Мек натиск от Вашингтон? САЩ подсказаха на България как да напълни армията си

Без ултиматуми, без публични заплахи и без условия, поставени пред камерите, САЩ изпратиха към България достатъчно ясен сигнал - модерната армия не се прави само с F-16, бойни машини и нови радари, ако няма достатъчно хора, които да ги използват. Така може да бъде прочетен заключителният доклад по тригодишния българско-американски проект за управление на човешките ресурси в отбраната. Сред 24-те препоръки е преразглеждането на медицинските и физическите изисквания за постъпване на военна служба и за първоначална военна подготовка.

Важно е уточнението, че официално Вашингтон не е поставял ултиматум България да „свали летвата“. Проектът е реализиран съвместно от Министерството на отбраната и американския Институт за анализи на отбраната по Програмата за глобална реформа на отбраната на Държавния департамент на САЩ в периода юни 2023 г. - септември 2026 г. Самото МО говори за „по-отворен подход“ и за осъвременяване на критериите спрямо развитието на медицината и демографските реалности. Но политическият сигнал е трудно да бъде пропуснат - България трябва да намери начин да увеличи реалния човешки ресурс на армията си.

По-високите заплати привличат кадри в армията, некомплектът от военнослужещи е намалял

Причината е проста - страната вече купува все повече модерна техника, но кадровият проблем остава тежък. В края на 2025 г. некомплектът във въоръжените сили е 20,5%. При офицерите недостигът достига 26,9%, а при войниците и матросите - 24,4%. Още по-показателен е доброволният резерв - в него са били едва 558 души при заложени 3000 по Програма 2032. Тоест проблемът отдавна не е дали България има нужда от повече военнослужещи, а как да ги намери.

Тъкмо тук американската препоръка започва да изглежда като форма на мек натиск. Програмата, по която е осъществен проектът, не е благотворителна инициатива без стратегически цели. Самият Държавен департамент на САЩ определя Global Defense Reform Program като инструмент за укрепване на отбранителните институции на партньорски държави, който едновременно подпомага техните способности и американските външнополитически и национални интереси. С други думи - Вашингтон има интерес съюзниците му да бъдат способни сами да поддържат по-боеспособни армии.

Това не означава непременно американска намеса в българските решения. България сама е признала проблема. Официалният доклад за състоянието на отбраната за 2025 г. посочва, че кадровият недостиг ограничава възможностите на въоръжените сили, а задържането на разходите около 2% от БВП не е достатъчно за преодоляване едновременно на некомплекта и технологичното изоставане. През юни правителството вече одобри план разходите за отбрана и свързана със сигурността инфраструктура постепенно да достигнат 5% от БВП до 2035 г.

Тласка ли ни към фалит НАТО? 5 на сто от БВП ще отиват за армията, а България подкрепяла промяната

Именно тук се появява голямото противоречие. Може държавата да купи изтребители, бронетехника, кораби и системи за ПВО, но ако една четвърт от войнишките и офицерските позиции остават незаети, новата техника сама по себе си не създава боеспособност. Американската логика очевидно е насочена към втория етап на модернизацията - не просто повече пари за армията, а повече хора, които могат да бъдат привлечени, обучени и задържани в нея.

Затова идеята за преразглеждане на медицинските и физическите нормативи не бива автоматично да се чете като призив армията да приема неподготвени хора. От МО формулират промяната като осъвременяване на критериите и разширяване на кръга от потенциални кандидати. Българският доклад за отбраната сам посочва влошения здравен статус, недостатъчната физическа подготовка и демографския спад сред факторите, които затрудняват набирането на военнослужещи.

И вече има първи резултат от другия използван инструмент - парите. След увеличението на възнагражденията интересът към конкурсите се повиши. През 2025 г. за 1975 обявени войнишки длъжности са назначени 1290 души, а средният брой кандидати достига четирима за място. Това показва, че кадровата криза не е необратима, но и че само повишаването на заплатите не е достатъчно.

България увери НАТО, че увеличава инвестициите в отбраната

Затова случващото се може да бъде разглеждано като значително по-мека версия на познатия американски натиск към европейските съюзници да поемат по-голяма част от собствената си отбрана. При парите посланието беше видимо - повече разходи. При България сега то стига и до човешкия ресурс - повече кандидати, по-гъвкава система за прием и по-ефективно управление на хората в армията.

Разликата е, че този път натискът не идва чрез публично искане от Белия дом, а през експертен проект, продължил повече от три години. И затова думата „препоръка“ е точна от формална гледна точка. Стратегическият смисъл обаче е по-широк: съюзник с модерно оръжие, но с хронично празни щатове, остава съюзник с ограничени способности. Вашингтон очевидно има интерес тази слабост да бъде преодоляна, а дали България ще приеме всичките 24 препоръки, остава решение на българските институции.