Бургас показа защо е витрина на ГЕРБ! Цецка Цачева смаза ген.Румен Радев
Димитър Николов и ГЕРБ по груби изчисления ще осигурят на Цецка Цачева поне 60 хил.гласа
06 Ноември 2016, Неделя, 20:25 ч.
Автор: Иван КОЛЕВ12 % е разликата между двамата след обработването на 70 % от протоколите на паралелното преброяване
ГЕРБ остава първа политическа сила в Бургас след президентските избори, показват обработените на 70 % резултати от паралелното преброяване.За Цецка Цачева са гласували 32,8 % от гласоподавателите, за ген.Румен Радев вота си са пуснали – 21 %, а за Красимир Каракачанов – 14,6 %. Четвърти остава Веселин Марешки с малко над 10 %. Окончателните резултати от паралелното преброяване се очакват след полунощ.
ГЕРБ печели убедително в ж.к.“Меден рудник“, както и в централната градска част. Известен паритет има в ж.к.“Изгрев“ и ж.к.“Славейков“. Стабилна е подкрепата за партията в ж.к.“Лазур“.
БСП взе изборите в няколко села. Най-убедителна е победата в червеното село Равнец.
В категории:
Политика
,
Президентски избори'2016
Крупен обир на паркинг в Кърджали, апаши отмъкнаха 12 000 лв. от автомобил
Кремъл отново предупреди: Ако бъдат иззети руски активи, ще има ответни действия
28/04/2024, Неделя 20:40
0
БГ шофьорите в Гърция влизат в затвора, ако направят това
От какво е болен този певец
28/04/2024, Неделя 20:00
1
Първият ми съпруг ме подари на втория, призна тази певица
Това е най-големият стратег в "Един за друг"
28/04/2024, Неделя 19:21
0
Нещо невероятно се случва с планетите
28/04/2024, Неделя 19:00
0
Комунистически диктатор твърдял, че видял извънземни в България
28/04/2024, Неделя 18:31
1
Зрителите да свикват с тази физиономия, ще я гледат дълго от тв екрана
28/04/2024, Неделя 18:21
1
Гонзо си има нов враг - Вики от "Ергенът"
28/04/2024, Неделя 18:00
0
Как семейството на Кирил Петков го изненада за РД
28/04/2024, Неделя 17:30
3
Тя танцува с рокля с 3 000 камъка в Денсинг старс
28/04/2024, Неделя 17:18
0
Благодаря!
Снимката на " кандидат- президента " Радев в Белене , е жесток анализ , на българската безпросветна бездна . Радев застанал пред надписа " Белене е с теб ", доказва , че за него самия интелигентността съществува САМО КОГАТО Е ПРИНУДЕН ДА ТЪРПИ ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО СИ от ДС , БСП и ДПС кликата, без да съзнава , че ИНТЕЛИГЕНТНОСТ означава , че човек първо трябва да уважава себе си и хората от Белене и България , които са достойни за уважение . Както е видно от надписа зад Радев внушението за " паметникът Белене " / и комунистическия концлагер и престъпния проект " АЕЦ - Белене " наказал българите да отгладуват с над 3 милиарда лева /е на въоръжение за агитация на българи , не живеещи и мислещи уж в миналата епоха , а на сегашната - посткомунистическата . Това което показва кандидат - президентската кампания на Радев , е че саблезъбото им желание е ВРЪЩАНЕ КЪМ ТАТОВИЯ ДИКТАТОРСКИ КОМУНИЗЪМ и отказ от цивилизацията предлагана ни от развита Европа . Отказът от човешките права и свободи е точно внушението чрез " паметникът Белене ", очевадно подсказващ на интелигентните българи , че чрез мюрето Радев се опитват да узаконят чрез замъгляване чудовищните и кървави образи на комунистите , ДС , БСП , ДПС по два начина. Първият начин е чрез " човека от народа " - дезертьора от Европа и света Радев да узаконят кървавите си намерения , и вторият начин е чрез " обикновеният българин "- женкарят Радев , комунистите да не изглеждат толкова жестоки и точно на техния неинтелигентен фон вече са принудили ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОРИСОВ да плати престъпно- поръчаните реактори защото " е глупав "а би трябвало тези пари да ги даде на пенсионерите.
