МВР: Пари от мантинели стигнали до частни полети за милиони

МВР обяви данни за предполагаема схема, при която публичен ресурс от обществени поръчки за мантинели е стигал до дружества, свързани според разследващите с политически фигури, а част от парите са били насочвани към плащане на частни самолетни полети за милиони. Информацията беше представена днес в Министерския съвет от премиера Румен Радев, вътрешния министър Иван Демерджиев, главния секретар на МВР Любомир Николов, министъра на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев и председателя на ДАНС Пламен Тончев. Правителството обяви, че събраните материали ще бъдат предоставени на прокуратурата, която трябва да прецени дали има основания за образуване на производства и за търсене на наказателна отговорност. Към този момент изнесеното представлява данни и твърдения на изпълнителната власт и службите, а не съдебно установена вина.

Румен Радев определи срещата като първата от поредица подобни формати, насочени към разследване на корупционни практики и връзки между публични средства, бизнес и политика. „Справедливостта в едно цивилизовано общество не се връща от улицата“, заяви премиерът и постави отговорността за окончателното произнасяне върху съдебната власт. По думите му кабинетът няма да стои безучастен и ще събира материали, които да бъдат годни за работа на прокуратурата и останалите компетентни институции. Радев заяви още, че държавата ще търси по-активно съдействие от чужди служби и финансови органи за проследяване на сметки, имоти и други активи зад граница.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Радев: Спряхме скандални поръчки за мантинели и други разходи за милиони

Централната част от представеното от МВР разследване засяга доставките и монтажа на предпазни ограничителни системи по пътищата. Според главния секретар Любомир Николов проверката е установила четири дружества, които са спечелили 90,5% от разглежданите обществени поръчки за мантинели. На пръв поглед компаниите са изглеждали като конкуренти, но последвалият анализ на собствеността и връзките между тях е довел МВР до извода, че става дума за свързани дружества. Николов заяви, че само за една година през тях е преминал държавен ресурс за над 400 млн. евро.

Иван Демерджиев допълни, че договорите, попаднали в проверката, впоследствие са били индексирани с общо над 150 млн. евро. Според него проследяването на паричните потоци е отвело разследващите до дружество без значима оперативна дейност, което министърът определи като „дружество касичка“. Именно през него, по твърденията на МВР, е акумулиран ресурс, който впоследствие е бил насочван към разходи извън самите пътни договори. Демерджиев заяви, че разследването вижда връзки от четирите дружества към политически фигури и към български дипломатически представител.

ВИЖТЕ ОЩЕ: АПИ прекрати мегапоръчката за мантинели с прогнозна стойност 960 млн. лева

Най-тежкото твърдение на вътрешния министър е свързано с частните полети на лидера на ДПС Делян Пеевски. Демерджиев посочи по име депутата и заяви, че въпросното дружество е генерирало средства, послужили за плащането на 36 негови полета. Вътрешният министър определи стойността им като над 5 млн. евро и каза, че дружеството е собственост на бащата на български дипломатически представител в Обединените арабски емирства. Тези твърдения предстои да бъдат проверявани от прокуратурата и към момента няма съдебен акт, който да установява незаконно финансиране на полетите.

В същото време в данните, представени на същия брифинг от Любомир Николов, се появява съществено разминаване в сумата. Главният секретар съобщи за самолет, придобит през 2020 г. от един от собствениците на свързаните дружества за 36 млн. лева, с който впоследствие били извършени 36 полета от „лице с имунитет, което е лидер на политическа партия“. След прехвърлянето на машината към малтийско дружество за авиационни услуги били издадени 36 фактури, но Николов посочи обща стойност от 5 млн. лева, а не 5 млн. евро. Към момента институциите не са дали публично обяснение за разликата между двете суми, съобщени в рамките на един и същ брифинг.

Николов заяви още, че МВР е проверило съответните данъчни декларации и според резултата тези разходи не били декларирани нито като разходи на лицето, нито като получен подарък. Именно тези данни ще бъдат включени в материалите, които полицията възнамерява да предаде на прокуратурата. Разследващите ще продължат да проверяват и предполагаемо влияние върху свързаните с депутата лица, обясни главният секретар. Прокуратурата трябва да прецени дали представените обстоятелства съдържат данни за престъпление и дали е необходимо започване на наказателно производство.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Как започна спорът за частните полети на Делян Пеевски и данните на МВР

Казусът с полетите не започва с днешния брифинг. Още през юли Демерджиев представи пред Народното събрание справка, според която Пеевски е извършил 227 полета за осем години, 181 от тях с частни самолети, и обяви данни за плащания от трети лица по част от пътуванията. Пеевски отхвърли внушенията и заяви, че полетите му са плащани от него и семейството му, а проверката на личните му пътувания определи като незаконна намеса в личния му живот. Представители на ДПС впоследствие оспориха и част от числата на МВР, като посочиха несъответствия между първоначалните публични изявления и предоставените на парламента справки.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Спорът за справките на МВР и полетите на Пеевски стигна и до прокуратурата

В схемата, описана днес от МВР, беше споменато и името на бившия финансов министър Владислав Горанов. Иван Демерджиев заяви, че според събраната информация Горанов е бил наемодател на едно от проверяваните дружества и му е предоставял обект срещу значителни плащания. Самото наличие на договорни отношения или плащания за наем не доказва престъпление, а МВР не съобщи Горанов да е обвиняем по случая. Към момента няма публично оповестена позиция на бившия министър по конкретните твърдения от днешния брифинг.

