Не признавам други мекици: 100-годишна семейна рецепта ги прави пухкави като памук
Повече от век тази рецепта се предава в семейството и резултатът е онзи позабравен вкус на домашните мекици - леки, меки като памук отвътре и с големи въздушни балони под златистата коричка. Няма яйца, кисело мляко или сложни продукти, а успехът идва от консистенцията на тестото и начина, по който се оформя преди пърженето. То трябва да остане меко, еластично и леко лепкаво, вместо да се затрупва с допълнително брашно. При правилно загрята мазнина мекиците се надуват почти веднага и поемат по-малко олио.
За една голяма доза са необходими 4 чаени чаши хладка вода, едно пакетче суха мая от 7 - 10 г, една чаена лъжичка захар, една чаена лъжичка сол и приблизително 7 чаени чаши пресято брашно. За пърженето пригответе около 250 мл олио, като количеството зависи и от диаметъра на съда. Първата стъпка е активирането на маята - към хладката вода се добавят маята, захарта и една чаша от брашното. Сместа се разбърква до гладка кашица и се оставя покрита за около 15 минути, докато повърхността се изпълни с мехурчета.
Това е рецептата за най-бързите и пухкави мекици - целите са на мехури и са като памук
След като маята се активира, се добавя солта и постепенно започва прибавянето на останалото брашно. В началото се работи с дървена лъжица, а после тестото се омесва съвсем кратко с ръце. Тук е най-важният момент - не се изкушавайте да добавяте още брашно само защото тестото лепне, тъй като прекалено твърдата консистенция ще направи готовите мекици по-плътни. Купата се покрива и се оставя на топло за 30 - 40 минути, докато тестото удвои обема си и стане изпълнено с въздушни мехурчета.
След втасването работният плот се поръсва с брашно и тестото внимателно се обръща върху него, без да се премесва продължително. С набрашнени ръце или шпатула се отделят сравнително еднакви парчета, които се оформят на меки топки. Те се покриват и се оставят да починат още около 10 минути, за да се отпусне глутенът и оформянето да стане по-лесно. Именно тази кратка пауза помага тестото да се разтегля с пръсти, без да се свива обратно.
Навремето за тези мекици се редяхме на опашка пред пекарната, вече и аз имам рецептата
От този момент брашното вече се оставя настрана. Намажете леко ръцете и плота с олио, вземете една от топките и започнете внимателно да я разтегляте от средата към краищата, докато получите тънка мекица. Работата с мазни ръце не позволява допълнително брашно да пада в тигана, да загаря и да замърсява олиото. Не е необходимо всички мекици да бъдат идеално кръгли - неравната домашна форма е част от чара им.
Олиото се загрява в дълбок тиган или тенджера, като слоят мазнина трябва да бъде около 1,5 - 2 см. Температурата трябва да е достатъчно висока, за да започне тестото веднага да се надува, но мазнината не бива да пуши. Мекиците се пържат една по една или по няколко според размера на съда, докато придобият равномерен златист цвят от двете страни. Ако олиото е прекалено хладно, тестото ще престои по-дълго в него и ще поеме повече мазнина, затова стабилната температура е важна за добрия резултат.
Не признавам други мекици! Рецептата е в семейството вече над 100 години и няма грешка
Готовите мекици се изваждат върху кухненска хартия само за кратко и се поднасят още топли, когато вътрешността е най-мека, а коричката все още приятно хрупка. Класическата комбинация е с пудра захар или домашно сладко от смокини, ягоди или боровинки. Ако предпочитате соления вариант, парче бяло саламурено сирене и малко шарена сол са напълно достатъчни. Това е рецепта с малко съставки, при която не продуктите, а мекото тесто, правилното втасване и горещото олио правят разликата.