Печеливш бизнес ли е отглеждането на рапица? Вижте отговора!

Източник: capital.bg, снимка: burgas1.org

Ширнали се жълти пролетни полета. Ако първата ви асоциация е за слънчогледи, сбъркали сте сезона. Красотата на засетите с нетрадиционната за страната рапица площи обаче се измерва не само в приятна гледка за пътуващите из България, а и в бизнес потенциал.

Маслодайната култура, която допреди десетилетия е буквално непозната на доста от местните производители, днес вече е заела своето неизменно място в почти всяко голямо зърнено стопанство.

Причините за експанзията й са няколко. Първо, условията за отглеждането на рапица в България са благоприятни. Второ, широкото й приложение в производството на фуражи, биогорива, олио, медицински и козметични изделия, в някаква степен гарантира и стабилен и ликвиден пазар. И трето, само преди около четири години цените на българската рапица достигнаха пик от 940 лв./тон, което я направи една от най-печелившите зърнени и маслодайни култури.

Днес нещата изглеждат различни. Цената на рапицата от миналогодишната реколта в момента е около 680 лв./тон и се очаква тя да падне до 600 лв./тон за новата реколта със старта на жътвената кампания. Отделно разходите за отглеждането на културата са високи и ще останат такива, за разлика от изкупните цени, за чиято стойност никой не е оптимист в следващите поне две години. Като прибавим към това и множеството рискове, на които е изложена маслодайната култура до самото й прибиране от полето, минусите стават повече от плюсовете.

Въпреки това площите с рапица в страната не намаляват драстично, а и производителите заявяват, че интересът им към отглеждането е траен.

Трудно, скъпо и рисковано

В последните години в България се реколтират между 1.3 и 1.8 млн. дка рапица годишно. Най-значителни площи със зимната маслодайна култура има в областите Плевен, Бургас, Добрич и Ямбол. Дори да искат да увеличат насажденията обаче, фермерите просто нямат тази възможност.

"Рапицата по правило не може да заеме повече от 10-20% от полетата със зърнени и технически култури

в едно стопанство поради две причини. Първо, тя трябва да се сее на едно и също място през времеви интервал от поне 4 години, защото натоварва почвата и носи болести. Второ, това е скъпо производство, а културата не е чак толкова устойчива на зимните условия", казва Ангел Вукодинов, зърноприозводител и собственик на "Вуки" ООД. Той пояснява, че сухият студ може да бъде фатален за нея, а и в годините се е случвало много фермери да имат напълно пропаднали реколти заради измръзване.

Действително рапицата е сериозно застрашена до самото й прибиране от полето, защото е и особено апетитна за вредителите поради това, че излиза първа от всички култури.

"Разходите по отглеждането й са по-високи не само заради инвестициите в борбата с вредителите. Културата прави много маса, а тази маса изисква хранителни вещества (торове). Освен всичко при нея е необходима и много фина обработка на почвата, тоест много технически операции", обяснява Вукодинов. По негови данни, семената също са относително скъпи, а обичайно себестойността за отглеждането й е около 170-180 лв./дка. За сравнение, себестойността при отглеждането на слънчогледа е 130 лв./дка.

Годишната норма на печалба от отглеждане на рапица, по думите на Вукодинов, може да достигне 30-40%, но тези числа не трябва да се вадят от контекста на субсидиите, които производителите калкулират като печалба. Освен това има и години, в които, ако реколтата пропадне, фермерът не получава доход срещу направения разход по засаждане и отглеждане.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Светослав Русалов обяснява, че доходът на фермера от рапица зависи от твърде различни фактори. В Северна България, където има повече валежи, по-плодородни почви и и се сеят огромни масиви, производствените разходи са по-ниски, а добивите - по-високи, което прави отглеждането на всички зърнени и маслодайни култури по-печеливша дейност.

"Трудно е да се изчисли, но условно можем да приемем, че средно разходът на производителя за рапицата е 150 лв/дка. При един добив от 250 кг/дка и цена от 60 ст./кг, приходът на фермера е точно 150 лв. Реалната печалба е само получената субсидия, но много често от нея се покриват рентата и данъците. Поради тази причина има много зърнопроизводители, които завършват последните години като нулеви", казва Русалов.

Той уточнява, че подпомагането на културата не се различава от подпомагането на другите зърнени и маслодайни култури и идва основно по линията на директните субсидии за декар. Русалов прогнозира, че в близките години високата себестойност и по-ниските пазарни цени на маслодайното растение няма да доведат до нормални приходи за стопанствата. Под нормални той разбира такива, които са достатъчни за възпроизводството в селскостопанския цикъл.