През цялата си кампания дезертьора Радев чрез н еприязън и злоба , ефрейторски внушава разни гнусни и безпардонни измишльотини за чуждите и български емигранти. Най вече по кампанията около изборите. Когато по традиция внедрена от ДС , БСП и ДПС българите се делим...
За да не знае техния " електорат ", че за интелигентните в България и всички българи по - света - Първо: чужбина НЕ съществува.Светът днес е там където има по-добра и по-платена работа, по-надеждни университети, по-смислено бъдеще. И понякога не всеки заминава, за да „ остане“. Радев от тясната си кабинка в самолета още не е разбрал , че всеки буден човек иска да опознае свободния свят ... и този свят не е неговата социалистическа казарма ?! Не е разбрал , че ако имаш избор между Софийският и Монтанският университет - избираш Софийския. Но ако имаш избор между Оксфорд и Софийският, всеки ще избере Оксфорд. И не защото е в „чужбина“ и не само заради качеството на образованието, а заради възможността на всеки нормален българин и човек , да се докосне до друга култура, да срещне хора от цял свят, да се пребори със себе си, да постигне нещо сам.
Радев за себе си дори не е разбрал голямата драма , че болшинството от българите се изнесоха и изнасят, защото се чувстват чужденци в собствената си родина 27 години след като ДС се телепортира във всички над 350 партии .Вярващите в себе си българи / най - вече "децата на номенклатурата" / избягаха не само заради хаоса и абсурдната беднотия създадена от ДС , БСП и ДПС ,не и заради това че им писва от ретроградните наставления на ошашавените си от комунизъм родители , а просто защото имат коренно различни възгледи, интереси, ценности, амбиции и мечти от типичните -„ балканджии“. Образът на чужбина (разбирай Западна Европа и Северна Америка), като извор на вечна младост и благоденствие, поставен до този на България/ която се намира малко на запад от Русия и Турция/- създаде едно разбиране за емиграцията , като за спасение и бягство от проблемите и абсурдите в посткомунистическа и ченгеджийска България. Генерал - Радевците понеже нямат военни успехи ,а внушават , че емигрантите са предатели, които са се изхитрили да се махнат и са оставили будалите в родината сами да се мъчат с "положението". Според тях това значи,ако гласуваш за ГЕРБ или ако не дай си боже имаш любопитството и поне малко ум, имаш стремеж, дръзнеш да рискуваш и да се „ откъснеш“ - веднага те РАЗЖАЛВАТ. Оприличават това като цепене в родово-общинния строй който България напусна още в края на 19 - ти век въпреки " помощта "на Русия. Генерал - Радевците вече 27 години разиграват следният парадокс : докато живееш в България, БСП , и ДПС се опитват да убедят българите / особено младите /, че е тъпо и мизерно да живееш в България и ще бъде фантастично да се махнеш. Но заминеш ли, мненията им се изменят в : „Ааа, добре му е на емигранта - българин там на лесничкото. Измъкна се , спаси се от ГЕРБАДЖИИТЕ...!. Така БСП и ДПС чрез мюрето Радев изграждат хибридно - психотропнаизкуствена мисловна бариера между „нас“- страдалците в България, и „тях“- заминалите в чужбина. Което води до допълнително отвращаване на българите от Президентската и всички останали институции по имперската схема " разделяй и владей " .
БСП и ДПС ,заливат българите с едни кичозни словоизлияния и размишления, излезли от перото на патологично увредено съзнание на водачите им - написани с онази животинска жестокост, с която третираха „ невъзвращенците“ от „ златното време“ при Т.Живков. Размишленията на генерал - Радевците, се раждат от адската смес между брутално слугинство пред Москва и примитивен ум. А липсата на поне малко познание за западната действителност, глупостта и ЗАВИСТТА филтрират българите така, че връзката с реалността да изтънее до опасни нива на маргинализъм. А когато елементарният гласоподавателски мозък се „ разтревожи“, той разцепва света на добри и лоши. И понеже за БСП и ДПС по подразбиране „ те“ са добрите - лошите са Бойко Борисов , ГЕРБ и " международното положение". БСП и ДПС чрез Радев внушават / защото на Нинова и Доган не им стиска / , че „ чужбината“ е особено добър избор за всякакви неудачници и морално пропаднали, сексуално прецакани и финансово провалени „ лоши българи“, които автоматично се припознават, заклеймяват и позиционират като техни ВРАГОВЕ. Нещо повече с подобни словоизлияния и действия БСП и ДПС пробутват чрез Радев на българите , нещо като СЕРТИФИКАТ за собственото си „ величие“ на перфектни „ патриоти“. Дори техните хора начело със Станишев гласуваха в Европарламента да се настаняват масово сирийски бежанци в България "патриотично "да запълнят местата на "българските невъзвращенци "
Та това е видимото от кампанията на генерал - Радевците от БСП и ДПС в България " емигрант - затвор Белене" за да може покрай сухото да изгори и суровото. Някой да не е разбрал...?
