В пет български общини няма нито една медицинска сестра
Пет български общини са останали без нито една медицинска сестра, акушерка, фелдшер, лаборант или друг специалист по здравни грижи, показва анализ на Института за пазарна икономика върху данните за 2025 г. Това са Опан, Трекляно, Копривщица, Дългопол и Ковачевци. В още 104 общини работят между един и десет такива специалисти, което означава, че сериозният кадрови дефицит вече засяга над една трета от общините в страната. За местните жители това често означава пътуване до съседен град дори за медицинска услуга, която другаде се приема за част от ежедневната здравна грижа.
Проблемът не е единствено в общия брой кадри, а в огромната разлика между отделните части на страната. София концентрира близо 10 хиляди специалисти по здравни грижи, Пловдив разполага с около 4 хиляди, а Варна с близо 2,9 хиляди според общинската разбивка, анализирана от ИПИ. Само седем общини имат повече от 1000 такива медицински специалисти. В същото време десетки малки населени места разчитат на единици хора или остават напълно без подобна помощ.
Официалната национална статистика на НСИ показва мащаба на проблема и от друг ъгъл. Към края на 2025 г. в лечебните и здравните заведения са отчетени 28 357 медицински сестри от всички профили. Заедно с акушерки, фелдшери, лаборанти, зъботехници и други медицински специалисти по-широката категория достига 44 772 души. Самият брой обаче прикрива териториалния дисбаланс, защото огромна част от кадрите са събрани около университетски болници и големи областни центрове.
Разликата се вижда най-ясно, когато населението се съпостави с броя на наличните специалисти. Плевен е на първо място с приблизително 55 жители на един специалист по здравни грижи, следван от Панагюрище със 75 и Смолян със 79. Във Враца и Пловдив съотношението е около 82 души на специалист. Медицинският университет и големите лечебни структури превръщат Плевен в един от най-добре обезпечените с медицински кадри центрове в страната.
На другия полюс са Главиница, Болярово, Хитрино, Мъглиж и Лесичово. Във всяка от тези общини на един специалист по здравни грижи се падат повече от 2500 жители. При отпуск, заболяване или напускане на един човек местната система остава с още по-малък капацитет. Така кадровият проблем директно се превръща в проблем с достъпа до медицинска помощ.
Над 20 хиляди пенсионери продължават да работят в здравеопазването и запълват кадровия недостиг
Възрастовата структура допълнително засилва натиска върху системата. Данните на НОИ показват, че над 20 хиляди пенсионери продължават да работят в здравеопазването, включително хиляди медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори и лаборанти. Това означава, че част от съществуващия персонал остава на работното си място и след придобиване на право на пенсия. При тяхното постепенно оттегляне недостигът ще стане още по-осезаем, ако системата не привлече достатъчно млади кадри.
Министерството на здравеопазването също определя недостига на медицински сестри като хроничен проблем. Ведомството прилага програми за финансово стимулиране на специализанти в области и професии с ниска осигуреност, а сред посочените направления са педиатричните, психиатричните и спешните здравни грижи. Заложени са и мерки за по-балансирано териториално разпределение на специалистите. Данните от 2025 г. показват колко голяма остава дистанцията между поставената цел и реалността в малките общини.
Липсата на медицински сестри трудно се компенсира единствено с повече лекари или нова апаратура. Именно тези специалисти наблюдават пациентите, изпълняват назначенията, участват в спешната и болничната помощ и осигуряват постоянната връзка между лекаря и болния. Когато в една община няма нито един човек от тази професионална група, медицинската помощ формално съществува някъде в системата, но практически се отдалечава от пациента. Петте общини без нито един специалист вече показват докъде стига този процес.
В ес грижата за човека е бизнес.