Старозагорският кмет на ГЕРБ се обясни в любов на Илияна Йотова

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров направи нещо, което в навечерието на президентска кампания трудно може да мине само за протоколна любезност - практически се обясни в политическа любов на Илияна Йотова.

Един от най-разпознаваемите и изборно успешни кметове на ГЕРБ не само я приветства като „президент на хората“, но ѝ пожела успех наесен с още по-силните думи: „защото го заслужавате“. Репликата прозвуча вчера, 29 август, на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“ край Старозагорските минерални бани. И ако беше произнесена година по-рано, вероятно щеше да остане в графата на любезностите между институции. Днес обаче Йотова е фаворит за следващ президентски мандат, ГЕРБ търси човек, който да се изправи срещу нея, а Бойко Борисов само часове по-рано призна, че партията му може отсега да я поздрави, ако десницата не излезе с общ кандидат.

„Вие показахте, че сте президент на хората - уважавате и тачите българските традиции“, каза Тодоров от сцената. След това добави пожеланието, което промени политическия смисъл на цялото му приветствие: „Пожелавам Ви успех наесен, защото го заслужавате“. Това вече не е благодарност, че държавният глава е уважил местно събитие. Когато действащ кмет от ГЕРБ пожелава изборен успех на кандидата, срещу когото собствената му партия би трябвало да мобилизира своите избиратели, думите неизбежно се превръщат в политическо послание. Тодоров не е обявил, че напуска ГЕРБ, нито официално се е присъединил към щаба на Йотова, но разстоянието между партийната линия и неговото публично поведение става все по-видимо.

Борисов хвърли кърпата още преди вота: „Може отсега да поздравим госпожа Йотова“

Всъщност, Илияна Йотова не е първата фигура от политическия лагер, победил ГЕРБ през пролетта, която Живко Тодоров посреща с демонстративна сърдечност в Стара Загора. На 3 март именно там Румен Радев направи една от най-силните си публични появи преди парламентарните избори. Бившият президент вече беше слязъл на партийния терен и поведе „Прогресивна България“ срещу ГЕРБ, но кметът на Стара Загора вървеше редом с него начело на празничното шествие. Кадрите на двамата един до друг предизвикаха сериозно раздразнение в партията на Борисов още тогава.

Казва ли един кадър всичко: Радев и Живко Тодоров рамо до рамо в Стара Загора

Тодоров отхвърли политическата интрига и обясни, че е постъпил като домакин и кмет на всички старозагорци. Впоследствие пред колегите от „24 часа“ даде и по-лично обяснение - през 2022 г. Радев му помогнал като президент при намирането на държавно финансиране за възстановяване на разкопаните след водния цикъл улици в Стара Загора. Затова, когато бившият държавен глава дошъл за Трети март, Тодоров счел за естествено да върви до него. „Когато един човек е застанал до нас и ни е помогнал, ще отговорим със същото“, беше смисълът на аргумента му. В ГЕРБ обаче не всички приеха това обяснение безрезервно - партийни функционери са критикували пред Борисов появата на Радев редом до старозагорския кмет, твърдят наши източници от партията. 

Иронията е, че само две седмици след тази сцена Борисов отново демонстративно даде огромно доверие на Тодоров. През март той натовари именно него и бургаския кмет Димитър Николов с мисията да укрепят местните структури на ГЕРБ - функция, която трябваше да запълни организационната празнина, останала след Цветан Цветанов. Двамата кметове бяха представени като безспорни авторитети, способни да разговарят с местния актив и да върнат енергията в партията. При Тодоров този политически меден месец продължи едва няколко седмици.

Борисов повери на Димитър Николов и Живко Тодоров ролята на Цветан Цветанов в ГЕРБ

След тежката изборна загуба на ГЕРБ на 19 април Тодоров седна до Борисов и Томислав Дончев на първия публичен разбор. И вместо да се ограничи с дежурното поемане на вина и обещание за организационно освежаване, каза нещо далеч по-опасно за една партия, която току-що е загубила властта - постави проблема с корупцията в центъра. Тодоров заяви, че ГЕРБ трябва да възстанови своя антикорупционен профил и предупреди, че при продължително управление настъпват „отпускане“ и „срастване“. „Със сигурност корупция прониква във всяка партия, която участва в управлението“, каза той.

Тези думи удариха болезнено, защото съдържаха нещо повече от призив за бъдеща промяна. В тях имаше признание, че проблемът вече съществува. В същата пресконференция Борисов настояваше, че не знае за конкретна корупционна схема в последното управление, докато кметът до него говореше за загубена морална чувствителност, срастване и нужда от разграничаване. За партия, която години наред се опитва да отблъсква обвиненията за корупционен модел, подобен език от един от собствените ѝ най-успешни кметове беше почти вътрешнопартийна ерес.

След изборния разгром Живко Тодоров поиска ГЕРБ отново да стане антикорупционна партия

Последва истинско напрежение. Източници от кухнята разказват как думите на Тодоров са „взривили“ негови колеги в ГЕРБ, а в следващите дни конфликтът излезе и на терена на партийния пиар. Ванина Колева, част от пиарския екип на партията, заяви в интервю, че „определени личности с високо самочувствие, но с незадоволителни лични резултати“ търсят вината другаде. Името на Тодоров не беше произнесено в тази конкретна реплика, но интервюто беше публикувано именно в контекста на разразилата се вътрешна война след неговите думи и оставката му.

