Пробив за минималната заплата: Държава, синдикати и бизнес се разбраха за четири показателя
Държавата, синдикатите и работодателите постигнаха сериозен напредък по новия механизъм за определяне на минималната работна заплата след повече от пет часа преговори. Социалните партньори са се разбрали за четирите показателя, които трябва да участват при изчисляването на най-ниското възнаграждение в страната.
Формулата ще отчита индекса на цените на малката потребителска кошница, брутната медианна работна заплата, брутната средна работна заплата и брутната добавена стойност за един зает за последните 10 години. Разговорите между страните продължават в четвъртък, съобщава Нова телевизия.
Сменят формулата за минималната заплата: Какво се готви за доходите от 2027 г.
Социалният министър Наталия Ефремова определи диалога като конструктивен и заяви, че има сериозен напредък по механизма, чрез който ще се изчислява минималното възнаграждение.
Според договореното минималната работна заплата ще се актуализира всяка година. На всеки три години ще се прави и оценка на нейната адекватност. Целта е да се преценява дали прилаганата формула продължава да защитава интересите на работещите.
Един от въпросите, които все още очакват конкретни данни, е изменението на медианната работна заплата. Председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев посочи, че се очакват изчисленията на Националния статистически институт.
Митрев изрази надежда социалните партньори да стигнат до окончателно споразумение и Министерският съвет да определи размер на минималната работна заплата, който отговаря на постигнатата договореност.
Минималната заплата трябва да надхвърли 620 евро през 2027 г.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че е постигнато съгласие и за четвъртия критерий, свързан с дългосрочната производителност на труда. Тя ще бъде измервана за период от 10 години.
Преговорите още не са приключили. Държавата, работодателите и синдикатите трябва да договорят окончателния механизъм до петък, 21 август. Следващият кръг от разговори е насрочен за четвъртък.
Това означава, че при едни и същи икономически показатели МРЗ може да бъде различна в зависимост от това как са минали преговорите между синдикати и работодатели.
Ако целта е предвидимост, това е слабост.
Трябва да има автоматичен механизъм и предвидимост, а не ежегодни политически преговори и задкулисни договорки на тъмно.
Но бих добавил две ограничения:
1. МРЗ не може да расте с по-малко от инфлацията, за да не губи покупателна способност.
2. МРЗ не може да надхвърля определен дял от медианната заплата, например 60%, освен ако социалните партньори изрично не договорят друго.
А това означава, че при еднакви икономически данни може да получим различна МРЗ в зависимост от това кой има по-силна позиция на масата за преговори.
Българската стара система при Асен Василев също имаше такъв двигател — 50% от средната заплата.
Новият български модел обаче при Прогресивна България и Гълъб Донев няма един-единствен двигател. Той има четири входа и преговорен процес.
Следователно при бърз ръст на заплатите:
Старият български модел при Асен Василев МРЗ щеше да го последва.
Румънският: вероятно ще расте според инфлацията и производителността.
Новият на Донев: зависи не само от числата, а и какво ще договорят работодатели и синдикати и какво ще реши правителството....и нищо не е известно и предвидимо.
да пази покупателната способност;
да следи заплатите;
да следи производителността;
да даде възможност на бизнеса и синдикатите да се договорят.
Икономически означава, че автоматичността намалява!!!!!!!!
При Асен Василев:
Средната заплата растеше → МРЗ растеше.
При Румъния:
Инфлация + производителност → МРЗ расте.
При Донев:
Четири показателя → изчислява се диапазон → някой трябва да реши къде в диапазона да бъде МРЗ.
Т.е. румънският модел е правило, старият български модел е правило, а новият български модел е рамка за договаряне, няма автоматичен принцип, а пэлна мъгла.
Проблемът е България е ниската автоматизация на труда. От там и производителността не прогресира достатъчно бързо за да има реална добавена стойност, която пък да се монетизира :)
Демек, България е назадничава страна без високи технологии и наука. Провери как се справя Румъния в тези две области и ще разбереш защо МРЗ им прогресира така.
Още по-добре, България инвестира 21 евро на глава от населението в наука :) Люксембург над 600 евро. Ей там е заровено кучето ;)
МРЗ за следващата година = МРЗ сега × (1 + прогнозна инфлация + прогнозен реален ръст на производителността на труда).
Тоест две неща директно „дърпат“ минималната заплата нагоре:
Инфлацията → за да не пада покупателната способност.
Ръстът на производителността → част от икономическия ръст да стига и до най-нископлатените.
Освен това има ориентир минималната заплата да бъде между 47% и 52% от средната брутна заплата. Ако след автоматичното увеличение съотношението е под 52%, социалните партньори могат да договорят допълнително увеличение в рамките на определените ограничения.
Това е доста различно от българското предложение, което ти цитира.
Защо тогава румънската МРЗ расте по-бързо?
Има три основни причини.
1. Румънската формула е по-директна.
При тях инфлацията + производителността са в самата формула. В българския модел производителността е само един от четири показателя, всеки с равна тежест.
Това означава, че ако производителността расте бързо, в Румъния тя автоматично има много силен ефект върху МРЗ. В България този ефект се „размива“ между четири показателя.