Спомнете си - мутрите, рекета, Станишев, бизнес клубовете, обръчите от фирми, Орешарски и милиардите на КТБ. За това ли ще гласувате за четвърти път?
Нощта на изборите винаги е часът на истината. И снощи не ни се размина зловещата истина, че печално известната тройна коалиция е като триглавата ламя – колкото и пъти да отсичаш някоя от главите ѝ, тя регенерира. В нощта след изборите на 6 ноември регенирираха цели две глави на модела „Орешарски” – БСП и ДПС.
Директно, брутално и без никакви заобиколки.
Румен Радев, подкрепян от БСП, се откъсна с 4% пред кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева и ДПС по стар свой си обичай врътна палачинката и открито застана зад партията, от която ѝ замириса на власт.
Оттук нататък дилемата е ясна – избираш Радев, получаваш Доган.
С всички произтичащи от това последствия в случаите, когато тези две парти са докопвали властта в държавата.
Да припомняме ли: правителството на Любен Беров в началото на 90-те и разцвета на мутренските времена и рекета; правителството на Сергей Станишев и превръщането на политиката в бизнес клуб; правителството на Пламен Орешарски и плачевния му завършек, милиардите на КТБ. За това ли гласувахте вчера и за това ли ще гласувате?
За едни – сватба, за други – брадва. Това е характеристиката на тези управляния. Задкулисието налива гуша, а народът обеднява ли обеднява.
На път сме да почетвъртим това самоубийствено упражнение, след което все по-трудно ни се отдава да се държим като жар-прица и да възкръсваме от пепелищата на държавата. И пак се нуждаем от припомняне за неверниците – бащицата на тройната коалиция ни докара тройния шлем, чиито милиарди изплащаме днес. И моделът „Орешарски” – тържеството на задкулисието, пак процъфтя по негово време.
Тъй че и днес няма грам съмнение – избираш Радев, получаваш Доган и връщаш примката на врата си още по-затегната от годините на властова алчонст и слонски реваншизъм.
Още повече, че бащицата и на тази кандидатура отново е същият, нищо, че в последния момент го изритаха от заверата. Още повече, че и сегашната маша от политическата търговия на тази партия Орешарски брутално е открито и недвусмислено е насочена срещу целия народ и държавата. Самият бащица стана президент именно с гласовете на ДПС. След всичко, избрано с гласовете на ДПС, трева не никне. Това ни казва най-близкото ни минало, което за доста от нас е целият ни живот.
Ако Радев стане президент, това ще е най-голямата фалшификация на всички избори досега!
Може би повече хора искат Радев и по-малко Цачева за държавен глава на първи тур. Но очевидно никой не иска мюрето Орешарски за каквото и да било и фактът, че неговата подкрепа се свежда единствено до монолитния и дисциплиниран електорат на ДПС е най-крещящото доказателство за търгашеското естество на кандидатурата му.
Но въпросът остава да виси със страшна сила – отново ли ще позволим ДПС да определи кой ще е президентът на България и какво ще е бъдещето ѝ или ще се съобразим с ясната заявка на нацията, която се бори за чест и достойнство, ако се съди по огромния ръст на гласовете за Патриотичния фронт? Отново ли ще пуснем държавата по бобслея на задкулисните сметки и интереси на обръчите от фирми и олигарси?
Това не бива да се допуска. Това е последното, което можем да си позволим и след което може би вече това наше скъпо местенце ще престане да бъде държава и ще се превърне в никому ненужна територия. Май че си струва този път да помислим добре.
Не в деня на размисъл, а пред тези 7 дни, след които можем да заличим България. Всичко може да не бъде простено, но това – никога и от никого. Тъй че мислете!
И както на първи тур, всеки се биеше за себе си и в крайна сметка всички срещу Цачева, здравият разум изисква на втори тур да изиграем обединението, което прави силата - всички срещу ДПС и креатурата на задкулисието Радев!