Намаляващият износ

По-голямата част от произведената в страната рапица обичайно е за експорт. Културата години наред попада в топ 10 на селскостопанските продукти, които имат най-голяма стойност на износа, а традиционните й пазари са страните от ЕС. През 2011 г. експортът на рапица е бил за над 410 млн. лв., а България петият - най-голям износител в света на тази култура.

През 2010 г. страната е дори по-напред в това отношение - била е вторият най-голям. Този рекорд обаче не само не се повтаря в годините след 2011 г., а напротив, започва по-скоро негативен тренд (виж графиката). По данни на НСИ, през 2015 г. износът на рапица е бил за едва 189 млн. лв., спрямо 299 млн. лв. година по-рано. Спадът в стойността на експорта при маслодайната култура е значителен - 37%. Освен това от страната продължава да се изнася основно необработена суровина и много по-малко вторични продукти с добавена стойност.

Свиването на износа в последните години идва като ефект от това, че рапицата се използва основно за производство на биогорива, и докато тяхното предлагане расте, потреблението им продължава да е слабо и да зависи от отделните национални политики. В същото време индустрията се насочва към второ поколение биогорива, които нямат негативен ефект върху ползването на земята. Такива са сламата, дървесните отпадъци и други.

Въпреки това българската рапица остава ликвидна стока. "Ние имаме едно конкурентно предимство и то е, че тук културата излиза месец по-рано от времето, в което се събира в големите държави производители в Европа като Германия, Франция и Полша", казва Ангел Вукодинов. Очакванията за тази година също са добри. Засетите площи с рапица са близо 1.7 млн. дка и на този етап няма някакви конкретни неблагоприятни условия, които биха отклонили добивите от средните за страната. "Още с посяването паднаха добри валежи, но заради топлата есен рапицата прорасна на някои места, което доведе и до използване на регулатори на растежа, за да не бъде унищожена през зимата. Зимата обаче беше топла и всичко се разви благоприятно. През пролетта започнахме кампанията за борба с вредителите

Очакваме да има известни пропаднали площи заради атаки на вредители само в Плевенско и Добричко", разказва председателят на НАЗ Светослав Русалов.

Тазгодишният добив на рапица най-вероятно ще е подобен на миналогодишния или около 400 хил. тона.

Шанс на вътрешния пазар

Алтернативата на износа са продажбите на вътрешния пазар, които макар и в по-малки мащаби са добър вариант за реализацията на продукцията. "В България рапицата се купува за производство на биодизел. Рафинериите дават цена, по-висока с 10 лв. за тон от тази, която предлагат износителите, защото си спестяват транспортните разходи", казва Вукодинов. За установените във времето партньорства с българските производители потвърждава и търговският директор на "Астра биоплант" Деян Станков.

Компанията има преработвателен капацитет 350 хил. тона зърно, който се опитва да изпълнява всяка година и работи основно с рапица, слънчоглед и соя, като притежава и два завода за производство на биодизел с капацитет 160 хил. тона. "Астра биоплант" е сочена за лидер в производството на биодизел в региона.

"В последната година преработихме най-много рапица, но бизнес климатът за покупка на суровини в България е много труден. Ние практически сме в конкуренция с големите международни компании от ранга на Cargill и Glencore, които имат представителства в България. Много често тези компании сключват предварителни договори за експорт, а когато не могат да ги изпълнят, буквално в последния момент дават по-високи цени", казва Станков. По-високите цени са причина в последните две години компанията силно да ограничи покупките от българския пазар.

"Сега набавяме само около 30% от нужните ни за производството суровини от България, а останалото внасяме по река Дунав от Унгария, Румъния, Сърбия и Молдова", казва Станков. Той уточнява, че повече от половината от необходимите рапица и слънчоглед обикновено се купуват по време на жътвените им кампании, но много от производителите предпочитат да задържат количества в очакване на по-високи цени.

Компаниите, които се занимават с производство на биогорива реално нямат възможност да отглеждат самостоятелно всички маслодайни култури и да се застраховат срещу високи цени, защото няма как да засаждат години наред рапица на една и съща площ.

Станков обяснява, че биодизелът остава търсена, но също така и много предлагана стока, а сривът на петрола е оказал силно влияние върху цената му. В момента тон от екологичното гориво се предлага за 800 евро, което е спад с около 100 евро за последните три години.

Цената на рапицата поне в близко бъдеще ще следва настроенията на пазара на биогорива, зад който се крие идеята за по-чист и щадящ атмосферата транспорт. В същото време обаче тази идея среща и все по-критични гласове, които казват, че отглеждането на земеделски култури за горива всъщност ще изостри недостига на храни и няма как едно производство да е биологично, ако то натоварва почвите и използва повече енергия отколкото добива. Тоест в дългосрочен план бизнесът на жълтите полета ще зависи в голяма степен и от това кога индустрията ще намери по-справедливия и евтин заместител на земеделските култури.