Явор Дачков за истерията около Шипка: Това прилича на масов „Петрохан“

Нова вълна от абсурдни твърдения за „разрушаване“ на Паметника на свободата на Шипка предизвиква напрежение, след като група граждани се събра на място и спря камион, който "извозвал камъни" от строителния обект. Протеситращите зоват с главни букви в социалните мрежи за "помощ", за да били спасели паметника от разрушение. Цитираме призива дословно:

"НА ШИПКА ИМА И В МОМЕНТА ХОРА, БЪЛГАРИ,ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ СА ТАМ, РОСЕН МИЛЕНОВ Е ТАМ, ТЕЗИ ХОРА С ТЕЛАТА СИ СТОПИРАХА КАМИОН ИЗКАРВАЩ КАМЪНИТЕ ОТ ПАМЕТНИКА. ПЪЛНО Е С ПОЛИЦАИ.БЪЛГАРИТЕ НЕ ОТСТЪПВАТ И НАСТОЯВАТ КАМИОНА ДА ОСТАНЕ НА МЯСТО. НА МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО. РЕСТАВРАЦИЯ НЕ Е БИЛО С БАГЕРИ СА КЪРТЕЛИ И ТОВАРИЛИ, ИЗВОЗВАЛИ. РАЗБРАХА И КЪДЕ СА БИЛИ КАРАНИ КАМИОНИТЕ С МАТЕРИАЛА. НИКАКВА РЕСТАВРАЦИЯ НЕ СЕ ИЗВЪРШВА, А РАЗРУШАВАНЕ НА ЕДИНСТВЕНОТО ОСТАНАЛО НИ. ОЩЕ РАНО ПРЕЗ ДЕНЯ РОСЕН МИЛЕНОВ БЕШЕ В МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА, ИСКАШЕ СРЕЩА С "ГОЛЕМИТЕ ", НЯМАШЕ ГИ, ВНЕСЕ ПИСМЕН ИСК ЗА СПЕШНА НАМЕСА И ТРЪГНА ЗА "ШИПКА ". КЪМ МОМЕНТА БЪЛГАРСКИ ХОРА СА ТАМ. МОЛЯ ВСЕКИ БЪЛГАРИН, МОЛЯ МЛАДИТЕ ХОРА, ДА ЗАСТАНАТ ДО ТЕЗИ ХОРА, КОИТО СА ТАМ, НА МЯСТО, ЧАКАЩИ НЯКОЙ ОТ ИНСТИТУЦИЯ ДА ДОЙДЕ И ДА ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКАТА И СТОПИРА ТОВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ СИМВОЛА НА БЪЛГАРИЯ."

Очаквано последва рационална реакция на ирационалните страхове. Журналистът Явор Дачков реагира остро и припомни интервю от 2024 г. с тогавашния директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, в което подробно са разяснени причините и процедурите за ремонта.

Разрушават ли Шипка? Как един необходим ремонт събуди старите страхове

Журналистът определи сегашните реакции като абсурдни и направи сравнение с обществената истерия около случая „Петрохан“.

„Нещата, които чета за ракията и Шипка, ми приличат на масов „Петрохан“, а идиотията у нас няма почивен ден. Тези абсурдни скандали във Фейсбук минават границите на всякакъв разум. Повтарям, че това интервю е от 2024 г.“, коментира Явор Дачков.

В интервюто от 13 януари 2024 г. д-р Чавдар Ангелов заявява категорично, че подобен план никога не е съществувал. „Разговори или намерения за унищожаване, увреждане, преместване, демонтиране, разглобяване или събаряне на паметника никога не е имало. Намерението на българската държава, в лицето на Министерството на културата и Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, е само едно - Паметникът на свободата да бъде ремонтиран. Интересът е паметникът да бъде запазен“, заявява още тогава д-р Чавдар Ангелов пред Явор Дачков.

Още през 2021 г. Паметникът на свободата беше затворен за обследване заради проблемите с влагата

Ангелов обяснява и конкретната причина за предприемането на цялостна реставрация. През април 2020 г. три каменни блока с тегло между 30 и 40 кг падат от югоизточния ъгъл на паметника и се стоварват върху плочника до входа на костницата. След този инцидент Министерството на културата назначава проверка, а експертите потвърждават необходимостта от пълно обследване и проект за консервация и реставрация.

По думите на Ангелов именно след падането на камъните през май 2020 г. е поставена и предпазната ограда около част от монумента. „След като паднаха камъни от фасадата през 2020 година, по указание на Инспектората за опазване на културното наследство при Министерството на културата, последвано от заповед на кмета на община Казанлък, на музея беше разпоредено да постави тази ограда. Тя трябва да остане на мястото си до приключването на всички дейности, свързани с ремонта“, обяснява д-р Ангелов. Той допълва, че ограничението е въведено заради безопасността на посетителите.

Подготовката за ремонта започва години преди настоящите спорове. Според Ангелов още през 2015 г. Министерството на културата е сезирано за състоянието на паметника. Последват технически паспорт, конструктивно обследване, идеен и работен проект, оценки за съответствие и съгласувателни процедури. Проектът за реставрация е подготвян в продължение на години при различни правителства.

Шипка затваря за три години: Започна голямата реставрация на Паметника на свободата

На 3 септември 2026 г. Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ публикува и официална позиция чрез Министерството на културата. От музея съобщиха, че през 2025 г. е проведена обществена поръчка за избор на изпълнител на проекта за реставрация и консервация, в която са участвали шестима кандидати, а изборът не е бил обжалван. Позицията беше разпространена след нови твърдения на представители на „Възраждане“ за дейностите по паметника.

Същия месец започна и реалната реставрация. Проектът предвижда работа по фасадите и интериора, подмяна на силно амортизирани каменни елементи, възстановяване на фугите и оловните обшивки и мерки срещу влагата. Във вътрешността трябва да бъдат премахнати натрупвани през годините изолационни материали и покрития, за да се разкрие оригиналният каменен градеж. Предвидена е и реставрация на вратите на официалния вход и костницата.

Именно изваждането и подмяната на компрометирани строителни елементи се превърна сега в основа за новите обвинения в социалните мрежи. Разпространяваните публикации представят товаренето и извозването на каменен материал като доказателство за разрушаване. В публично обявения проект за реставрация обаче е предвидена работа по силно амортизираните каменни елементи на монумента.

Последната цялостна реставрационна намеса по паметника е извършена през 80-те години, докато проблемите с влагата и фасадата се натрупват десетилетия. Тогава обаче е нямало социални мрежи.

„Подготовката на предстоящия ремонт на Паметника на свободата е усилие, което продължава вече повече от осем години. В него са включени министри на културата, които са били част от различни правителства - редовни и служебни. Никой никога не е поставял под въпрос дали ремонтът на паметника трябва да се направи“, казва Ангелов в интервюто от 2024 г. По думите му целта през цялото време е била монументът да бъде съхранен.

"Само ще спомена, че заради българско малоумие този ремонт се бави вече десет години и монументът става опасен за хората, които го посещават. Екипът на НПМ „Шипка-Бузлуджа“ подхожда с изключително уважение към Паметника на свободата, съзнавайки че той е издигнат в памет на всички - българи, руснаци, украинци, беларуси или хора от друга националност, които с лична жертва, губейки живота или здравето си, са допринесли за две неща - българският народ да бъде свободен и да имаме своя национална държава", довърши Дачков.

А на този фон... едни хора застават пред багерите и продължават да пречат на реставраторите да спасят паметника от най-лошия му враг - времето.