Гласоподавателите са приели изборите като конкурс за мис или шоу, а не са си задали въпроса: Накъде отива България, заяви пред медията ни експертът
Резултатите от първи тур на изборите за президент са шокиращи. 28 години след промените България се върна в начално положение и отново е на път на власт да се върнат БСП и ДПС. Това заяви специално за БЛИЦ конституционният съдия Георги Марков.
По думите му, колкото пъти те са се докосвали до властта, толкова пъти са съсипвали България.
Г-н Радев правилно пита кой съсипа България, но въпросите му трябва да са отправени към БСП и ДПС. Защото в Лукановата зима нямаше дори памук и аспирин в аптеките, а хората умираха по опашките. Защото по времето на Виденов заплатите достигнаха три долара, допълни Георги Марков.
По думите му в неделя хората са приели изборите като конкурс за мис или шоу, а не са си задали въпроса: Накъде отива България. Той препоръча на Бойко Борисов да подаде оставка, защото този парламентарен цирк трябва да бъде прекъснат и защото със сигурност ще спечели. Но дори и да не може след това да състави правителство, да мине в опозиция. Ако БСП и ДПС вземат властта, няма да изкарат повече от година, прогнозира Марков. Той смята, че и Радев няма да изкара до край мандата си като президент.
Халал да ни е г-н Радев. Дълбоко се съмнявам, че той ще изкара своя мандат. Защото няма политически опит, политическо мислене и елементарни политически рефлекси. Той е роден пилот, но не е роден политик. Надявам се, че и ГЕРБ ще направи много задълбочен анализ на грешките, които направи през последните месеци. Всяко зло за добро, допълни Георги Марков.
Той призова и за спешни промени в Избирателния кодекс след референдума. Не бива с лека ръка да бъде игнориран вотът на избирателите. Според Марков е най-добре да се въведе смесената система и поне 120 от депутатите да се избират мажоритарно.
Малко хора обичат да се връщат към това време, но преди около 20 години .. България премина през така наречената Виденова зима, която остави страната напълно опустошена. Кризата, в която ни вкара тогава управлението на БСП, доведе до близо 50-процентен спад на реалните заплати и близо 60-процентен спад на реалните пенсии спрямо годината преди Жан Виденов да дойде на власт. Коефициентът на заетост в края на мандата на БСП беше 44.43 процента в сравнение например с 49.59 процента през 2014 г. (което ще рече, че много повече хора в трудоспособна възраст нямат работа през 1997 г., отколкото днес), а доходът на българските граждани достига до най-ниската точка в историята си по отношение на средния за света.
По данни на НСИ средномесечната работна заплата през 1997 г. се равнява на почти 128 лв. в днешни пари (като в първите месеци на годината е много по-ниска и достига до нещо като 10-15 долара). Минималната работна заплата, когато хиперинфлацията се успокоява е равностойна на под 30 лв. днес (при по-висок курс на долара тогава), а до края на годината става 45 лв. Самата хиперинфлация „изяжда“ спестяванията на българските граждани и ефективно ги връща с десетилетия назад.
Такава е равносметката от на практика четвъртия фалит, до който докарва България БКП/БСП от 1960 г. насам, и не е никак учудващо, че левите „журналисти“ никак не обичат да си спомнят за нея. Това, което искрено ме изненадва обаче, е безскрупулният опит на един от тях – нашия любимец Александър Симов – така да извърти историята, че някак си да пропусне виденовия фалит (а и предишния фалит на БКП преди него), при това напук на факта, че повечето му читатели хем би трябвало да ги го спомнят добре, хем не са чак толкова тъпи, че да се оставят да ги водят за носа по такъв плосък начин.
Още в първия параграф на статията си Симов например заявява, че „[в настоящия момент] българите са по-бедни, изолирани и отчаяни, отколкото когато и да било преди в историята“. Наистина? Фактът, че минималната работна заплата днес е три пъти по-висока от средната работна заплата в края на управлението на Жан Виденов би трябвало да ни казва също толкова категорично колко вярно е твърдението, че сме по-бедни от всякога, колкото и този, че реалната пенсия днес също надхвърля над три пъти тази от онова време.
