За ГЕРБ ще е лош сценарий, ако иде на предсрочни избори не по волята на Борисов*

Автор: Флагман.бг

Институтът за дясна политика днес разпространи доклад за политическото управление на страната през последните два месеца. Те бяха наситени с поредица от трансформации, оттеглената подкрепа към кабинета от страна на АБВ, трусовете в управлението заради промените в Изборния кодекс и избирането на новите лидери на БСП и ДПС. Как се отразиха тези процеси на водещите политически партии, вижте в доклада на ИДП. Публикуваме го с известни съкращения:

ГЕРБ – стабилност в нестабилна среда

Цветан Цветанов показа, че знае много добре как да сформира ситуационни мнозинства в парламента, нещо, което ще му се налага да прави до края на този мандат, след като АБВ оттегли подкрепата си за правителството

ГЕРБ продължава да бъде най-стабилната политическа конструкция  в структурно и електорално отношение. Въпреки това, партията се намира в сложна ситуация по отношение на позиционирането си, както в управляващата коалиция, така и в политическото пространство. След категоричното спечелване на последните местни избори, ГЕРБ и Бойко Борисов имат много повече възможности за спечелване на изборите за президент и вицепрезидент от останалите политически играчи. Въпреки това е ясно, че и занапред те ще трябва да търсят взаимодействие с други политически сили, за да могат да бъдат начело на управлението. Към момента, животът на 43-ото Народно събрание все още зависи единствено от волята на премиера Борисов, но това не е даденост. Смаляването на управленския формат след излизането на АБВ прави решаваща подкрепата на Патриотичния фронт за правителството. За ГЕРБ би било лош сценарий да се отиде на предсрочни избори не по волята на самата партия и нейния лидер, а по волята на странични фактори и обстоятелства, като загуба на парламентарно мнозинство. Затова пред ГЕРБ все още стои въпросът за предизвикване на предсрочни парламентарни избори с цел постигане на по-широко парламентарно представителство.  

БСП – укротяване на опърничавите

Новият лидер на БСП Корнелия Нинова ще трябва да обедини различните лобита и фракции в партията, за да спечели изборите

След избора на Корнелия Нинова за председател на партията, БСП получи публичен импулс и възможност да се превърне в притегателен център за леви формации. Въпреки това, пред новия лидер на левицата стои въпросът за консолидацията на самата БСП и най-вече на лобитата и групите, които я подкрепиха при надпреварата й с Михаил Миков. Не бива да се забравя, че при този избор зад Нинова застанаха среди и кръгове, които имат огромни различия помежду си и балансът между тях ще бъде изключително трудна задача. По всяка вероятност толерансът към Нинова ще продължи до изборите за президент и вицепрезидент, а от представянето на БСП ще зависи доколко левият импулс ще продължи и ще се превърне във възможност за излизане от тежката ситуация, в която се намира партията и доколко столетницата няма да влезе в нова криза, която окончателно да я превърне във второстепенен политически играч и да я обрече на маргинализация.

ДПС – окопна война и отдалечаване на хоризонта за управление

Основната битка за ДПС и Мустафа Карадайъ ще бъде да запази влиянието си върху  електората на Движение

След конгреса на ДПС въпросителните по отношение на партията остават. В ДПС текат различни сложни процеси, както по отношение на битката срещу ДОСТ на Лютви Местан, така и по отношение на оттеглянето на Делян Пеевски от обществения живот. В публичен план движението е по-малко атакувано от преди, но на терена на неговия електорат ще продължи да тече ожесточена битка. Със сигурност обтягането на отношенията между ДПС и значими фактори от политическия живот на Република Турция ще доведе до отлив на гласове, като в момента е невъзможно да се предвиди, доколко разочарованите избиратели ще гласуват за ДОСТ, доколко за български национални формации и доколко ще преминат трайно към групата на негласуващите.

