По-високите заплати привличат кадри в армията, некомплектът от военнослужещи е намалял

Ключови думи: армия, заплати

През 2025 г. некомплектът от военнослужещи е намалял с 1,8% и достига до 20,5%. Това се посочва в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Служебното правителство одобри доклада на 1 април. 

Въпреки предприетите мерки, вакантните места за военнослужещи останаха близки до тези от 2024 г., като процентът на незаетите длъжности продължава да е висок, пише в документа.

Най-сериозното и с дългосрочни последици предизвикателство пред отбраната на страната ни остава нейното адекватно финансиране, пише в извода на доклада.

Некомплектът в Българската армия

Недостигът на офицери е 26,9%, на офицерските кандидати – 10,9%, на сержантите/старшините – 11,6%, и на войниците/матросите – 24,4%. В Българската армия некомплектът е 20%, като при офицерите е 26,8%, при офицерските кандидати – 10,7%, при сержантите/старшините – 11,3% и при войниците/матросите – 23,9%. 

Най-чувствително е намалението при войниците – с 4,3%, а за гвардейците – с над 10%. В края на 2025 г. окомплектоването на доброволния резерв остава на критично ниски нива от едва 18,6%, като на служба в резерва има само 558 български граждани от определените 3000 по Програма 2032.

Резултатите от конкурсите показват повишен интерес за постъпване на военна служба. До края на 2025 г. приключиха 23 конкурса за 1975 войнишки длъжности, като на военна служба бяха назначени на длъжности 1290 войници. Комплектувани бяха 65% от обявените вакантни длъжности за войници. 

За едно място средно броят на кандидатите достигна до четири, като най-нисък е за Националната гвардейска част – по един кандидат за длъжност.

Увеличението на заплатите на военнослужещите вече дава индикации за спиране на отлива на военнослужещи и привличане на нови кандидати. Необходимо е обаче още време, за да се оцени ефектът от него. Основните фактори, оказващи негативно влияние върху процесите по привличане и подбор на личен състав, са влошеният здравен статус на гражданите, недостатъчното качество на полученото образование и незадоволителната физическа подготовка на част от кандидатите, пише в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

В документа се посочва, че се наблюдават затруднения при набирането на граждани за служба в доброволния резерв, дължащи се основно на усложнената международна обстановка и неадекватните медицински изисквания към кандидатите в по-висока възраст. 

Разходи за отбрана

За 2025 г. отчетените разходи за отбрана са в размер на 4,8 млрд. лв., или 2,13% от Брутния вътрешен продукт (БВП).

Достигнатото ниво от 2% разходи за отбрана от БВП е крайно недостатъчно за изпълнението на приоритетите на отбранителната политика и е необходимо то да продължи поетапно да нараства в изпълнение на поетия съюзен ангажимент от срещата на върха в Хага и съгласно проекта за Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 5% от БВП до 2035 г., от които 3,5% са основните разходи за отбрана. Това ще позволи успешното изпълнение на Целите за способности на НАТО, се посочва в документа. 

Модернизация

Планирането и реализирането на инвестиционни проекти за придобиване, развитие и поддържане на отбранителни способности се извършваше в съответствие с Програма 2032 и Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 година. Нов инструмент за реализация на инвестиционните проекти е SAFE.

През 2025 г. пристигнаха първите осем самолета F-16 Block 70. Продължи изпълнението на фаза „Строеж на корабите“ по договора с Naval Vessels Lurssen – NVL за придобиването на два многофункционални модулни патрулни кораба. През декември първият кораб „Храбри“ беше приет в състава на Военноморските сили, а вторият беше пуснат на вода и е в напреднал етап на монтиране на оборудване и въоръжение. Продължи работата по проекта за придобиване на зенитно-ракетни комплекси със среден/голям обсег на действие, както и за нови трикоординатни радари.

Среда за сигурност

Средата на сигурност се характеризираше с нарастване на противопоставянето между водещи държави, регионални и глобални съюзи. Глобалните процеси бяха доминирани от войната в Украйна, напрежението в Близкия изток, борбата за контрол върху веригите за доставки и за достъп до ключови ресурси и перспективни технологии. Ескалацията на действащи конфликти и появата на нови огнища на напрежение затвърдиха тенденцията към милитаризиране на международните отношения.

Русия остана основният дестабилизиращ фактор. Пълномащабната ѝ война срещу Украйна генерира най-големите и комплексни заплахи за сигурността в Европа. Повиши се и опасността от руски подривни действия и саботажи, се отбелязва в доклада.

При коренно променената стратегическа среда и нарастващи военни заплахи за сигурността, отбраната следва да остане във фокуса на политиката за защита на националната сигурност, със съответната ресурсна и политическа подкрепа на правителството, парламента и българското общество, се казва още в него.

ДА