Що се отнася до отчаянието, при все че бях още малък, аз много добре помня до какво състояние доведе БСП българските граждани през 1997 г. и, докато то можеше да съвсем точно да бъде определено като „отчаяние“, това съвсем не може да се каже за състоянието на сънародниците ми в момента. (А не мога да не добавя, че единствените случаи в най-новата ни история, в които българските граждани се вбесяват на управниците ни дотолкова, че да протестират с месеци срещу тях, някак все се случват по време на мандатите на БСП.)
Разбира се, Симов и колегите му са напълно прави, когато твърдят, че българските граждани живеят по-зле от останалите граждани на ЕС. Любопитно е обаче как винаги пропускат да добавят: 1.) че това се случва въпреки относително приличното развитие през голяма част от последните 18 години (само по себе си постижение на фона на политическия ни елит и вляво, и „вдясно“), започнало след безпрецедентната в най-новата ни история катастрофа, до която ни доведе тяхната собствена партия; и 2.) че всички по-богати държави от нашата, на практика без изключение, имат по-добре развити пазарни икономики от нея, така че по всяка вероятност не наличието на „твърде много пазар“ ни прави (относително) бедни, а точно фактът, че той не играе достатъчно голяма роля в стопанството ни.
Не знам за кого е предназначена елементарната пропаганда на Симов и дали сред собствените му фенове има чак такива идиоти, които да ѝ се вържат, но знам, че тънката и вероятно все по-невидима за много „журналисти“ вляво разлика между достойната журналистика и тази по Гьобелс е, че първата изисква поне коректно представяне на фактите, независимо от идеологическите пристрастия на авторите си.
Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
- Това е контролирано изтичане на информация от МВР...
"Бургас показа защо е витрина на ГЕРБ! Цецка Цачева смаза ген.Румен Радев
За Цецка Цачева са гласували 32,8 % от гласоподавателите, за ген.Румен Радев вота си са пуснали – 21 %, а за Красимир Каракачанов – "
http://flagman.bg/article/113951
ЗАГЛАВИЕТО НА НАЙ-ЖАЛКИЯ САЙТ ДНЕС!!??
Резултати в Бургаска област до момента: Цецка Цачева - 24,24%, Румен Радев - 22.39%
ГЕРБ поведе с 24,24% срещу 22.39% за БСП в Бургаска област при обработени 73.31% от изборните протоколи. "
ДА СЕ СЕЩАТ БУРГАЗЛИИ ,КАКЪВ ЩЕ Е РЕАЛНИЯ РЕЗУЛТАТ ПРИ 100% ПРЕБРОЯВАНЕ
Не, авторът на фразата не е писателят Максим Горки, въпреки че става известна чрез знаменитата му “Песен на сокола”. Много преди Горки думите се появяват в баснята на Ивана Хемницер (1745 - 1784) “Мужик и крава”. Баснята разказва за печалния опит на мъж да яхне крава вместо кон. Изводът е повече от очеваден: не можем да очакваме да литне този, който е създаден да пълзи.
НАЙ-ГОЛЯМАТА ОПАСНОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ Е АКО ОГЛАДНЯЛАТА ВЪРХУШКА НА БСП ДОЙДЕ НА ВЛАСТ.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО Е ДА СЕ ОБЕДИНИМ И НЕ ГО ДОПУСНЕМ!
Магдалена Ташева с още разкрития за скандала с пенсионирането на ген. Радев. Генерал Румен Радев не е подал оставка, а се е пенсионирал и е лапнал към 200 бона, разкри депутатката от „Атака“ Магдалена Ташева.
Тъй като на лъжата краката са къси веднага става ясно, че генерал Румен Радев не е подал оставка, а се е пенсионирал и е лапнал към 200000 лв. Заплатата му до този момент е била около 10 хил. лв., като понякога е надхвърляла и 30 хил. лв.
НЕКА СИ ПРЕДСТАВИМ КАК ЧОВЕК С ТАКИВА ДОХОДИ МОЖЕ ДА СТАНЕ „СОЦИАЛЕН ПРЕЗИДЕНТ“.
ИЗОБЩО КАКВО ОЗНАЧАВА „СОЦИАЛЕН ПРЕЗИДЕНТ“, МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ОТ БСП ДА ГО РАЗЯСНИ, ЗАЩОТО НЕ СТАВА ЯСНО?
