Днес не е ден за омраза и оставки! Днес е ден да бъдем хора!

Има моменти, в които е по-добре да замълчиш. Да оставиш политическите си пристрастия, личните амбиции и вечната нужда да бъдеш забелязан поне за няколко часа. Особено когато има загинали, десетки ранени и семейства, които чакат пред операционните с надеждата да чуят, че близките им ще живеят.

Но не. Още преди да е изяснено какво точно се е случило на автомагистрала „Тракия“, социалните мрежи се напълниха с дежурните разбирачи. Политици, коментатори, самоназначили се експерти по всичко. Започнаха обвиненията, политическите внушения, исканията за оставки. Всеки побърза да намери виновен, да посочи с пръст, да натрупа малко популярност върху поредната трагедия. Защото у нас дори смъртта отдавна е повод за политически дивиденти.

А през това време в Бургас се случваше нещо съвсем различно.

Дворът на Кръвния център се изпълни с хора. Обикновени бургазлии, които не пишат гневни статуси, не търсят виновни пред камерите и не се надпреварват кой ще изрече най-гръмката фраза. Просто са отишли да дарят кръв. За непознати. За хора, чиито имена вероятно никога няма да научат.

Докато едни събират харесвания, други даряват кръв. Докато едни искат оставки, други запретват ръкави. Докато едни превръщат трагедията в поредния политически спектакъл, други правят единственото, което в този момент може действително да помогне.

Разбира се, въпроси трябва да има. Отговорност също. Ако има виновни, те трябва да бъдат установени и да понесат последствията. Но има огромна разлика между търсенето на истината и политическото мародерство върху човешкото нещастие.

Днес не е ден за партийни точки. Не е ден за евтин популизъм и състезание по възмущение. Днес е ден, в който трябва да сведем глави и да си дадем сметка, че всеки един от нас можеше да попадне в този капан на „Тракия“. Да бъде сред ранените, сред загиналите или сред онези, които с часове чакат пред болничните отделения, надявайки се на добра новина.

Стига омраза. Стига гняв. Стига надвикване.

Поне не днес.