БСК: Чуждите работници не изместват българите и не свалят заплатите
Няма доказателства, че наемането на работници от държави извън Европейския съюз води до освобождаване на български служители или до понижаване на възнагражденията им, заяви д-р Жасмина Саръиванова, директор „Индустриални отношения“ в Българската стопанска камара.
Позицията ѝ идва на фона на видимото увеличение на процедурите за достъп на чужденци до българския пазар на труда и на опасенията, че работодателите използват вносната работна ръка като по-евтина алтернатива на местните кадри.
Според БСК наличните данни не потвърждават подобен процес. Работниците от трети държави най-често се насочват към незаети позиции в туризма, земеделието, строителството, преработващата промишленост и други сектори, в които бизнесът от години изпитва недостиг на хора.
Основният проблем при анализа е, че броят на проведените административни процедури не съвпада с броя на чужденците, които реално са пристигнали и са започнали работа в България.
През 2025 г. Агенцията по заетостта е обработила общо 49 179 процедури за граждани на трети държави. Значително по-малък обаче е броят на подадените до Главната инспекция по труда уведомления за действително започване на работа.
България допусна над 108 хил. работници от трети държави за три години
Разликата може да се дължи на няколко последователни етапа - разрешение за достъп до пазара на труда, издаване на виза, влизане в страната и реално постъпване при работодателя. Част от одобрените кандидати се отказват, не получават необходимите документи навреме или изобщо не пристигат.
Над половината от процедурите са свързани с краткосрочна сезонна заетост. Тези работници идват за ограничен период, най-често през летния или зимния туристически сезон, след което напускат България.
Това означава, че числото от 49 179 не трябва да се прибавя механично към данните от предишни години. Едни и същи хора могат да преминават през нова процедура за всеки следващ сезон, без да се установяват трайно на българския трудов пазар.
Според оценката на БСК гражданите на трети държави представляват около 2% от всички заети в страната. Делът им се увеличава, но остава сравнително ограничен на фона на общия брой работещи.
Тенденцията не е характерна само за България. Застаряващото население, емиграцията и недостигът на кандидати за определени професии принуждават все повече европейски икономики да търсят работници извън Европейския съюз.
У нас нуждата се усеща най-силно в сезонните отрасли. Хотели, ресторанти и земеделски производители трябва да увеличат персонала си за няколко месеца, но не намират достатъчно български кандидати за всички свободни позиции.
Остър недостиг на работници по морето принуди бизнеса да търси кадри в чужбина
Това не означава, че трудовата миграция може да бъде единственото решение. БСК настоява за промени в образованието, разширяване на дуалното обучение и по-добро съобразяване на професионалната подготовка с реалните потребности на предприятията.
Вносът на работна сила може да запълни спешни дефицити, но не може да компенсира трайно липсата на квалифицирани кадри, демографския спад и несъответствието между подготовката на завършващите и търсенето на бизнеса.
Саръиванова отхвърли и тезата, че чуждестранните работници трябва да бъдат третирани като по-евтина и по-лесно заменима работна ръка. По думите ѝ те не бива нито да бъдат толерирани, нито дискриминирани, а трябва да имат същите трудови права и задължения като българските служители.
Това включва спазване на договореното възнаграждение, работното време, почивките, безопасните условия на труд и осигурителните задължения. Формалното разрешение за работа не освобождава работодателя от изискванията на българското трудово законодателство.
Липсата на доказателства за общо понижаване на заплатите обаче не отменя необходимостта от контрол. Трябва да се следи дали в отделни предприятия чужденците не се използват за заобикаляне на трудовите правила, полагане на извънреден труд или работа при условия, различни от предварително договорените.
Необходим е и по-прецизен анализ на ефекта върху възнагражденията в конкретните сектори. Общата статистика за страната трудно може да покаже какво се случва в отделен курорт, строителен обект или предприятие, в което значителна част от персонала вече идва от чужбина.
Регистрацията на сезонни работници от трети държави беше съкратена от 10 на 3 дни
През юли държавата допълнително облекчи процедурата за краткосрочна сезонна заетост, като намали срока за регистрация от 10 на 3 работни дни. Целта е работодателите да получават необходимия персонал навреме, особено в туризма и земеделието.
Ускоряването на достъпа обаче прави още по-важна координацията между Агенцията по заетостта, МВР, Главната инспекция по труда, НАП и останалите институции. В момента различните администрации отчитат отделни етапи от процедурата и това затруднява установяването на точния брой на реално работещите чужденци.
Една система отчита издадените разрешения, друга - визите и правото на пребиваване, трета - уведомленията за започване на работа, а четвърта - осигуряването. Без редовен обмен и съпоставка на тези данни обществената дискусия лесно се основава на несравними числа.
Именно затова БСК настоява за по-ясна обща статистика. Тя трябва да показва не само колко процедури са започнати, а колко души са пристигнали, колко действително работят, в кои сектори са заети и колко от тях са напуснали страната след края на договорите си.
Дебатът за чуждестранната работна ръка не може да бъде сведен нито до твърдението, че тя отнема работата на българите, нито до представата, че ще реши автоматично кадровата криза. Данните показват по-сложна картина - растящо търсене, голям дял сезонни процедури и икономика, която все по-трудно намира хора за свободните си позиции.