АКО ИМАТ ПРЕДВИД АГЕНТА НА „ДС И ВИДЕН ЛОВЕЦ – ГОЦЕ ПЪРВАНОВ“, КОЙТО ЗАБЪРКА АФЕРАТА „БЕЛЕНЕ“, НЕКА ЯСНО ГО КАЖАТ НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ?
„Не разбирам маймунджилъците, които върти БСП. Бяха формирани от Драгомир Стойнев инициативни комитети в страната, които издигнаха ген. Румен Радев за президент. Защо им беше това?“, каза още Ташева по повод издигането на бившия командир на ВВС за „Дондуков 2“.
Припомняме, че Ташева направи скандални разкрития за пенсионирането на Радев от ВВС.
„Лъжа е, че Радев е подал оставка в знак на протест срещу далаверите във ВВС и охраната на българското небе от чужди армии. Нищо такова няма, пенсионирал се е. Тази лъжа срива цялата му пиар стратегия, която трябваше да му изгради фалшивия образ на патриот.
Защо излъга ген. Радев? Вие как мислите? И защо изместихме темата към 200-те хиляди?“, написа в профила си депутатката.
Министерството на отбраната в свое официално съобщение потвърждава, че Радев не е подал молба за напускане, както той твърди, а че иска да се пенсионира.
Ето и какво казват от министерството:
„Днес, 1 август 2016 г., в Министерство на отбраната постъпи рапорт от командира на Военновъздушните сили генерал-майор Румен Радев за освобождаване от военна служба на основание чл. 169 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Рапортът ще бъде разгледан съгласно законно установените процедури“
Ако желаете, може да прегледате форума на ИИКО, където ще се радваме да споделите мнение относно всички теми, които ви вълнуват.
Чак ме сплаши
Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.
Евродепутатите от БСП и ДПС са единствените български евродепутати, които са подкрепили резолюция на Европейския парламент за насърчване на миграцията. Става въпрос за мигранти от трети страни към Европа. Спорната резолюция е приета на заседанието на Европейския парламент в Страсбург във вторник с гласовете на Партията на Европейските социалисти и АЛДЕ - в първата членува БСП и неин председател е Сергей Станишев, а ДПС е член на АЛДЕ. Подробностите в следващия материал.
На 25 октомври Европейският парламент приема спорна резолюция за насърчаване на миграцията от трети страни към Европа. Документът е одобрен с 339 гласа "за", 333 - "против" и 25 - "въздържал се". Резолюцията е подкрепена от Партията на европейските социалисти и Алианса на либералите и демократите в Европа. Европейската народна партия гласува "против".
Как гласуват българските евродепутати?
Резолюцията е подкрепена единствено от евродепутатите от БСП и ДПС. Против гласуват всички останали.
Документът предвижда десетки мерки за насърчаване на миграцията от трети страни към Европа, които държавите - членки на Европейския съюз трябва да предприемат.
Така например в точка 30 от резолюцията се казва, че цитирам "трябва да се избягва създаването на изолирани квартали за мигранти, като се насърчава тяхната интеграция и възможностите за оползотворяване на целия потенциал, свързан с обществения живот".
В точка 51 пък се твърди, че миграцията е призната в световен мащаб като мощен инструмент за устойчиво развитие, тоест тя е полезна.
С резолюцията се забранява още на държавите от Европейския съюз да налагат културни ограничения на мигрантите. Залагат се и сериозни бариери пред връщането им в родните им страни. Освен това има специална точка, в която се твърди, че страните от Евросъюза трябва да приемат икономически мигранти, дори и такива, които бягат от родните си държави по климатични причини. Освен това се призовава Европейският съюз да набележи действия, които правителствата на страните - членки да предприемат за увеличаване на потенциала на миграцията като цитирам "фактор за развитие".
Потърсихме евродепутатите от БСП и ДПС, за да разберем защо са подкрепили резолюция за насърчаване на миграцията, след като в България от БСП ежедневно се обявяват против бежанците и обвиняват правителството, че не правело достатъчно, за да ги спре.
Ето какво например каза Илияна Йотова в сряда по повод на бежанците.
Илияна Йотова:
"Не случайно говорят вече за третия път на миграцията именно тук на българо-турската граница, сухопътното трасе за вътре в Европа. За съжаление сегашното правителство не може да се справи с тази криза - само я задълбочава."
Свързахме се с евродепутата от БСП Момчил Неков, който каза, че искал първо да прочете какво пише в резолюцията, която вече е подкрепил и тогава да коментира.
