автентична каменна зидария определено впечатлява. Застроената площ е 349 кв.м., а дворното място – 749 кв.м.Началната цена от която ще започне търга за 50-те % от хотела е 387 хил.лв., а процедурата се изпълнява по искане на „Уникредит Булбанк“ заради дългове на две фирми - „Форт сайт“ ЕООД и „Марбела трейд“ ЕООД. Първата от компаниите е на бургаския бизнесмен Петър Янкова, а втората на Тодорка Желева, сочи справка в Търговския регистър.
Хотелският комплекс се изгради през 2007 година и тогава беше без аналог в цяла Странджа, но в последните години туризмът в Малко Търново значително се разви, инвестира се в много къщи за гости, а наблизо врати отвориха и други конкурентни комплекси, които очевидно сринаха финансовите показатели на „Свети Никола“.
В категории:
Малко Търново
Грешка за милиард долара: Как Yahoo позволи на Google да се превърне в световен гигант
Арест за британката в куфар: 26-годишен признал как изоставил тялото в Атина
Юли се нареди сред най-хладните за последните 20 години
Сметка от 280 евро в Несебър разпали спор за цените по морето
Млад мъж убива и яде котки, качва видеа в социалните мрежи
"Нефтохимик" завърши контролите с равенство в Нова Загора
Пловдивски бард спечели голямата награда на „Солени ветрове“ с „Кой открадна сърцата на живите“
Почина актрисата Наталия Дончева на 56 години
Иван Шишков идва в Бургаско за проверка на дългоочакван ремонт
Европол: Мрежата Фокстрот вербува тийнейджъри за убийства в Европа
Два пожарни хеликоптера се сблъскаха край Атина, единият екипаж подаде сигнал
Коалицията на желаещите се разпада, планът за войски в Украйна увисна
ЗАД НЕГО НА ПЕТ МЕТРА Е ГРОБИЩЕТО НА МАЛКО ТЪРНОВО ДОКАТО ОТПРЕД ПЕЯТ И ИГРАЯТ ОТЗАД ОПЯВАТ, ЕГАТИ МАЛКО ТЪРНОВСКИТЕ ИЗРОДИ.
- Какво става, нещо те тревожи ли?!
- Много е сложно!!!
- Кажи ми, забрави ли, ние сме едно цяло - за хубаво и за лошо, ще се справим заедно!
- Ами добре тогава... нашата любовница е бременна...
Истината е: законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес. В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките, които, противно както на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване и изнасяне на национален капитал извън страната. Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях. Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България. Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете. Дори и да спечели такова дело, на „длъжника" вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари.
Най-неприемливото е, че пострадалите са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Болшинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче.
Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките:
> променят едностранно лихвата и месечните вноски,начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне,
> капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница
> изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците-физически лица и фирми (имаме готовност да ги посочим конкретно)
> изключително безпардонно се възползват от „икономическата криза" без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски
> не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя
> именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите.
Почти всички банки са изградили
паралелни структури от фирми,
чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.
Ето и конкретни примери:
„Уникредит булбанк"АД – „Уникредит факторинг"ЕАД; „Уникредит лизинг"АД; „Булбанк лизинг"ЕАД"; „Уникредит кънсюмър файненсинг"АД; „Балкан енерджи АСА"ООД; , "Свободна безмитна зона – Бургас"АД; „Хипоферайнс имобилиен"ЕООД и много други]
Пощенска Банка /"Юробанк и еф джи България"АД/ – „Бългериън ритейл сървисиз"АД /за яснота показвам един от цесионните договори на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси/
„И еф джи пропърти сървисиз София" АД; „Имо 03"ЕАД; „Имо централен офис"ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София"ЕАД; „Имо Рила"ЕАД;
„БАНКА ДСК"ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество" със седалище в Унгария – Будапеща;
„РАЙФАЙЗЕН БАНК"АД – „Райфайзен имоти"ЕООД; „Райфайзен лизинг"ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България"ЕООД; „Райфайзен сървисиз"ЕАД; „Райфайзен факторинг"ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер"ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария"ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/"ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД;
При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица, ще стане ясен начина на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите. Ще стане ясна самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо живота на българите.
Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постаянно. България просто е едно ограбена страна. Нейните богатства са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите. Най-неприемливото и противоречащо на коректното търговско поведение е цесирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не могат да извършват банкова дейност. Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и съответно по-нататъшните отношения банка – кредитеполучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя. Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цесираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове. Горното способства за прикриване на истинската печалба и състояние на банките. Всички данни относно дейността, активите и пасивите им не са коректни. Възражния срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите. Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за защитата на потребителите. Налице е Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ В ПАТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ , която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите. Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре горните норми.
За отбелязване е, че българските съдилища изключитнелно страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство. По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практикта.
Интерисно е, че и медиите са в железните клещи на банките. Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях. А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират. Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бомба със закъснител. Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря. Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисълСмятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисълСмятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл. Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл. Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл:
В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките" и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса.
В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.
(И пълни джобове и партийни каси от комисионни, естествено).
А ние не само ги оставяме, но си ги и преизбираме.
Хак да ни са!