В кулоарите на ГЕРБ тогава се разказваше и далеч по-остра версия - че хора от комуникационния апарат на партията са потърсили сметка на Тодоров след пресконференцията и са възразили срещу внушението, че ГЕРБ трябва да „се връща“ към антикорупционен профил, сякаш в настоящето се е отдалечила от него. Според същия кулоарен разказ кметът отвърнал, че назначени партийни служители трудно могат да държат сметка на човек, който многократно е заставал сам пред избирателите и е печелил мажоритарни избори. Тази конкретна размяна не е официално потвърдена като дословен разговор и затова трябва да остане именно в категорията на вътрешнопартийните свидетелства. Публично доказуемото обаче е достатъчно красноречиво - след пресконференцията избухна конфликт, а три дни по-късно Тодоров напусна Изпълнителната комисия.

Живко Тодоров напусна ръководството на ГЕРБ след изборната загуба

Формално той обясни решението с поемане на лична отговорност за изборния резултат и с желанието да концентрира енергията си върху Стара Загора. По-късно каза нещо далеч по-показателно: като редови член на ГЕРБ има „по-голям шанс да казва това, което мисли“. Това изречение всъщност описа отношенията му с партийния център по-добре от всяка декларация. Тодоров не напусна ГЕРБ, но напусна помещението, в което всяка негова дума вече носеше колективна отговорност за ръководството.

Това е особено любопитно, защото политическата му биография е почти изцяло преплетена с партията на Борисов. Преди политиката Тодоров работи като експерт по европейски проекти, но големият му публичен възход започва с ГЕРБ - през 2009 г. е избран за депутат, а през 2011 г. партията го издига за кмет на Стара Загора. Той печели балотажа с 67,12%, през 2015 г. е преизбран още на първи тур с 79,04%, а през 2019 г. отново взема убедително първия тур с 69%. Днес е в четвъртия си кметски мандат. С други думи, Тодоров има безспорно собствена мажоритарна тежест, но политическото му израстване е неразривно свързано с ГЕРБ - партията му даде националната стартова площадка, а той ѝ върна това с четири последователни кметски победи.

Точно затова дистанцията му днес е толкова политически значима. Ако подобни думи за Йотова бяха произнесени от случаен общински кмет, те щяха да имат местна стойност. Когато идват от Живко Тодоров - човек, когото самият Борисов през април публично защити с думите „не го критикувайте, той ми е като син“ - посланието е друго. Става дума за фигура от вътрешния кръг на ГЕРБ, превърнала се постепенно в автономен политически център, който очевидно вече не изпитва необходимост всяка публична реплика да бъде съобразена със софийската партийна дисциплина.

Борисов защити Живко Тодоров пред ГЕРБ: „Той ми е като син“

Вчерашната сцена с Йотова е третият силен епизод от тази еманципация. Първо беше Радев на 3 март. После беше антикорупционният шамар след изборите и излизането от Изпълнителната комисия. Сега идва публичното пожелание Илияна Йотова да успее наесен. Междувременно самата Йотова се очерта като най-сериозната фигура в президентската надпревара - БСП вече застана единодушно зад нея, „Прогресивна България“ я подкрепя, а тя ще бъде издигната от инициативен комитет и през следващата седмица обеща да обяви кандидата си за вицепрезидент.

Голямата загадка на вота: Кого ще избере Илияна Йотова за вицепрезидент

И тук историята придобива почти гротескна политическа симетрия. Докато ГЕРБ се опитва да намери човек, способен да оспори „Дондуков“ 2, Борисов казва, че без общо дясно решение партията може отсега да поздрави Йотова. А денят още не е свършил и един от най-успешните кметове, излъчени от самия ГЕРБ, вече ѝ пожелава успех „защото го заслужава“. Едното е песимистична прогноза на партийния лидер. Другото звучи почти като политическа благословия.

Разбира се, Тодоров винаги може да се защити с добре познатия си аргумент - кметът е домакин на всички, държавният глава е уважил Стара Загора, а институционалното възпитание изисква гостът да бъде посрещнат с почит. Това обяснение работеше на Трети март, когато вървеше до Радев. Работи донякъде и когато през май посрещна Йотова на събитие на КРИБ в Стара Загора. Само че пожеланието за успех на изборите вече напуска територията на протокола. Един кмет може да благодари на президента. Може да я поздрави за уважението към традициите. Не е длъжен да ѝ пожелава да спечели битката срещу кандидата, когото собствената му партия тепърва ще издига или подкрепя.

До момента няма публично порицание от ръководството на ГЕРБ специално за вчерашните думи на Живко Тодоров. И вероятно точно това мълчание е най-интересната част от сюжета. Борисов вече показа през април, че не желае открита война с един от силните си кметове. След оставката му дори забрани на партийния актив да го атакува. Днес ГЕРБ провежда Национално събрание, което трябва формално да попълни освободените места на Тодоров и Делян Добрев в Изпълнителната комисия. Символиката трудно би могла да бъде по-точна - докато партията затваря институционално страницата „Живко Тодоров“ в най-тясното си ръководство, самият той вече разговаря свободно с основните ѝ политически противници.

Дали това е подготовка за бъдещ политически завой, лична еманципация от Борисов или поведение на кмет, убеден, че местната власт стои над партийната дисциплина, засега няма доказан отговор. Но последователността е видима. Радев беше посрещнат в Стара Загора в навечерието на изборите, които после спечели убедително. След загубата Тодоров поиска ГЕРБ да се върне към антикорупционната си идентичност и напусна ръководството. А сега, когато партията му търси как да спре Илияна Йотова, той публично ѝ казва, че заслужава успех.

В политиката една случайност е епизод. Две вече правят впечатление. Три започват да приличат на линия на поведение. И ако през март въпросът беше защо кметът на ГЕРБ върви рамо до рамо с Румен Радев, в края на август той вече е друг: доколко Живко Тодоров изобщо се чувства длъжен да върви в посоката, определяна от ГЕРБ?