Момчил Неков - евродепутат от ПЕС/БСП:
"Искам да погледна самия доклад, за да ви дам точна и ясна информация."
След като се запозна с резолюцията, ето какъв коментар направи пред телевизия "Европа" Момчил Неков.
Момчил Неков - евродепутат от ПЕС/БСП:
"Вижте смущаващи неща има навсякъде, въпросът е че самата тема е доста чувствителна за българите. Това е резолюция по самата тема с бежанската криза. Резолюцията на ЕП относно правата на човека и миграцията от трети държави, тя е по собствена инициатива."
От БСП казаха, че не се запознати с документа, който са подкрепили техните евродепутати.
Потърсихме и евродепутатите ни от ЕНП, за да разберем защо те са гласували против резолюцията.
Емил Радев - евродепутат от ЕНП/ГЕРБ:
"Виждаме за пореден път как в България представителите на социалистите и на ДПС говорят едни неща срещу миграцията, срещу миграционния поток, да не се дават повече права в страната ни, а в един момент в ЕП с техните гласове и гласуването им за тази резолюция, на практика се дават все повече и повече права и се иска да се допусне свободно движение на мигрантите, към която и държава да искат да се заселят. Това са неща които българското общество не би одобрило по никакъв начин."
Не открихме нито един от евродепутатите от ДПС за коментар, тъй като не отговарят на мобилните си телефони.
Експерт разкри: Първанов е станал президент с манипулиран вот от Турция
На балотажа между Волен Сидеров и Гоце през 2006 г. в Турция не е имало хора от Външно
Георги Първанов е станал президент с манипулиран вот от Турция. Това стана ясно вчера от изявлението на експерта Димитър Димитров пред парламентарната Комисия за изборните нарушения на вота от 5 юли, оглавена от националиста Явор Нотев. Димитров заяви, че на втория тур на президентските избори през 2006 г. в избирателните секции в Турция не са били командировани служители на външно министерство, каквато е практиката. Това е грубо нарушение на закона, съобщи Димитров. Думите на експерта потвърждават оценката на Волен Сидеров още от 2006 г., че Гоце стана президент втори мандат с гласовете на етническите турци. Така хората на Доган се реваншираха за мандата, който Първанов им връчи за съставянето на кабинет на тройната коалиция.
По време на работата на комисията вчера стана ясно, че протоколите от Турция за вота от 5 юли, които се забавиха с месеци, са пристигнали във Външно в насипно състояние. Това е предпоставка за тяхното манипулиране, твърдят запознати с изборния процес. Явор Нотев предложи Външно да обясни как е допусната тази изключителна немарливост по отношение съхраняването на изборните материали. Депутатите ще настояват за повече подробности за функциите на избирателната комисия към МВнР. "Ще искаме обяснение какво е забавило предаването на съхраняваните в МВнР протоколите от Турция на ЦИК - искането на ЦИК е от 7 септември, а документите са предадени на 18 септември", напомниха от Комисията за изборните нарушения.
Районната прокуратура в Добрич вчера е поискала от Външно копие на протокол от Турция от вота на 5 юли. В изборния ден Минка Димитрова Куртева (59 г.) сигнализирала в полицията, че не може да гласува, защото е в забранителния списък, след като от нейно име е подадено заявление за гласуване в Турция. Икономическата полиция установила, че Куртева се води като гласувала в южната ни съседка, а според районния прокурор Веселин Вичев тя не е напускала страната.
В писмо на ГРАО до ЦИК от 6 август са споменати 174 души с двойно гласуване на 5 юли, но според експерти информацията не е пълна, защото е нужна поне 6-месечна работа, за да има коректни резултати.
И аз мога като тебе!
Р. Овч. уредил кумеца си с апетитен имот
Хората на Дългия инкасатор в общината шампиони по заменки и скандални сделки
Венецът на далаверите в София е отреден за „Софийски имоти”, чиито шефове впоследствие станаха обвиняеми.
Апетитно парче земя от 10 940 кв. м. в елитния квартал Драгалевци е било подарено на кумеца на Р. Овч. Георги Георгиев от столичното предприятие „Общински имоти”. Гигантската далавера е само една от десетките заменки, които са направили общинските съветници от БСП в периода, когато уж са в опозиция.
