Кои са българите с по 5 + апартамента

Предстои сериозно увеличение на сградния данък в България.

Инициативата е обща – на новите управляващи от „Прогресивна България“ и на местните власти, без значение от коя политическа сила е кметът. Така че няма как да посочим един-единствен виновник. А и, ако трябва да бъдем честни, в самата идея има логика.

Данъчните оценки на имотите отдавна не отговарят на реалността. Самото Министерство на финансите посочва, че действащата нормативна база е свързана с оценки от 2007 г. Общините пък имат съвсем естествен интерес да получават повече приходи от собствените си данъци. Данъкът върху недвижимите имоти е местен приход и ставката му се определя от общинските съвети.

Данъчните оценки на имотите скачат двойно до 2029 г., какво означава това за собствениците

Дотук добре.

Само че има едно голямо НО.

В момента законът признава особеното положение на основното жилище и предвижда намаление на данъка за него. Облекчението може да се ползва само за един имот. За останалите обаче няма никаква прогресия според броя им.

Започва се: Правителството обсъжда прогресивен данък върху жилищата

И тук вече идва интересният въпрос.

Защо предстоящото увеличение трябва отново да бъде разпределено като одеяло върху всички?

Защо семейство с два апартамента – основно жилище и още едно, закупено за децата с 30 години събирани пари – трябва да бъде поставено в една и съща данъчна логика с човек, който притежава пет, шест или десет апартамента?

Не е ли справедливо общините и общинските съвети да обсъдят формула, при която всеки следващ имот се облага с по-голям процент? И така собствениците на 5 + апартамента да поемат в по-голяма степен увеличението.

Това не е някаква екзотична философия. Това е прост въпрос за мярката. Защото пет и повече апартамента не са един апартамент, умножен по пет. Те са друго имуществено състояние.

Ако държавата и общината искат от всички да участват повече, редно е да помислят и кой всъщност може да участва повече.

Кой трябва да понесе по-високия данък върху имотите в Бургас

И тук стигаме до една особено българска тема.

Кои са българите с по 5 + апартамента?

Разбира се, има предприемачи. Има хора, които са търгували, изобретявали, строили, купували, продавали, рискували. Има семейства, наследили имоти. Има хора, които са превърнали труда си в тухли и нотариални актове.

Но тъжната истина е, че у нас повечето милионери са като руските – назначени за такива от властта и паразитиращи върху държавния бюджет. Политици. Висши чиновници. Висши магистрати. Хора от държавни предприятия и бордове. Усвоители на обществени поръчки. Близки до тях семейства, роднини и приятели.

Например, бих бил безкрайно учуден, ако сред настоящите членове на Висшия съдебен съвет има някой „бедняк“ с по-малко от пет апартамента.

България отдавна има достатъчно основания да задава въпроса как се е натрупало определено богатство, особено когато то е натрупано в непосредствена близост до публичния ресурс. Затова въпросът е съвсем прост:

Ако човек има пет апартамента, защо данъчната тежест върху петия трябва да бъде същата като върху втория?

Навсякъде по света богатството обича да се представя като резултат от предприемачество, риск, талант и труд. В България към тези добродетели трябва да добавим и една друга – познаването на правилния човек. Тъкмо затова разговорът за данъка върху имотите не бива да приключва с въпроса колко повече ще плащат пенсионерът и младото семейство за панелката си.

Плащаме по-висок данък за имот през 2026 г.

Трябва да продължи с въпроса:

Колко ще плати човекът с шест или десет апартамента?

За мен този разговор задължително трябва да се проведе в родния ми Бургас. Защото знаем как местният елит може да се разполага удобно между политика, бизнес, администрация и приятелски отношения. Но когато стане дума за собствените му джобове, този елит внезапно придобива удивително развито чувство за демокрация.

Ще се намерят говорители. О, ще се намерят. Ще обясняват сладкодумно, че това е връщане към комунизма. Че прогресивното облагане е назадничаво. Че така ще бъдат наказани предприемчивите.

Когато му дойде времето и чуете всички тези красиви думи за свободата на собствеността, пазара, предприемачеството и комунизма, не бързайте да им отговаряте. Останете сами. На тихо. И си представете човека с един апартамент. После човека с пет.

И тогава се вслушайте в разума си.

Той обикновено не разбира от алабализми за лява и дясна политика.

Само от аритметика.