Радва ме, че „Супер Бургас“ се реализира, но съм разочарован, че е лишен от инокомическата му същност

Автор: Иван КОЛЕВ, снимки: Иван КОЛЕВ


Мнозина си спомнят, че бившият депутат и областен управител Павел Маринов е „Баща на Супер Бургас“. Той пръв заговори за отваряне на града към морето и промяната на статута на товарния порт в пасажерски. Същинската работа по проекта започна през 2007 г. и по план трябваше да приключи през 2015 г.. Финансовата криза през 2008 г. стопира реализацията му, а през 2012 г. Павел Маринов, тогавашен лидер на БСП Бургас, бе освободен от проектната компания „Зона за обществен достъп“. В последните две години по проекта се вижда сериозно раздвижване. Отвори се зоната за обществен достъп и се обновява основно инфраструктурата в района на порта. Флагман.бг попита Павел Маринов в правилната посока ли върви „Супер Бургас“, или се измени философията на проекта.

- Г-н Маринов, мнозина си спомнят, че Вие сте автор на проекта „Супер Бургас“. Как го виждате отстрани – в правилната посока ли се развива?

- Не е задължително хората да помнят кой го е започнал. По-важно е да стане, както е замислено. Много бих искал да бъда позитивен за всичко, което се случи. И винаги съм бил такъв от 2007 година, когато започна работата по този проект. Отнасял съм се с много умерена критика след 2011 година, когато бях изваден от компанията. Приветствам желанието на общината и министерството на транспорта да отворят тази зона. Това е отлична новина за града, защото бургазлии получават достъп до тази част на морето, която остана заключена за поколения. Отварянето става постепенно, гражданите виждат, че това е възможно и определено ги радва. Мога да си позволя обаче да направя няколко критики по проекта, които мисля, че са напълно логични. Например: Проектът така, както се осъществява, представлява изцяло градоустройствено решение и е лишен от икономическата си същност. А ние създадохме "Супер Бургас" с идеята да привлечем външни инвестиции, а не да се прави с пари от бюджета – на министерството, пристанището, общината. Парите на пристанището трябваше да бъдат насочени към преструктуриране на работните места, нещо, което неминуемо трябва да се случи.

- Т.е. - закриване на корабни места.

- Дейността на пристанището неминуемо ще бъде променена и заради това трябва да се инвестира. Проектната компания, която бе създадена - „Зона за обществен достъп Бургас“, не функционира от 2012 година. Има я в правния мир, има назначен изпълнителен директор, но не работи. Политиката за реализиране на зоната зависи от волята на министъра на транспорта и кабинета. Надявам се, че рано или късно философията ще се промени и ще се търсят външни инвестиции за развитието на зоната.

- Каква бе идеята за външно финансиране на проекта, когато Вие го започнахте?

- Публично-частно партньорство от концесионен тип или от финансиране на инвестиционни проекти. Определено имахме индикации, че големи компании са готови да се включат. Става въпрос за консорциуми от Катар, Италия, Испания и други. Тогава имахме идеята да бъдат привлечени като стратегически партньори големи оператори в круизна индустрия. Защото те определят правилата в този бизнес и трябва да бъдат поканени и след продължението на проекта, но това не се случи. Въобще прави ми впечатление, че цялата политика на България по отношение на присъствието й в Черно море трябваше да бъде насочена в тази посока, но не се направи.

- Смятате, че една външна компания щеше да бъде по-добър оператор на Морска гара ли?

- Определено. Този бизнес се определя точно от тях и както казах трябваше да бъдат поканени и то в начален етап. Но ние вече изградихме Морска гара, заради това може да се мисли в друга насока – да се освободят от пристанищни такси всички круизни кораби, за да може Бургас да се конкурира с Одеса и другите Черноморски пристанища. Това е линията, по която трябва да се работи. Круизният туризъм има голям потенциал. Този тип туристи са едни от най-платежоспособните, всеки един от тях оставя в града, в който пристигне, минимум 100-150 евро. При 2 000 пасажери сами може да изчислите каква ще е ползата за икономиката, а Бургас и целият регион определено имат какво да покажат.

- Но имат ли потенциал Черно море и Морската гара в Бургас за по-сериозен круизен туризъм. Дългогодишните и добре познати дестинации са в Средиземноморието, а не в Черно море.

- Има, разбира се. Това е една златна мина за големите туроператори, които сега се опитват да развият пазара. Всяка една държава в Черноморския басейн има своето специфично културно и историческо богатство. Круизният пазар ще се развива в следващите години изключително динамично и определящо ще бъде кое пристанище ще бъде хъбът на туристическата индустрия. Бургас трябва да стане круизният център на Черно море. Имаме летище, имаме пристанище, което е недовършено като проект, но е тук. Имаме перфектни исторически и географски дадености в залива, за да задържим туристите повече от един ден. Трябва да бъдат положени много усилия, а след това резултатът ще бъде видим за цялата икономика.

- Останахте ли обиден на министерството на транспорта за начина, по който ви отстраниха от проектната компания през 2012 година?

- Не го приемам лично. Не беше и изненада за мен. Това бе политика на управляващите. Пак ви казвам: радвам се, че сега имат волята да продължат проекта, макар и с друга философия.

- Реалистична ли е идеята на кмета Димитър Николов зоната от административната сграда на Пристанище Бургас до Морска гара да се превърне в площад и бизнес център с хотели, административни сгради и прочие?

- Проектът за интегрирана транспортна система на Бургас беше наложен, без да е съобразен с този за Зоната за обществен достъп и виждате резултата. Там, където трябваше да се намира новият градски площад, сега има автогара. По проект на Зоната, автогарата трябваше да бъде след жп гарата, където са складовете на Свободната безмитна зона. Но ако трябва да ви отговоря по-конкретно - да, визията на кмета Димитър Николов е напълно реалистична и ще се изпълни до няколко години. Поздравявам за усилията и Община Бургас, и министерството на транспорта, частично, че продължават да работят по проекта, а не са го спрели. Оставам разочарован само от това, че в този му вид е лишен от икономическо съдържание.

*На малките снимки е визуализацията на проекта Супер Бургас, както бе планиран в самото му начало