Реформаторският блок – единството невъзможно

С гафа за номинацията на Росен Плевнелиев за нов мандат, Радан Кънев окончателно разцепи Реформаторския блок

След решението на Радан Кънев да номинира без консултации за втори президентски мандат Росен Плевнелиев, разцеплението на Реформаторския блок е необратимо. Почти сигурно, блокът няма да се яви в този си вид на президентските избори и всяка от формациите в него ще търси свой път за развитие след тях. Към момента в блока съществуват два центъра – този около Радан Кънев, към който се числи и гражданската квота и този около Меглена Кунева и Даниел Вълчев, около който гравитират СДС и БНД на Борислав Великов. Сами по себе си и двете части на блока нямат големи шансове да бъдат представени в следващия парламент, ако не участват в по-големи и широки коалиции. Това се отнася, както за по-жизнената част от блока лидирана от Радан Кънев, така и за групата около Меглена Кунева и Даниел Вълчев.

Патриотичният фронт – единен до доказване на противното

Патриотичният фронт има сериозен потенциал, ако запази настоящия си формат

Патриотичният фронт се утвърди като успешна коалиционна формация, която успя да изгради успешна марка. Голямото предизвикателство пред Патриотите ще бъдат президентските избори. Ако основните формации във фронта НФСБ и ВМРО повторят грешката си от местните избори и се явят на президентския вот в различни конфигурации, те могат да поставят на риск бъдещето на фронта, а от там и на участието си в следващия парламент. Ако фронтът съхрани своята цялост, той има потенциал не просто да запази сегашната подкрепа за себе си, но дори и да я увеличи, както при бързи парламентарни избори, така и при отдалечени във времето парламентарни избори. Със сигурност дебатите около Изборния кодекс и категоричната позиция на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов по отношение на гласуването в Турция са донесли консолидация на избирателите на Патриотичния фронт и са увеличили подкрепата за него. 

АБВ – в политическа изолация след напускането на управлението

След напускането на управляващото мнозинство, АБВ ще бъде в значително по-слаба позиция. Изненадващият ход на Георги Първанов практически постави партията му в политическа изолация по отношение и на ГЕРБ и на БСП. Към този момент от БСП дават сигнали, че няма да преглътнат лесно евентуално връщане на Първанов в орбитата на партията. Възможно е в следващите месеци да се стигне до ситуация, в която БСП да декларира, че е отворена за членовете и симпатизантите на АБВ, но не и за нейния лидер. Може би това е и една от причините, по време на конгреса на АБВ, бившият президент да заговори за сформиране на голяма центристка коалиция, която да издигне свой кандидат за президент, различен от кандидатите на ГЕРБ и БСП. Това е тактическа маневра, която има за цел да извади АБВ от политическата изолация и да вдигне цената на партията при евентуални бъдещи преговори с БСП. До напускането на управляващото мнозинство, цената на АБВ беше висока, защото участваше в управлението и можеше да решава дали да излезе от него и да помогне на БСП или да остане в правителството и да пречи на социалистите, като разделя левия електорат. Това даваше възможност на АБВ за равнопоставени разговори, както с ГЕРБ, така и с БСП. След напускането на коалицията, Георги Първанов вече има терен за разговори само с БСП и то от позицията на по-малкия и по-слабия. Именно на това се дължи и демонстрацията му с търсене на партньори в центъра, като на конгреса на АБВ сигнали в тази посока дадоха БДЦ, Народен съюз, ВМРО и дори ДПС.  
В същото време не е ясно, доколко конструкцията на АБВ ще се задържи единна и доколко балансът между трите основни фигури в партията Георги Първанов, Румен Петков и Ивайло Калфин ще бъде съхранен. Не е изключено групата на АБВ в парламента да започне да гласува „шарено“ по различни теми, което да отслаби още повече позициите на формацията в политическия живот. Наред с това, в позиционен план АБВ се намира в некомфортното поле на центъра между ГЕРБ и БСП, където може да изгори при евентуален техен сблъсък. 

„Атака“ – затишие преди избори  
 
През последните два месеца лидерът на „Атака“ Волен Сидеров успя да приключи голяма част от съдебните дела, които се водеха срещу него. По всяка вероятност успокояването на „Атака“ ще продължи до началото на предизборната кампания за президентските избори. Традиционно Волен Сидеров влиза в ролята на кандидат за президент, за да провери влиянието си. При всички случаи политическият хоризонт на „Атака“ продължава да гравитира около прескачането на четирипроцентовата бариера за влизане в Народното събрание.

*Заглавието е на редакцията