13 млрд. лева повече за заплати в държавата, над 60% от ръста отива в МВР и отбраната
Над 60% от увеличението на разходите за заплати в държавния сектор през последните пет години е концентрирано в две министерства - МВР и Министерството на отбраната. Само за периода 2020-2025 г. парите за възнаграждения в публичния сектор са скочили с 13 млрд. лева, от 11,3 млрд. до 24,3 млрд. лева годишно. Увеличението е 114%, докато данъчните и осигурителните приходи са нараснали с 88,8%. Разминаването вече се отразява пряко върху държавния бюджет, установява одит на Сметната палата, оповестен днес, 2 ноември.
Проверката е възложена от Народното събрание и обхваща публичните финанси от началото на 2020 г. до средата на 2026 г. Одиторите са установили, че над 90,7% от увеличението на разходите за възнаграждения е съсредоточено в едва 11 ведомства. Най-голяма тежест имат секторите на вътрешната сигурност и отбраната, където законови механизми за определяне на заплатите доведоха до значителни увеличения.
Сметната палата отчита и нарастване на броя на служителите в публичния сектор въпреки намаляването на населението със 7,13%. Заетите длъжности при първостепенните разпоредители с бюджет са се увеличили с 11 835 до 129 819, а в общините с още 25 466 до 232 367. Щатните бройки на 1000 жители вече са 28,32 при 24,70 в началото на периода.
Особено показателен е проблемът с незаетите места. Между 5,25% и 7,66% от щатовете остават свободни, но ведомствата запазват средствата за тях и натрупаните икономии служат за увеличаване на индивидуални възнаграждения и изплащане на бонуси. Така дори длъжности, за които няма назначени служители, продължават да влияят върху разходите за персонал.
През 2025 г. тези разходи вече достигат 10,73% от брутния вътрешен продукт при 9,40% през 2020 г. През последните две години увеличението им значително изпреварва инфлацията. Сметната палата посочва и съдебната власт, където законовото обвързване на магистратските възнаграждения с най-високите заплати в страната е довело до ръст от близо 80%, или допълнителни 551,6 млн. лева.
Последиците се виждат в бюджетния дефицит, който почти се е удвоил - от 3,5 млрд. лева през 2020 г. до 6,8 млрд. лева в края на 2025 г. През 2022 г. той е бил свит до 1,3 млрд. лева благодарение на по-бързия ръст на приходите при високата инфлация, но още през 2023 г. отново скача до 5,6 млрд. лева.
Държавният дълг също нараства с темпове, които одиторите определят като риск за публичните финанси. От 14,06 млрд. евро през 2020 г. той достига 31,43 млрд. евро през 2025 г., а прогнозата за края на 2026 г. е 37,7 млрд. евро. Очаква се съотношението му спрямо БВП да достигне 31,3%.
Самото обслужване на дълга става все по-скъпо. Разходите за него са нараснали от 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,53 млрд. евро през 2025 г. През следващото десетилетие държавата трябва да рефинансира над 12 млрд. евро стари задължения, емитирани при лихви между 1% и 2%. Замяната им с нови облигации при по-високи лихви ще увеличи допълнително плащанията от бюджета.
В одита има и друг показателен факт. Между 87% и 93% от бюджетните разходи, без вноската за ЕС, отиват за текуща издръжка, а делът на капиталовите инвестиции остава между 7% и 12,9%. Дори когато се планират повече средства за строителство и инфраструктура, изпълнението на инвестиционните разходи достига средно едва 78,1%.
Сметната палата настоява за оздравяване на публичните финанси чрез ограничаване на разходите и/или увеличаване на данъчните приходи, съчетани с мерки за икономически растеж. Към министъра на финансите е отправена и конкретна препоръка да създаде единна нормативна рамка за планиране, оценяване и контрол на публичните инвестиционни проекти, финансирани от държавния бюджет.