Мащабът на започнатите проверки далеч надхвърля конкретния случай с мантинелите. Любомир Николов съобщи, че МВР работи по над 900 сигнала за предполагаеми корупционни престъпления, като около 500 са свързани с нарушения при обществени поръчки. Главният секретар заяви, че борбата с корупцията и проверките на зависимости между публични средства, фирми и политическо влияние са поставени сред приоритетите на ръководството. По всички случаи събраните данни трябва да преминат през процесуална проверка, преди да се стигне до обвинения или друг вид наказателна отговорност.

От Министерството на иновациите и дигиталната трансформация подпомагат проверките чрез платформата „СИГМА“, която събира и свързва големи масиви информация за обществени поръчки. Иван Василев съобщи, че при конкретната работа са анализирани над 11 700 договора на 176 дружества при 744 възложители, като БНТ потвърждава именно този брой на възложителите. В представената на брифинга разбивка бяха посочени още 3418 партиди от Търговския регистър и 11 196 документа от ЦАИС. Според министъра работа, която ръчно би изисквала хиляди часове, е обработена чрез дигиталните инструменти в рамките на ден-два.

Платформата не се ограничава само до събиране на договорите, обясни Василев. Системата проследява участници, подизпълнители, свързани лица и връзки с настоящи и бивши политически фигури на местно и национално ниво, като подпомага институциите при определянето на следващите стъпки. Тя предлага кои документи да бъдат изискани и кои взаимоотношения в дадена обществена поръчка се нуждаят от допълнителна проверка. Министърът подчерта, че резултатите от „СИГМА“ не представляват съдебно доказване на престъпление, а аналитичен инструмент за работата на разследващите.

Обхватът на „СИГМА“ е значително по-широк от днешната проверка. При представянето на системата през юни Василев съобщи, че тя покрива периода 2020 - 2026 г. и съдържа около 193 хил. договора и обособени позиции за над 51 млрд. евро. Министерството планира и обновена версия, чрез която част от връзките между участници в обществени поръчки да бъдат по-лесно проследявани. Според Василев автоматизираният анализ трябва да съкрати времето за проверка и да насочва компетентните органи към отношения, които изискват допълнителна документална работа.

Председателят на ДАНС Пламен Тончев използва брифинга, за да постави въпроса какво се случва със сигнали, които агенцията вече е изпратила до прокуратурата и други компетентни институции. Сред посочените случаи е материал, свързан с концесионен договор за добив на въглища между държавата и „Мини Марица-изток“, по който според Тончев агенцията очаква информация за последващи действия. ДАНС е поискала от Върховната касационна прокуратура данни и по сигнал, отнасящ се до дружество, участвало в изграждането на междусистемната газова връзка. Тончев призова институциите да дадат обратна информация по изпратените материали, за да може проверките да продължат.

ДАНС е изпращала материали и до Европейската прокуратура при установени според агенцията данни за нарушения, засягащи европейски средства. Сред тях са обществени поръчки, свързани с разширението на газовото хранилище „Чирен“, по което и преди са извършвани проверки за начина на разходване на европейско финансиране. Агенцията е работила и по сигнали за предполагаеми неправомерни действия на ръководството на „Мини Марица-изток“, както и по случаи, свързани с управление и оползотворяване на отпадъци на територията на Столичната община. Сред изброените материали има и проверки за управлението на отпадъци от лечебни заведения.

Днешните обвинения за мантинелите идват след месеци на спорове около обществените поръчки за пътни ограничителни системи. Кабинетът на Румен Радев вече беше обявил, че спира спорни процедури, а АПИ прекрати отделна поръчка с прогнозна стойност 960 млн. лева, разделена на шест позиции за различни части на страната. По-рано през 2026 г. правителството нареди проверки за начина, по който са харчени средства за пътни ремонти и ограничителни системи. Днешната информация премества казуса от спора за цените и качеството към твърдения за конкретни финансови потоци, които вече трябва да бъдат оценени от прокуратурата.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Правителството и АПИ започнаха проверки на големите договори за пътна инфраструктура

Събраните материали по проверката на мантинелите са подготвяни с участие на български и чуждестранни партньорски служби, заявиха от изпълнителната власт. Те ще бъдат изпратени на прокуратурата и при необходимост на компетентни органи извън страната, когато данните засягат компании, плащания или активи в други юрисдикции. Следващата процесуална стъпка е на държавното обвинение, което трябва да прецени дали изложените данни са достатъчни за образуване на досъдебни производства и срещу кои лица. До произнасянето на прокуратурата и съда твърденията за отклоняване на публични средства, зависимости и финансиране на частни разходи остават предмет на проверка, а не установена наказателна отговорност.