Кое е новото мнозинство в парламента и какво може да бутне кабинета на Бойко Борисов

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)




С излизането на АБВ от властта управляващото мнозинство в парламента придоби нова форма. Това се затвърди окончателно след днешните две ключови гласувания – за смяната на министъра на труда и за ветото на президента.

Сметките показват, че без АБВ партньорите в управлението вече са малцинство. ГЕРБ (84 депутата), Патриотичният фронт (18) и управляващото крило в Реформаторския блок (13) са общо 115 – отчетливо под нужните за мнозинство 121.

Майсторът на динамичните мнозинства Цветан Цветанов обаче бързо успя да намери нови (и не съвсем нови) политически съратници. Към осемте депутати на Ковачки от групата на „Български демократичен център” днес се присъединиха и опозиционерите там, които са свързани с партията „Народен съюз” на Румен Йончев и Явор Хайтов. 14-те народни представители от парламентарната група гласуваха единно „за” новия министър и срещу ветото на президента.

Лидерът на „Народен съюз” Йончев коментира пред „Флагман”, че все още не бива да бъдат причислявани към мнозинството. Той каза, че позицията им е била принципна и отхвърли правилото, че от гласуването за министрите се определя кой е на власт и кой е в опозиция. Между прочем от АБВ днес също гласуваха „за” новия министър на труда Зорница Русинова. Това все пак може да се тълкува и като приемственост, както обясни депутатката Марияна Тодорова - понеже Русинова беше заместник-министър на подалия оставка Ивайло Калфин.

„Флагман” попита председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов - кое е новото управляващо мнозинство. Той явно изпита неудобство от въпроса и отговори: „Мисля, че ще бъде некоректно, ако започнем да изброяваме кои са политическите формации”.

Вчера Лютви Местан призова да не се надценява ролята на Патриотичния фронт, тъй като за падане на правителството при вот на недоверие са необходими 121 гласа. Той намекна, че те няма как да бъдат събрани, тъй като почти никой няма интерес от предсрочни избори. Това обаче е само едната страна на въпроса.

Пак вчера лидерът на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов обясни на заседание на Министерския съвет, че „нямаме никакво морално или каквото и да е друго основание да се подвеждаме за предсрочни избори”. Повод за думите му бе изявление на финансовия министър Владислав Горанов за подобряването на икономическите показатели.
От финансова гледна точка изпълнителната власт действително се чувства комфортно и основания за оттегляне от управлението няма.

Това, което може да нанесе тежък удар на ГЕРБ, е, ако в парламента те започнат да зависят от гласове на партии като ДПС, ДОСТ, „Атака” или идеологическия опонент БСП. Това би поразило много сериозно имиджа на ГЕРБ, което Бойко Борисов едва ли би допуснал. Неслучайно той неведнъж е казвал, че ако Реформаторският блок се оттегли от властта, ще подаде оставка и ще предизвика избори. В този смисъл РБ легитимира дясната и проевропейска ориентация на управлението.

Другият казус е какво би се случило, ако от ПФ по някаква причина решат да оттеглят подкрепата си, каквато заплаха дойде покрай ветото на президента. 18-те гласа на фронта също няма как да бъдат заменени и би се стигнало до помощта на недопустимите за ГЕРБ политически формации. Затова от ГЕРБ и управляващото крило на РБ събориха ветото на президента, макар че бяха съгласни с него, под натиска на ПФ. Парадоксът е, че макар и националистически, гласовете на групата на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов са важни за имиджа на мнозинството, което не може да си позволи да разчита на ДПС, ДОСТ или БСП.

Развръзката на сложния казус с плаващото мнозинство може да настъпи около президентските избори. Единият вариант е Бойко Борисов да реши да се кандидатира за държавен глава под натиска на определени фактори. Това ще доведе до трудно предвидима ситуация за парламента, правителството и за цялостната политическа обстановка, независимо какви ще са резултатите от вота.
Вторият вариант е Борисов да се почувства достатъчно силен и да поиска избори „2 в 1” наесен, за да сформира друго мнозинство в следващ парламент.