Хлябът става труднодостъпен: Хлебарите искат 0% ДДС или държавна компенсация

Хлябът рискува да се превърне от ежедневна храна в трудно достъпен продукт за пенсионерите, социално слабите и домакинствата с ниски доходи, предупреди председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. По думите й производителите вече са изчерпали възможностите си да компенсират растящите разходи чрез вътрешни икономии и все по-трудно задържат доставните цени. Себестойността се променя практически ежедневно под натиска на транспорта, електроенергията, труда, кредитите, логистиката и суровините. Браншът настоява правителството да избере работещ икономически механизъм, преди натрупаните разходи да бъдат прехвърлени изцяло върху купувачите.

„В момента браншът е изправен пред страшен икономически натиск“, заяви Кукушева, като постави покачването на пшеницата на международните пазари само сред един от факторите. Според нея производителите вече стигат до ситуация, при която част от продукцията се реализира под реалната й себестойност. Паралелно с това потреблението се свива, което допълнително затруднява компаниите с високи постоянни разходи. Целта на хлебарите, подчерта тя, не е автоматично увеличение на цената, а запазване на устойчиво производство и достъп до основната храна.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Мариана Кукушева предупреди още през 2025 г., че поскъпването на хляба става неизбежно

От браншовия съюз очертават три възможни пътя. Първият е държавата да остави свободната конкуренция да продължи да държи доставните цени под натиск, без административна намеса. Кукушева определя именно конкуренцията като механизма, който досега е ограничавал по-рязкото покачване, но предупреждава, че финансовият резерв на производителите се свива. При продължаващо увеличение на разходите този модел сам по себе си трудно ще гарантира задържане на цените.

Вторият вариант е пряка регулация, но хлебарите поставят въпроса кой ще плати разликата между определената административно цена и реалната себестойност. Според тях ограничаването на крайната стойност без компенсационен механизъм би прехвърлило социалната политика върху производителите. Кукушева настоява, че бизнесът не може постоянно да покрива тази разлика със собствен ресурс. Ако държавата избере регулирана цена, според сектора трябва едновременно да определи и финансовия инструмент, който ще компенсира производството.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Хлебарите предупреждаваха за силен ценови удар още при връщането на 20% ДДС

Най-ефективният вариант според браншовата организация остава връщането на нулевата ставка на ДДС за хляба. България вече прилагаше подобна мярка като антикризисен инструмент, но тя беше временна и впоследствие стандартното облагане беше възстановено. Кукушева твърди, че периодът с нулева ставка е помогнал доставната цена да остане по-стабилна и е дал възможност на производителите да абсорбират част от останалите увеличения на разходите. През 2026 г. в Народното събрание отново бяха внесени законодателни предложения за връщане на преференциалното облагане на хляба и брашното.

Хлебарите се включват и в общата съпротива на хранителния сектор срещу начина, по който трябва да заработи новият електронен централен регистър за проследимост на доставките. Законът предвижда в него да постъпва информация за движението на определени земеделски и хранителни продукти по веригата, включително данни от бизнес операторите. Правителствената позиция е, че системата трябва да подпомага контрола, секторните анализи и откриването на нелоялни търговски практики. Производители и други браншови организации предупреждават, че ежедневното подаване на голям обем информация ще изисква допълнителен персонал, софтуер и финансов ресурс.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Всяка доставка на основни храни влиза в новия централен регистър

„Категорично сме подкрепили общото становище с аргументи против, защото така нареченият нов регистър въвежда нова административна тежест, която винаги покачва цените“, заяви Кукушева. Подобна позиция изразиха и други организации от хранително-вкусовата промишленост, докато Министерството на земеделието защитава проекта с аргумента, че централизирането на информацията трябва да обедини съществуващи процеси и да намали дублирането. Спорът така вече не е дали държавата трябва да наблюдава веригата на доставки, а колко ще струва новият контрол на фирмите, които трябва да подават данните. За хлебопроизводителите всеки допълнителен разход се прибавя към себестойността в момент, когато те вече предупреждават, че резервите им са изчерпани.