Безработицата пада, но и работещите намаляват! Близо 2,5 млн. българи са извън пазара на труда

Безработицата в България продължава да намалява, но зад положителния на пръв поглед показател се крие друга тенденция. Все по-малък дял от населението в трудоспособна възраст работи или активно търси работа. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за третото тримесечие на 2026 година.

Коефициентът на безработица е спаднал до 3,1%, което е с 0,3 процентни пункта по-малко спрямо същия период на 2025 година. Едновременно с това заетостта сред хората между 15 и 64 години е намаляла до 70,8%, или с 0,6 процентни пункта на годишна база.

Свива се и икономическата активност. Тя достига 73,1%, което означава, че по-малка част от хората в тази възрастова група участват на пазара на труда като заети или активно търсещи работа.

На пръв поглед тези данни изглеждат противоречиви. Причината е в начина, по който статистиката определя безработицата. За безработни се считат хората без работа, които активно търсят заетост и са готови да започнат работа. Лицата, които са престанали да търсят, не влизат в тази група.

Така понижението на безработицата невинаги означава, че повече хора са започнали работа. Върху показателя влияят и промените в броя на икономически активните лица.

Според НСИ през третото тримесечие в България са отчетени 95 100 безработни. Близо 60% от тях са мъже.

Безработицата сред мъжете достига 3,6%, докато при жените е 2,7%. Данните показват различия и според образованието, като най-сериозни затруднения при намирането на работа изпитват хората с основно или по-ниско образование.

При тях коефициентът на безработица достига 11,2%. За сравнение, сред завършилите средно образование той е 3,1%, а при висшистите едва 1,3%.

Разликата показва колко голямо значение има образованието за реализацията на пазара на труда. Хората с по-висока квалификация са в значително по-благоприятна позиция, докато тези с ниско образование са изложени на по-голям риск от продължителна безработица.

Особено тревожни са данните за хората, които не успяват да намерят работа повече от година.

Общо 41 500 души, или 43,6% от всички безработни, са продължително безработни. Това означава, че почти всеки втори човек без работа се опитва да намери заетост повече от 12 месеца.

Друг проблем е навлизането на младите хора на пазара на труда. Всеки пети безработен търси първото си работно място.

При младежите на възраст между 15 и 29 години коефициентът на безработица достига 8,1%. Макар показателят да намалява спрямо предходната година, той остава значително над общото равнище за страната.

Данните показват, че преходът от образование към първа работа продължава да бъде предизвикателство за част от младите хора, особено за тези, които нямат професионален опит.

Общият брой на заетите лица в България е близо 2,92 милиона души. Най-голям дял от работещите са ангажирани в сектора на услугите.

Там работят над 2 милиона души, или 68,3% от всички заети. В тази група попадат търговията, транспортът, хотелиерството, ресторантьорството, образованието, здравеопазването и редица други дейности.

Индустрията осигурява работа на 26,9% от заетите, а селското, горското и рибното стопанство на 4,7%.

Структурата на заетостта е особено важна и за области като Бургас, където туристическият сектор, търговията и услугите имат значителна роля в местната икономика. Представените национални данни обаче не позволяват да се направи конкретен извод за изменението на заетостта само в Бургаска област през третото тримесечие.

Повечето работещи в страната са наети служители. Делът им достига 86,3% от всички заети, като приблизително три четвърти от тях работят в частния сектор.

Самостоятелно заетите лица без наети служители представляват 7,7%, а работодателите са 5,7% от всички заети.

Сравнително малък остава делът на наетите по временни трудови договори. Според статистиката той е 3,4%.

Интересна тенденция се наблюдава при по-възрастните работещи. Докато общата заетост сред хората в трудоспособна възраст намалява, при лицата между 55 и 64 години тя се увеличава.

В тази възрастова група коефициентът на заетост достига 72,2%. При младите хора между 15 и 29 години делът на работещите остава непроменен спрямо предходната година и е 34,1%.

Една от причините за по-ниската заетост сред най-младите е продължаващото образование. Част от тях все още учат и не участват активно на пазара на труда.

По-сериозен въпрос поставят данните за икономически неактивните лица.

Близо 2,47 милиона души на възраст над 15 години не работят и не търсят активно работа. Жените представляват 59,2% от тази група.

Тук попадат различни категории хора, включително пенсионери, учащи, лица с ангажименти по грижа за членове на семейството и хора, които по други причини не участват на пазара на труда.

Сред икономически неактивните в трудоспособна възраст най-голям е делът на продължаващите образованието или обучението си. Те представляват 42,4% от тази група.

Не всички неактивни обаче са извън пазара на труда по собствено желание.

Статистиката отчита близо 17 000 обезкуражени лица. Това са хора, които искат да работят, но са престанали да търсят активно заетост, тъй като не вярват, че ще намерят подходяща работа.

Тази група не се включва в официалния коефициент на безработица, въпреки че представлява потенциален трудов ресурс.

Данните за третото тримесечие показват, че пазарът на труда в България не може да бъде оценяван единствено чрез ниската безработица.

От значение са също делът на работещите, продължителността на търсенето на работа, възможностите за реализация на младите хора и причините част от населението да остава икономически неактивно.

Именно съчетанието между намаляващата безработица и свиващата се икономическа активност е една от най-съществените тенденции в последните данни на НСИ.