Това е една от темите, които Р. Овч., известен в партийните редици с прякорите Дългия инкасатор и Червения барон, избягва да коментира. За далаверите, обвързаностите между сини и червени в Столичната община по време на управлението на Стефан Софиянски пишат самите редови членове на БСП. Малко преди местните избори през 2007 г. в редиците на БСП е разпространено т. нар. кърваво писмо от представители на район „Витоша” в партията. Официалният му вариант е разпространен до всички медии. Към писмото обаче има и втора, много по-интересна част, която е предназначена само за очите на ръководството на БСП. Естествено партийната върхушка замита информацията, подадена в това писмо, и си затваря очите за далаверите на Р. Овч.. Четири години по-късно обаче кървавото писмо, чиито герои се оказаха все още действащи общински съветници и партийни дейци, излезе наяве.
Двигателите на далаверите
Някои от най-скандалните заменки с апетитни общински имоти са направени именно от общински съветници от „опозиционната” социалистическа партия. По време на управлението на Стефан Софиянски двигатели на далаверите са общинарите Мичо Райковски, Симеон Симеонов, Христофор Христов и Таня Найденова, до един верни кадри на несменяемия шеф на БСП-София – Румен Овчаров. Дясната ръка на Р. Овч. Мичо Райковски например през 2002 г. издействал 912 кв. м. имот на ключово място до метростанция „Опълченска” да бъде заменено срещу панелни апартаменти. Друга показателна заменка на Райковски е парцел от общо 870 кв. м. в централния район „Възраждане”, даден на частна фирма пак срещу панелки. Активният общинар два мандата поред е подкрепял и спорни предложения на колегите си отдясно, а през 2007 г. неговият „бащица” Румен Овчаров реши да го пенсионира и до момента го държи като зам.-шеф на БСП-София. За разлика от него останалите герои все още са в СОС, като например Таня Найденова, която самоотвержено гласува „за”, в разрез с официалната партийна позиция, за подаряването на Общинска банка на олигарха Христо Ковачки. Другарката Найденова е автор на няколко предложения на заменки на огромни общински имоти срещу панелни апартаменти, които са подкрепени от „вражеското” мнозинство на Софиянски.
На адреса на ромска колиба
Може би най-наглата заменка, правена от червените, е тази, в която кумецът на Румен Овчаров Георги Георгиев получава 10 декара общинска земя в най-елитния столичен квартал „Драгалевци”. Естествено с решение на СОС имотът е вкаран в активите на „Софийски имоти”, а оттам продаден за 44 лв. за кв. м. на Георгиев. Любопитното е, че кумецът не е имал достатъчно пари и е доплатил сделката с 1,3 дка. имот в околностите, който обаче е оценен от общинското предприятие на 95 лв. за кв. м. Схемата пък е повече от нагла. Първоначално маститото предприятие „Общински имоти” продава огромния имот на „американска фирма”, посочила за адрес у нас ромска колиба в Костинброд. Година след това кумецът на Р. Овч. официално прехвърля на свое име 10-те декара имот.
Верни хора по бордовете
Недоволните столични социалисти посочват, че техният лидер Румен Овчаров е поставил верни свои хора в бордовете на повечето общински предприятия. „Опозиционни” представители на районни съвети на БСП ръководят или участват в управлението на фирми като „Паркинги и гаражи”, „Егида”, „Мерополитен”, „Галатея 2020” и др. Самият тогавашен кмет Стефан Софиянски на официално питане отговаря, че около 30% от ръководните постове в бордовете се заемат от представители на БСП. Когато става икономически министър, Овчаров продължава политиката си на кадруване, като урежда свои хора и на хранилка в държавни фирми. Безспорно венецът на далаверите в София обаче е отреден за „Софийски имоти”, където дългогодишен шеф е коалиционният партньор на БСП и впоследствие обвиняем за далавери Симеон Симеонов. Същият, днес притежател на хотел в центъра на София, заедно с видни представители на десните като Тошко Добрев и Красимир Арсов успява да разпродаде и замени чрез различни схеми имоти на общината за милиарди левове. Един от най-скандалните случаи е със земята под басейн „Спартак”, която тихомълком между два тура на изборите през ноември 2003 г. е подарена на частна фирма, свързана с главата на Октопода – Алексей Петров-Трактора. Сред апортираните имоти са още тенискортове, терен за клубен център, паркинг, зелени площи, цялата паркова част около комплекса „Спартак” и дори пешеходна алея.
----------
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.